Решение № 148 от 26.03.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Ямбол, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско дело № 20212330101999 по описа за 2021 година

Производството по делото е във фаза след допускане на делбата.

С влязло в сила решение № *** г. съдът е допуснал делба между страните по делото Й. Г. М. и М. П. М. върху недвижим имот, представляващ СИО, находящ се в с. Р. и състоящ се от дворно място с площ 2100 кв.м, жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 55 кв.м, гараж с площ 18 кв.м, лятна кухня с площ от 16 кв.м и всички подобрения в имота, при квоти 11/24 ид.ч. за Й. М. и 13/24 ид.ч. за М. М..

В първото по делото заседание след допускане на делбата, съделителят М. е направил искане за възлагане на процесния недвижим имот в негов дял, както и на основание чл.346 от ГПК е предявил против съделителката М. претенция по сметките за сумата от 25 000 лв. общо, включваща направени подобрения в имота – материали и труд, както и платени данъци за същия от 2014 г. до настоящия момент, като претенцията е подробно описана в представената в съдебно заседание молба.

Претенцията си по сметките съделителят М. е квалифицирал по чл.72 от ЗС като смята, че с действията си по извършените подобрения в имота е увеличил неговата стойност.

Ремонтните дейности е започнал от 2015 г. и в периода до 2019 г. е изградил нови ВиК, ел. инсталация и тавани от гипс-картони, изградил е нов гредоред и частична бетонна плоча, нова дървена покривна конструкция и покрив с битумни керемиди. На лятната кухня и гаража ремонтните дейности са започнали през 2019 г. и са завършени през 2020 г. след официалния развод и включват препокриване на гаража с дървена конструкция над бетонната плоча с битумен пласт, обновяване на летни кухни, изливане на укрепващи бетонни основи и бетонни пояси, изграждане на нова покривна конструкция с дървен 1 материал с битумен пласт. Посочено е, че дейностите по летните кухни още не са приключили. Работата М. е извършвал сам с помощта на колеги и приятели, а *** и настояща съделителка не е участвала по никакъв начин, както фактически с работа, така и финансово с пари. Средствата са давани единствено от М., а М. не е живяла в къщата от 2013 г., като е посещавала за кратко време за час-час и половина. През 2019 г. и 2020 г. въобще не е ходила в с. Р. Доказателства за посочените обстоятелства М. счита, че са регистрирания постоянен адрес на Й. М. в гр. Я., както и обстоятелството, че не се е явила лично на делото за развод, тъй като работи в Ч. М. е знаела за извършените ремонти и подобрения, които са направени от съделителя с цел запазване и поддържане на имота, както и тя никога не е заплащала данъците и таксите за имота. Към молбата с предявените искания по сметките съделителя М. е представил фактури за закупени материали за извършените ремонтни работи и подобрения и 2 бр. квитанции за местни данъци и такси.

По предявеното искане по сметките съделителката Й. М. е възразила по тяхната основателност, тъй като ремонтните работи са извършени по време на брака и вложените средства са общи, давани от двамата съделители. Възразява се срещу представените фактури, както и относно искането за плащане на данъци, тъй като представените от М. квитанции за това сочат, че той е заплащал само своята част от тях.

От съделителя М. е депозирана допълнителна молба, с която са посочени извършените от него дейности в имота в с. Р. по пера, по време, конкретизиране на вложените количества и конкретни дейности, както и е изготвена от него количественостойностна сметка на труда и материали за видовете СМР.

Във връзка с претенцията по сметките по делото са събрани гласни доказателства от посочените и от двете страни свидетели. Свидетелката Е. М., посочена от ищцата е *** на страните и знае, че имота в с. Р. е собственост на *** и *** след като *** продала имот в Я., който бил наследство от нейните родители. Когато го закупили, имотът бил една селска къща пред разпадане и ***започнали да го ремонтират. Ветите пари от апартамента и 10 000 лв. кръвнина, която е получила след смъртта на***, Й. М. е вложила тези средства в къщата в с. Р. Имотът бил съборен на половина и после изграден, заливан е бетон, правени са дограми, леките постройки също са били събаряни и правени наново. М. взела и кредит, който също вложила в имота в с. Р. и до 2020 г. е живяла там. Всичко е правено общо от ***на свидетелката, като *** е давала голяма част от средствата. Според свидетелката представените от *** фактури са за закупени материали за друг ремонт, който ***правил в с.

Р., но е взел пари и жената, на която е правил ремонта го съдела за това. Свидетелката заявява, че***се е прибирала в Я. за известно време, но не повече от 2 седмици да е отсъствала от къщата в с. Р.

Другата свидетелка на ищцата е нейната *** – И. Г., според която по-голямата част от ремонтите са извършвани от нейната сестра до 2015 - 2016 г. Средствата са били общи, но повечето са били от Й.. Й. и М. имали наследствен апартамент от *** на Й., те го продали и тези пари били вложени в ремонта на къщата. След това *** починал при катастрофа и получената от Й. кръвнина от 10 000 лв. също била вложена в имота. След това теглила и 2 кредит около 15 000 лв. също за ремонта на имота в с. Р. Свид. Г. заявява, че ремонтът е правен съвместно от двамата, а *** освен със средства е участвала и с труд, защото са живеели заедно.

От страна на ответника е разпитана като свидетел неговата *** С. П., която заявява, че след прехвърляне на имота са живели още 2-3 години и ремонтът не е започнал веднага след купуването. Средствата за ремонта са от *** на свидетелката, той си давал средствата там. Свидетелката също му е давала пари, не помни други хора са давали пари. 2006-2007 г. е целият ремонт, а покривът последно е сменен наскоро. Свидетелката не е виждала *** в имота - тя ходила от време на време, била по-малко в Р, отколкото в Я. Свидетелката не знае Й. да е имала наследствени имоти, да е влагала с средства в имота в с. Р. *** всичко сам е правил, не е наемал хора, правил е нова ел.инсталация, дограма е сменяна, правил е ремонт и на старите кухни.

Другият свидетел на ответника е А. З., който е съсед по имот в с. Р. от 1976 г. Къщата в с. Р. е на *** и *** на М.. Свидетелят не знае за прехвърляне на къщата. М. започнал да прави някакви ремонти към 2007 г., къщата била тогава в разруха. Всичко той правел, слагал вътре колони, измазвал, направил стабилна къщата, врати, дограми сменил, всичко той.

Свидетелят твърди, че Д. нищо не е правела, само гости, приятели, гуляи, докато М. бил в Г., тя си живеела на село. Свидетелят е запознат със семейния им живот и знае, че М. отишъл в Г. да работи, да направи нещо. М. е *** и не е спрял да работи и по къщата, и по двора.

По делото са назначени и няколко съдебно-технически експертизи за оценка на делбения имот, както и за оценка на претендираните от съделителя М. подобрения в имота.

Според първото заключение на съдебно-техническа експертиза недвижимият имот в с. Р. е реално неподеляем, съобразно страните и техните квоти, както и същият е с пазарна стойност 109 000 лв. Това заключение е било оспорено и след представена от съделителя М. количествено-стойностна сметка, е назначена нова съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че стойността на имота е в размер 132 524 лв., а общата стойност на всички подобрения установени при извършената проверка на място и от документите представени по делото за периода от 2008 г. до 2022 г. е 38 482.24 лв. С това заключение съделителят М. също не се е съгласил и по негово искане е назначена повторна съдебно-техническа експертиза трета по ред по делото. Заключението на вещото лице по повторната експертиза е, че пазарната стойност на недвижимия имот в с. Р. е в размер 94 320 лв., а стойността на извършените в имота подобрения описани в молбата на М. от 20.04.2023 г., посочени в КСС към молбата е в размер 61 948 лв.

Последното заключение е било оспорено от съделителката М. и по нейно искане е назначена, изслушана и неоспорена тройна съдебно-техническа експертиза. Заключението на тройната експертиза е, че пазарната стойност на процесният недвижим имот към момента /04.03.2025 г./ е в размер 94 000 лв., в т.ч. дворно място 21 000 лв. и застрояване 73 000 лв.

При тази цена на имота вещите лица са посочили, че квотата на съделителката М. е на стойност 43 080 лв., а на съделителя М. е в размер на 50 917 лв.

Относно стойността на извършените в имота подобрения, вещите лица посочват, че 3 извършените в имота строителни работи претендирани като подобрения с молба от 20.04.2023 г. и допълнителна молба от 07.09.2023 г. с приложена КСС, както и приложените с молбата фактури за материали и извършени ремонтни работи и одобрения са основно до края на 2019 г., поради това вещите лица считат, че претенциите по сметките на М. обхващат само периода до разтрогване на брака, а именно до 15.10.2020 г. Има няколко касови бележки, приложени от М. от 2022 г., но същите са без фактури, поради което не могат да бъдат взети предвид от вещите лица. След като са стигнали до извод, че претенцията по сметките на М. обхваща периода до разтрогване на брака, вещите лица са посочили, че остойностяването на претендираните от ответника подобрения, представляващи част от необходими СМР, довели до сега съществуващото на място застрояване, различно от описаното в решението за делба, възлизат на 85 500 лв. Във втори вариант вещите лица са изчислили разликата между стойностите на процесните сгради от обекта описани в решението за допусната делба с и без ремонтите претендирани от ответника в размер 43 400 лв. Вещите лица считат, че тази стойност представлява стойността на претенциите на ответника за извършени подобрения в имота и считат, че нарастването на сградите в резултат от извършените подобрения представлява 86 % от опредЕ.та им пазарна стойност, т.е. възлиза на 62 800 лв.

Съдът приема за годно доказателство по делото заключението на тройната съдебнотехническа експертиза, тъй като същото е подробно, обективно и безпристрастно изготвено, поради което го кредитира като доказателства по делото, установяващо пазарната стойност на делбения имот и на претендираните от ответника подобрения.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

На първо място следва да бъде разгледана претенцията на съделителя М. за възлагане на процесния делбен имот, която съдът квалифицира по чл.349, ал.1 от ГПК. Според тази разпоредба, ако неподеляемият имот е жилище, което е било СИО, прекратена с развод и бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака няма собствено жилище, по негово искане съдът може да го постави в дял. Съдът счита, че в случая не са налице предпоставките на разпоредбата на предоставяне в дял на делбения имот на съделителя М.. Освен, че имотът категорично е неподелям между страните съобразно техните квоти, бил е СИО прекратена с развод, не е налице предпоставката за това на ответника да са предоставени родителските права върху децата от брака, поради което съдът не обсъжда последната предпоставка дали има или няма собствено жилище. След като не са налице условията на чл.349, ал.1 от ГПК за възлагане в дял на претендиращия ответник на неподеляемото жилище, съдът счита, че имотът следва да бъде изнесен на публична продан, съгласно разпоредбата на чл.354 от ГПК. При приключване на делбата с изнасяне на публична продан на делбения имот, страните следва да бъдат осъдени да заплатят ДТ съобразно дяловете си, а именно Й. М. в размер 1723.32 лв. и М. М. в размер 2036.68 лв.

Претенцията по сметките, предявена от съделителя М. по реда на чл.346 от ГПК е с правно основание чл.59 от ЗЗД, а не както той претендира с правно основание чл.72 от ЗС.

4

Квалификацията на искането по сметките в настоящия случай е за неоснователно обогатяване, тъй като е предявено между съпрузи след прекратяване на брака и съответно прекратяване на съпружеската имуществена общност, част от която е делбеният недвижим имот. Съгласно съдебната теория и практика подобренията в общ имот на съпрузи са извършени в изпълнение на законовото им задължение за грижа и взаимопомощ, поради което с прекратяването на брака това тяхно задължение да осигуряват благополучието на семейството, съобразно своите възможности, имущество и доходи престава да ги обвързва занапред. Претенция за неоснователно обогатяване на единия от съпрузите би могла да е основателна само, когато подобренията по своето естество и стойност не могат да бъдат определени като проява на обикновена грижа и взаимопомощ полагана в изпълнение на задължението на съпрузите да осигуряват благополучието на семейството.