Решение № 1690 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1690 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100105111 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „БНП Париба Пърсънъл файненс“ С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс“ С.А., клон България /с правоприемник „Юробанк България“ АД/ срещу К. В. Н., с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. І ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 79573,87 лв. - главница по договор за кредит № PLUS-19107207/02.02.2022г.; 25149,43 лв. - възнаградителна лихва за периода от 15.03.2022 г. до 15.02.2032 г.; 7399,54 лв. - мораторна лихва за периода от 15.06.2022 г. до 28.04.2023 г., законната лихва за забава от датата на получаване на исковата молба от ответника до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и присъждане на разноски сторени в настоящото производство.

В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на договор за кредит № PLUS-19107207, сключен от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) на 02.02.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и К. В. Н., ЕГН **********, като кредитополучател. Сключването на договора за кредит е извършено по инициатива на ответника, който е попълнил заявка за кандидатстване, намираща се на уеб-сайта на ищеца - https://www.bnpparibas-pf.bg. В исковата молба подробно е описана процедурата по отпускане на кредит от разстояние.

С договора за потребителски паричен кредит № PLUS-19107207, страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 80000 лв. (чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК) за срок от 120 месеца, обхващащ периода от 15.03.2022 г. до 15.02.2032 г., съгласно погасителен план, съдържащ съобразно изискването на чл. 11, ал. 1, т.

11 ЗПК информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Условията за усвояване на заема по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК са подробно разписани в клаузите на т. 1 - т. 3 от договора, който влиза в сила при подписване на същия от кредитополучателя и от оторизирано лице, представител на кредитора към датата на получаване на размера на заема по банковата сметка, посочена в договора и декларирана от кредитополучателя. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 120 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 1015,35 лв., като е посочено, че общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора 1 за кредит е в размер на 121842 лв. (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен ГЛП в размер на 5,85 % (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и ГПР в размер на 6,16 % (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Лихвеният процент на ден е равен на ГЛП, разделен на 365 дни (т. 11 от договора), същият е фиксиран за целия срок на договора, като по този начин са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 20 ЗПК.

Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент в размер на 500 лв., срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

Твърди, че сумата в размер на 79500 лв. е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия на първа страница от договора. На основание на т. 3 във връзка с т. 4 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 120 месечни вноски, всяка по 1015,35 лв., като в т. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. С подписването на договора за кредит кредитополучателят е удостоверил, че е получил преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора. Ответникът е преустановил плащането на вноските по процесния договор на 15.05.2022 г., към която дата са погасени 2 месечни вноски. В т. 5 от договора е предвидено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава. Твърди още, че на 08.08.2022 г. на ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е известен за изискуемостта на вземането.

В исковата молба е наведено искане за допускане изслушването на съдебносчетоводна и съдебно-компютърно-техническа експертизи със конкретно поставени задачи. Представя писмени доказателства.

В законоустановения едномесечен срок и по реда на чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника – чрез назначения процесуален представител, в който се оспорват исковете, в т.ч. с възражение да не е доказано, че именно ответника е заявил и усвоил кредита, обективиран в процесния договор за кредит № PLUS-19107207.

Във връзка с горното възражение се поставят допълнителни задачи към поисканата от ищеца съдебно-компютърно-техническа експертиза. Предвид изложеното ответникът моли да се отхвърлят исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По делото е представен договор за потребителски паричен кредит № PLUS19107207/02.02.2022г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България (понастоящем „Юробанк България“ АД, с оглед на настъпилото в хода на производството правоприемство), от една страна като кредитодател и К. В. Н., от друга страна, като кредитополучател. Установява се, че по силата на процесния договор страните са постигнали съгласие кредитодателят да отпусне на кредитополучателя парична сума в размер на 80000 лв., със срок на издължаване на кредита 120 месеца за периода от 15.03.2022 г. до 15.02.2032 г. Плащането на месечните вноски е предвидено да бъде извършвано съгласно погасителен план, част от договора за кредит, включващ информация за размера, броя и датите на плащане на погасителните вноски, като падежната дата за 2 плащане на месечните вноски е 15-то число на месеца. Съгласно чл. 2 от договора кредитополучателят е заплатил такса ангажимент в размер на 500 лв. срещу заплащането на която кредитодателят е поел задължение за сключване на договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 ЗПК, която сума е удържана от общия размер на предоставената сума по кредита. Договорът за кредит е сключен при годишен лихвен процент в размер на 5,85% и ГПР в размер на 6,16%. Неразделна част от договора за кредит е приложеният към него погасителен план. Съгласно чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, заедно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Посочено е, че законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процента на основание ПМС № 100/29.05.2012 г. От представеното по делото преводно нареждане от 03.02.2022 г. се установява, че кредитодателят е превел на кредитополучателя сума в размер на 79500 лева, с което кредита е бил усвоен. Представена е покана от 08.08.2022 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ (понастоящем “Юробанк България“ АД), адресирана до ответника К. Н., от съдържанието на която се установява, че съдържа изявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем поради преустановяване от страна на кредитополучателя на плащанията на вноски по него, като е посочено, че към процесния момент задължението на кредитополучателя е възлизало в размер на 79573,87 лв. – главница по договора за кредит, 25149,43 лв. – договорна лихва, 1198,38 лв. – обезщетение за забава или общо дължимата сума в размер на 105921,68 лв. По делото не се установява процесната покана да е била връчена на ответника К. Н..

Твърдението на ищеца за постигнато съгласие между него и ответницата за сключване на договор за потребителски кредит се основава на подадена от ответника по интернет заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на интернет страницата на кредитодателя, попълване на заявка за кандидатстване и предоставяне на пълни лични данни и приемане на общите условия като необходимо условие за приключване и изпращане на заявката. След изпращане на заявката за кандидатстване кредитополучателят получава ПИН-код под формата на СМС на посочен от него телефонен номер, както и като линк на посочената в заявката електронна поща, след което потвърждава заявката си, като активира изпратения на пощата линк и въвежда изпратения чрез СМС ПИН-код. При одобрение за отпускане кредиторът изпраща уведомление до кредитополучателя, договора, общите условия и СЕФ на електронната поща, като едва след това договорът се счита сключен.

При тези твърдения отношенията между страните се уреждат по реда на специалния ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, като определящ за изхода от спора се явява въпросът относно наличието на облигационно правоотношение между страните, породено от договор за кредит, сключен от разстояние по реда на чл. 6 от ЗПФУР.

Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се сключва между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключва-нето на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя, като за доказване на преддоговорната информация и изявления, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ.

3

От представените копия на договор за потребителски кредит, общи условия, погасителен план, стандартен европейски формуляр, ССЕ и СТЕ се установяват твърденията за възникването на валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника по договор за кредит № PLUS - 19107207/02.02.2022 г., сключен от разстояние, включително, че заемателя - доставчик на платежна услуга, е изпълнил задълженията си за предоставяне на преддоговорна информация на потребителя и че е получил съгласието именно на К. В. Н. като потребител за сключване на договора. Съдебно-техническата експертиза подробно е разгледала стъпките, през които минава потребителя при сключване на договора, като въз основа на нея настоящият съдебен състав намира, че е налице отправено искане от заемателя за кандидатстване за финансова услуга - отпускане на кредит, попълнена именно от заемополучателя съответната форма за кандидатстване по електронен път от уеб-страница, съдържаща изключително негови лични данни / три имена, адрес, електронна поща, ЕГН и др./, като чрез натискане на бутона „Приемам и продължавам“ във формата на кандидатстване заемополучателят е изразил съгласие за обработка на тези лични данни.