Решение № 115 от 17.06.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Първомай, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20255340100021 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3, вр. чл. 228, ал. 2 КТ, вр. чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от М. П. П. срещу Професионална гимназия по селско стопанство „Васил Левски“, гр. Първомай за заплащане на следните суми: 1830,15 лв. (след извършено намаление на иска от 2051,82 лв. на 1830,15 лв.), представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение в договорен с Анекс № ******* г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. увеличен размер, равняващ се на 15 % от работната заплата към 01.01.2023 г., за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., 383,75 лв. (след извършено намаление на иска от 430,56 лв. на 383,75 лв.) – законна лихва за забава върху увеличения размер на трудовото възнаграждение за периода 01.07.2023 г. – 09.01.2025 г., 3492,50 лв. (след извършено намаление на иска от 3932,65 лв. на 3492,50 лв.), представляваща разлика между полученото обезщетение при пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение и увеличеното след преизчисляване съгласно договореното с Анекс № ******* г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., 732,29 лв. (след извършено намаление на иска от 825,25 лв. на 732,29 лв.) – законна лихва за забава върху увеличения размер на обезщетението при пенсиониране за периода 01.07.2023 г. – 09.01.2025 г., 611,31 лв.

(след извършено намаление на иска от 635,66 лв. на 611,31 лв.), представляваща разлика между полученото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 41 дни и увеличеното след преизчисляване съгласно договореното с Анекс № ******* г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., и 128,18 лв. (след извършено намаление на 1 иска от 133,40 лв. на 128,18 лв.) – законна лихва за забава върху увеличения размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.07.2023 г. – 09.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че ищцата работела по трудово правоотношение при ответника, като заемала длъжността „старши учител, практическо обучение“.

Посочено е, че със Заповед № РД-07-884 от 30.06.2023 г. трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 01.07.2023 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ. Във връзка с прекратяването на трудовото й правоотношение й било изплатено дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. в размер на 11 брутни трудови възнаграждения, равняващи се на 24 218,15 лв., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 41 дни, равняващо се на 4237,76 лв.

Посочено е още, че видно от фиша за работна заплата на ищцата за м. март 2023 г. брутното й трудово възнаграждение било в размер на 2279,78 лв. Поддържа се, че и ищцата била член на Синдиката на българските учители към КНСБ за исковия период от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г. В тази връзка е посочено, че с Анекс № ******* г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, СБУ и останалите социални партньори било договорено увеличение на основната работна заплата, считано от 01.01.2023 г. Размерът на това увеличение съгласно промяната в чл. 27, ал. 3, т. 2 от КТД било не по-малко от 15 %. Ищцата излага подробни доводи, че й се дължат увеличените размери на трудовото възнаграждение и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, доколкото към 01.01.2023 г. е била служител при ответника и продължила да е такъв до 01.07.2023 г., като увеличението макар и договорено на 10.08.2023 г. било с обратна сила – именно от 01.01.2023 г. Такова принципно положение следвало и от Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда – § 3 от ЗР. Поради това ищцата счита, че макар да е била с прекратен трудов договор към датата на анекса, увеличеният размер на трудовото възнаграждение й се дължи за времето, когато все още е заемала длъжността „старши учител“. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Професионална гимназия по селско стопанство „Васил Левски“, гр.

Първомай, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни и недоказани.

В тази връзка на първо място не се оспорва, че ищцата действително е била в трудово правоотношение с ответника, като е заемала длъжността „учител“ до прекратяването му със Заповед № РД-07-884/30.06.2023 г. Не се оспорва и че с Анекс от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. било уговорено увеличение на месечните трудови възнаграждения на заетите в сферата на образованието, равняващо се на 15 % от работната заплата към 01.01.2023 г., с начален момент считано от 01.01.2023 г. Според ответника обаче на това увеличение имали право единствено все още заетите в системата на предучилищното и училищното образование лица към датата на сключване на анекса – 10.08.2023 г., на основание чл. 27, ал. 2 от КТД. Ищцата обаче към тази дата вече била с прекратен трудов договор, поради което нямала качеството „заето лице“ в образователната система и нямало възможност да й бъде заплатено процесното увеличение. В тази връзка се оспорва възможността за обратно действие на увеличението спрямо вече напусналите системата лица, като се сочи аргумент от § 3 от ЗР на Наредба № 4 от 2

2017 г. за нормиране и заплащане на труда. Такава възможност не предвиждал противно на доводите на ищеца и чл. 54, ал. 1 КТ. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „старши учител по практическо обучение“ в ответното училище. Със Заповед № РД-07-884 от 30.06.2023 г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 01.07.2023 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно горепосочената заповед на ищцата са изплатени обезщетения по чл. 222, ал.

3 КТ, вр. чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. в размер на 24 218,15 лв. и по чл. 224, ал. 1 КТ за 41 работни дни неползван платен годишен отпуск в размер на 4237,76 лв. Видно от отбелязването в трудовата книжка на ищцата последната е била служител в ответното училище от 09.09.1996 г. до 30.06.2023 г. или трудовият й стаж е в размер на двадесет и шест години, девет месеца и двадесет и два дни.

От представената служебна бележка се установява, че през периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. ищцата М. П. П. е била редовен член на Синдикалната организация на СБУ при Професионална гимназия по селско стопанство „Васил Левски“, гр. Първомай.

Приложен е и Колективен трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., подписан между Министерство на образованието и науката, от една страна, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ) и Сдружението на директорите в средното образование в Република България (СДСОРБ), от друга страна, и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България (СБУ към КНСБ), Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от трета страна. Според правилото на чл. 4 от КТД постигнатите договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации, и за работодателите, членове на организациите на работодателите – страни по договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД на работници и служители, членове на синдикалните и работодателските организации, страни по договора, се изплаща обезщетение в следния размер – на основание чл. 222, ал. 3 КТ на педагогическите специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, изплащани по Национална програма. Страните по КТД са се споразумели в тримесечен срок след влизане в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. да предприемат действия за изменение на сключения КТД (§ 3 от ПЗР на КТД).

С Анекс № ******* г. към горепосочения колективен трудов страните са постигнали съгласие текстът на чл. 27 да се измени, като съгласно ал. 1, т. 2, б. „б“ за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални 3 основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., за педагогически специалист – старши учител и старши възпитател, в размер на 1763 лв. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Анекса предвижда, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 2 индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

На 20.10.2023 г. ищцата М. П. П. е подала заявление до директора на ответното училище да й бъде изплатено увеличението в размер на 15 % върху учителските заплати съгласно Анекса от 10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование. С писмо изх. № РД-22-48 от 30.10.2023 г. работодателят е отказал да изплати на ищцата увеличението на заплатата от 15 % за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., тъй като предвиденото увеличение се извършвало единствено за работници и служители, които имали действащи трудови договори към момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г.

Със Заповед № РД-06-1149 от 08.09.2023 г. на директора на ответното училище е разпоредено, считано от 01.01.2023 г., да се увеличат индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които са в трудовоправни отношения с гимназията към датата на издаване на заповедта.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че разликата между действително начисленото основно брутно трудово възнаграждение и увеличеното с 15 % за периода 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г. възлиза на сумата от 1830,15 лв. При прибавяне на увеличението от 15 % обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, равняващо се на 11 брутни трудови възнаграждения, е в размер на 27 710,65 лв. или разликата с изплатеното на ищцата е на стойност 3492,50 лв. Посочено е още, че разликата между изплатеното и увеличеното с 15 % обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 41 работни дни неползван платен годишен отпуск възлиза на сумата от 611,31 лв.