Решение № 677 от 16.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ І- 118

16.06.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана

Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ:1/

Пламена Върбанова

2/ мл.с. Марина Мавродиева при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 657 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР чрез процесуален представител Татяна Стойкова-гл.юрисконсулт в при отдел ПНО при ТДПБЗН-МВР, против Решение № 154/13.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 8637/2019г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Н.К.К., с

ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1696,15 лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 241.00 часа, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., на изпълняваната длъжност „старши спасител“ в група „ОЦ“ на сектор „ПГСД“ при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Бургас, към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР и сумата от 220,23 лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата/мораторна лихва/, за периода от 01.02.2017 г. до 01.10.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-10.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;присъдени са направените по делото разноски от 500 лева; Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото от общо 317,85 лева,от които 200лева-изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза и 117,85 лева-държавна такса за производството.

Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано.На първо място бил неправилен извода на съда, че за исковия период действало правилото на чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407 и че тя запазила действието си след постановеното решение по адм. Д.№ 5450/2016г. на ВАС до приемане на новата Наредба № 8121з-776, за което се излагат подробни съображения. На второ място се изтъкват подробни и обстоятелствени съображения за това, че съдът неправилно субсидиарно приложил в процесния казус разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като за това е проследена и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение. В допълнение се прави преглед на правната уредба за обосноваване на твърдението за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР-полицейски органи и органи на пожарна безопасност и защита на населението, какъвто бил ищеца.Проследена е нормативната уредба за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР.Проследена е и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение.Това била идеята на законодателя и смисъла на тази норма; иваче тя би била напълно излишна, тъй като и по КТТ; и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони трудът, полаган между 22.00 часа и 06.00 часа бил нощен труд. Според въззивника ,дори и да се приложи НСОРЗ,то отново не следва да се удовлетворява претенцията на ищеца, тъй като отношението 8ч/7ч /т.е. дневен към нощен труд/ действително е равно на коефициента 1,143 , при което за 7 часа нощен труд работникът получава възнаграждение като за 8 часа дневен труд- т.е. липсва извънреден труд по смисъла на чл.143,ал.1 КТ. Сочи, че в този смисъл били мотивите на РС-Велико Търново по Решение, постановено по гр.д.№ 2283/2019г. ; цитира и практика на ВКС- Решение № 14/27.03.2012г. по гр.д.№ 405/2011г. ГК ІV-то г.о. на ВКС.Посочени са конкретни решения на съдилища в РБ, които приемат , че било неприложимо гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР; доводи за това се съдържали и в писмена правна консултация на проф.Васил Мръчков.Изтъкват се конкретни съображения и по събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото,каквато е изслушаната пред РС-Бургас СИЕ,за която се твърди, че отразявала общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без да държи сметка, че той бил по-голям от този, който е положен по графици за дежурства.По този начин с постановеното решение съдът присъдил на ищеца в повече, като не отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него, вече бил заплатен като извънреден труд.Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището си, изразено в писмения отговор по исковата молба.Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск бъде отвърлен. Заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника в случая, че същият ползва адв.защита и моли да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. поради липса на фактическа и правна сложност по делото.;моли за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание на 10.06.2020г. въззивникът не изпраща представител; с нарочна писмено молба въззивникът поддържа въззивната жалба и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия; моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковете бъдат отхвърлени, рлетендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Препис от въззивната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който чрез адвокат Николай Кокалов предявява писмен отговор с подробно развити съображения за неоснователност на същата. Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски .В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемият се представлява от адвокат Кокалов, който оспорва въззивната жалба, поддържа представения писмен отговор, моли за присъждане на разноските за въззивното производство, за което представя списък на разноските по чл.80 ГПК и адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.

269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно,като съображенията за това са следните:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Производството по делото е образувано по искова молба на Н.К. от гр. ***,и съдебен адрес: гр.Самоков,обл.София, ул.“Отец Паисий“№15,ет.1, адвокат Николай Кокалов от САК, с която претендира, че ищецът като държавен служител за периода 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год. полагал труд на длъжността „старши спасител в група „ОЦ“ на сектор „ПГСД“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Бургас при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР. Поради естеството на работата е полагал 24 – часови дежурства , които се отчитат на тримесечие.

Ищецът твърди, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. положил нощен труд в размер на 1600 часа, който, преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 1829 часа дневен труд; в резултат на това преизчисление ставало ясно, че ищецът положил извън установеното работно време извънреден труд в размер на 229 часа, за което следвало да му се заплати допълнително сумата в размер на 1374 лева,ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; на основание чл.86 ЗЗД претендира заплащане на сумата от 210 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата ,дължима от първо число на всеки месец, следващ съответното тримесечие, през което е бил положен извънредния труд за всеки отделен отчетен период, до датата на завеждане на исковата молба в съда;претендират се и съдебно-деловодни разноски;заявено е искане за съдебно-икономическа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в периода 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., а през останалия период липсвала специална уредба за служителите на МВР и основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Ищецът е изменил иска, като е направил увеличение на иска и претендира сумата от 1696,15 лева за положен извънреден труд , представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 241 часа за процесния период от време; увеличен е и иска за мораторна лихва на 220,23 лева.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза,изготвена от вещото лице Генко Генов, съгласно която за процесния период ищецът К. е положил общо 1688 часа нощен труд;преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд става 1929 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 241 часа, за които не е изплатено възнаграждение. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 241 часа възлиза на 1696,15 лева. Мораторната лихва за забава върху дължимите от работодателя парични суми от първо число на всеки месец, следващ съответното тримесечие, през което е положен извънреден труд за всеки отделен отчетен период до датата на завеждане на исковата молба в съда е 220,23 лева.

С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между страните, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).