Решение № 398 от 11.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Пловдив, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20215300501529 по описа за 2021 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл.ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на ОТП Факторинг България ЕАД-гр.София, представлявано от ИД И. Д.-М., чрез юриск. Л.А., с посочен съдебен адрес: гр.П., бул.“*** против Решение № 261187/ 14.04.2021г. постановено по гр.д.№ 15550/ 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на КР. ИВ. Ч. от гр.П. сумата 591,38 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски по изп.д.№ 52/ 2017г. по описа на ЧСИ З.Добринова, рег.№ 829, район на действие ОС-Пловдив, образувано по молба на жалбоподателя и прекратено с постановление, влязло в сила на 25.03.2017г. на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране исковата молба в съда- 25.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата. По изложени в жалбата доводи се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на така предявения иск. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна КР. ИВ. Ч. от гр.П., чрез адв.Т.В., АК-Пазарджик, в който отговор се оспорва жалбата като неоснователна, поддържат се изцяло изложените в ИМ съображения, иска се потвърждаване на обжалваното решение, 1 претендира се присъждане на разноски.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Ищцата КР. ИВ. Ч. от гр.П. е предявила иск по чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД против ответното дружество ОТП Факторинг България ЕАД-гр.София за присъждане на обезщетение за имуществени вреди във връзка с инициирано от последния заповедно производство на основание чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 9904/ 2012г. по описа на РС-Пловдив, по което е било постановено Разпореждане за незабавно изпълнение по издадена Заповед № 6199/ 27.06.2012г., вследствие отменено с Определение № 1461/ 14.06.2017г. по в.ч.гр.д.№ 1442/ 2017г. по описа на ОС-Пловдив- VІ гр.с.

С постановеното решение на районния съд така предявеният иск е уважен частично до размера от 591,38 лева. Искът до пълнопредявения размер от 700 лева е отхвърлен, в която част решението е влязло в законна сила.

С въззивната жалба постановеното решение в обжалваната му част се оспорва като неправилно и необосновано с поддържане на възражението за неправилност на мотивираното становище изпълнителното производство да е образувано при липса на предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, което да е в резултат на противоправно поведение на ответника; към момента на образуване на изпълнителното производство ответникът е разполагал с изпълнително основание – ИЛ за вземането, поради което към датата на образуване на изпълнителното дело изпълняемото право е съществувало, съответно вземането не било погасено чрез плащане преди тази дата. Прави се довод в насока разграничаване отговорността за разноски по чл.78 ГПК като обективна безвиновна и ограничена на взискателя, за разлика от уредената по чл.79 ГПК, в която само се разпределят разноските в това производство, направени от длъжника в изпълнителното производство, както и това как същият да бъде репариран за сторените разноски. С оглед на това в обобщение се мотивира, че поради изложените по-горе съображения образуването на изпълнителното дело, преди да има влязло в сила Определение по №1461/ 14.06.2017г. за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената Заповед № 6199/ 27.06.2012г. по ч.гр.д.№ 9904/ 2012г. на РС-Пловдив и преди да е обезсилен ИЛ въз основа на издадената заповед, не съставлява противоправно поведение на кредитора, съответно изпълнителният процес не е заведен без основание.

Жалбата е неоснователна.

Безспорни са по делото фактите, че образуваното по инициатива на 2 жалбоподателя в качеството му на взискател е било образувано изпълнително производство по изп.д.№ 52/ 2017г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова, с рег.№ 829 на КЧСИ, район на действие по издадена в полза на същия Заповед № 6199/ 27.06.2012г за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 9904/ 2012г. на РС – Пловдив против длъжницата КР. ИВ. Ч., направила разноски във връзка с воденото срещу нея принудително изпълнение. Безспорно установено е по делото също, че с Определение № 1461/ 14.06.2017г. постановено по в.ч.гр.д.№ 1442/ 2017г. по описа на ПОС Разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в посочената Заповед № 6199/ 27.06.2012г. е било отменено, а издадената въз основа на него Изпълнителен лист – обезсилен, поради неустановеност на обстоятелството относно наличие на уведомяване за обявяването на предсрочна изискуемост на кредита, във връзка с който са предявени вземанията по Заявлението на основание чл.417 ГПК. В изпълнение на отменителното по отношение на допуснатото незабавно изпълнение определение на въззивния съд образуваното към момента на неговото постановяване изпълнително производство по изп.д.№ 52/ 2017г. е било прекратено с Постановление за прекратяване от 07.09.2017г. на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК, а в последствие и с Постановление за прекратяване от 29.06.2020г. на основание чл.433, ал.1 ,т.8 ГПК. С оглед на това в полза на ищцата К.Ч. се възникнали предпоставките и правната възможност за ангажиране отговорността по чл.49,във връзка с чл.45 ЗЗД против взискателя поради нанесени вреди в имуществената й сфера, произтичащи от необходимостта за ангажиране на правна защита и други за образуваното и водено изпълнително производството, представляващи направа на разноски за това, в пряка причинна връзка с извършените от взискателя процесуални действията по принудителното изпълнение, основанието за които впоследствие е било отменено поради неговата неустановеност в заповедното производство. Ангажиране отговорността за разноски по исков ред се реализира на основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД,която се основава на извъндоговорен източник за облигационното правоотношение и принципно като уредената в разпоредбите на чл.78 и чл.79 ГПК е обективна и безвиновна. Фактическият състав по отношение на отговорността за разноски по чл.78, ал.2 ГПК включва принципно установяване на правнорелевантния факт относно това, коя страна е дала повод за иницииране на съдебното производство, отговорността за разноски в изпълнителното производство по чл.79, ал.1 ГПК урежда изключване отговорността на длъжника при неоснователно инициирано принудително изпълнение от взискателя. Отношението между процесуалните разпоредби е на специална / по чл.79 ГПК/ към обща / по чл.78 ГПК, което не изключва необходимостта от установяване на юридическия факт във връзка с фактическия състав на материалната деликтната отговорност, в настоящия случай наличието на изначално основание за принудително изпълнение за образуване на изпълнителното производство, макар и първоначално към момента на издаване на ЗНИ такова да е заявено като съществувало за провеждане на формалното заповедно производство. С оглед на това развитата от жалбоподателя защитна теза във въззивната жалба се намира за неоснователна.

3

На следващо място неоснователно е и възражението за недоказаност на размера на иска до 591,38 лева с оглед прекомерност на адв.възнаграждение за проц.представителство за изпълнителното производство и несъответствието му с визираните минимални адв.възнаграждения по НМРАВ , което се счита, че следва да се определи на 50 лева - за изготвяне на молба. От една страна към момента на образуване на изпълнителното производство не е бил предвидим обемът на процесуалните действия във връзка с реализиране процесуалното представителство по защитата интересите на длъжницата, от друга определянето на адв.възнаграждение е по чл.10, ал.1 и ал.2 от НМРАВ, което включва както определяне на възнаграждение за защита по образуваното изп.производство, така и по воденето му въз основа на материалния интерес за удовлетворяване на парични вземания, видно от изпълнителното дело провеждани са изпълнителни действия по поисканите от взискателя изпълнителни способи – запор на вземания на длъжницата. Изпълнителното производство е било образувано за реализиране на солидарна отговорност спрямо длъжницата К.Ч. за главница в размер на 18 796,74 лева и акцесорни вземания за лихва – 396,70 лева, законна лихва върху главницата и разноски за ДТ – 413,73 лв и юрк.възнаграждение – 656,87 лева. Поради което определеното адв.възнаграждение, включено в направени разноски от ищцата за изпълнителното производство, не се намира за прекомерно по правилата на чл.10, ал.1 и ал.2 НМРАВ, а предявеният и уважен в рамките на сумата от 591,38 лева се явява доказан по основание и размер.

По така изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.

С оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция и на основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева, съобразно Списък за разноски по чл.80 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК , въззивният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261187/ 14.04.2021г. постановено по гр.д.№ 15550/ 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив в обжалваната му част.

В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, 4 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5