Решение № 1299 от 06.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1299 гр. Варна, 06.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110201561 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. С. С. с ЕГН **********, в качеството му на управител на „ИНСИА“ЕООД, ЕИК 200995551, със седалище и адрес на управление гр.Варна, жк Чайка, бл.11, вх.А,ет.4,ап.12, чрез адв.Н. С., АК Варна срещу НП №03-2300121/08.03.2023 год. на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, а самото НП е незаконосъобразно и необосновано.

Твърди се, че АНО не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.52 ал.4 от ЗАНН, като не е проверил акта с оглед неговата основателност и законосъобразност, не е събрал достатъчно доказателства за извършеното нарушение, преди да се произнесе по преписката.На следващо място се твърди, че е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не са посочени датата и мястото където е извършено нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Оспорва се фактическата обстановка и се твърди, че в Наредбата за задължително застраховане на работници и служители за риска от „трудова злополука“ / обн. ДВ.15/2006 г./ не е предвиден срок в който жалбоподателя да включи новопостъпилите работници в обхвата на тази застраховка, нито е предвидено наказание за неспазването на този срок.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв.С., ВАК, който моли НП да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юк Б., която намира жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено изцяло и по 1 размер.Прави искане за присъждане на разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

Административнонаказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за това, че при извършена на 15.02.2023 г. проверка по работни места в хотел „Лагуна“, в кк Златни пясъци Варна и на 20.02.2023г. проверка по документи на „ИНСИА" ЕООД било установено,дружеството в качеството му на работодател не е застраховал за риска „трудова злополука“ работника В. С. П. с ЕГН **********,изпълняващ трудови функции на длъжност „общ работник“, извършващ работа по почистване на басейн в хотел „Луна", находящ се в к.к. „Златни пясъци", общ. Варна, обл. Варна, работещ в основната дейност на дружеството „Други специализирани строителни дейности, некласифицирани другаде", прилежаща към икономическа дейност „Специализирани строителни дейности", код 43 от КИД 2008, с определен за прилагане през 2023 г. коефициент на трудов травматизъм 1.15, съгласно Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022 г. на Министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г., който е по-висок от средния за страната 0.64.

За деянието е съставен АУАН № 03-2300121/21.02.2023 год..

Прието е, че нарушението е извършено на 15.02.2023 г. в обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна 9010, район „Приморски", ж.к. „Чайка" бл. 11, вх. А, ет. 4, ап. 12, към който момент е следвало да бъде застраховано лицето В. С. П..

Възражение от представляващия дружеството- нарушител срещу акта няма вписано. Такова не е депозирано и в законоустановения 3-дневен срок по чл.44,ал.3 от ЗАНН.

Разпитан в хода на съдебното производство свидетеля при установяване на нарушението и съставянето на акта М. М. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение

Съдът кредитира показанията на св. М., тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. М., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства – декларация по чл.402 от КТ,справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от 15.02.2023 год., график на работното време,трудов договор № 00012/15.02.2023 год., служебна бележка № 1/15.02.2023 год., молба от В. С. П., застрахователна полица № 109Е0000005035 за застраховка „трудова злополука“ ,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено 2 атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директор Дирекция „ ИТ” Варна, съгласно приложена Заповед № 0280/03.08.2010 год. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

В чл. 16 от същата наредба е посочено, че договорът за задължителната застраховка "Трудова злополука" се сключва от работодателя.

Безспорно е установено, че П. е извършвал дейност в дружеството, включена в Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022 г. на Министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г., който е по-висок от средния за страната 0.64.

Задължението за сключване на процесната застраховка е тежало върху дружеството „ИНСИА" ЕООД, явяващо се работодател на П. по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, §1, т.1 и т.2 от ДР на КТ.

С оглед изложеното, съдът намира, че са неоснователни направените в жалбата възражения.Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", посочена като конкретно нарушена разпоредба, допълва елементите от задължението по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ. Пропускът на органа да не посочи като нарушена последната разпоредба, обаче, не е засегнал съществено правото на защита на адресата на санкционния акт, а аргумент в тази насока може да се почерпи и от доводите в жалбата срещу НП, които сочат на разбиране от привлеченото към отговорност лице на съдържанието на обвинението. Така следва да се приеме, че АУАН и НП съдържат описание на съставомерните признаци на нарушението и позоваване на относимата правна квалификация.

3

Тъй като не са били установени вредни последици за работника, нарушението е квалифицирано от АНО като такова по чл.415в ал.1 от КТ, като на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв..

Съдът намери обаче, че в случая се касае за маловажно нарушение по см. на § 1, т. 4 ДР на ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба "маловажен случай" е този, при който неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид. Съдът достигна до извод, че конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност, сравнено с други нарушения от същия вид, като съобрази от една страна обстоятелството, че се касае за първо нарушение. На следващо място, доколкото се касае за нарушение, осъществено чрез бездействие в законоустановения срок за предприемане на нормативно определено поведение, от значение за преценката за обществената опасност на нарушението е срокът на закъснението - в случая той е около час, тъй като работодателя е сключил посочената застраховка, непосредствено след проверката от служителите на Д ИТ Варна.

Предвид всичко изложено съдът намери, че конкретното нарушение разкрива по - ниска степен на обществената опасност, съпоставено с други нарушения от същия вид и наказващият орган е следвало да предупреди писмено дружеството - въззивник, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, вместо да му налага имуществена санкция.

Ето защо съдът намери, че следва да отмени наказателното постановление и да предупреди жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Предвид извода за наличието на основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. ал. 4 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №03-2300121/08.03.2023 год. на директора на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което на „ИНСИА“ЕООД, ЕИК 200995551, със седалище и адрес на управление гр.Варна, жк Чайка, бл.11, вх.А,ет.4,ап.12,представлявано от Н. С. С. с ЕГН ********** – управител за извършено нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане 4 на работниците и служителите за риска от „трудова злополука" (ДВ, бр. 15/ 2006 г.) на осн.чл.415в ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН „ИНСИА“ЕООД, ЕИК 200995551, със седалище и адрес на управление гр.Варна, жк

Чайка, бл.11, вх.А,ет.4,ап.12,представлявано от Н. С. С. с ЕГН ********** – управител, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му пред Административен съд ,гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5