Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1755 от 18.05.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13539/2021
Вид
Решение № 1755
Подписан
18.05.2022
В сила
18.10.2022
Състав
СИМОНА ИВАНОВА УГЛЯРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, ал. 5 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 104з, ал.5 пр.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1755 гр. София, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20211110213539 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „КУМАС ТРАНС“ ООД, ЕИК 201113049, със седалище и адрес на управление в гр.Търговище, кв.“Въбел“, ул.“Хан Аспарух“ № 2, представлявано от управителя Т.К., срещу Наказателно постановление № 38-0001942/07.07.2021 г., издадено от Директор на РД“АА“ - Русе, с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр.) е наложена на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 104з, ал. 5, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).

В жалбата се релевират доводи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване и нарушаване правото на ефективна защита на наказаното лице. В подкрепа на изложеното се поддържа, че процесното НП не съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН, като в текста му липсва посочване на точната дата и място на извършване на нарушението, както и описание на обстоятелствата, при които нарушението е било извършено. Сочи се, че не 1 става ясно дали наказващият орган приема, че нарушението е извършено на 21.05.2021 г., съвпадаща с датата на проверката, или на 30.12.2020 г., както е отразено в текстовата част на НП. Посочва се, че незаконосъобразно АНО се позовава на международната товарителница, тъй като тя подлежи на проверка на пътя, но не и при комплексна проверка. На следващо място се поддържа, че жалбоподателят „КУМАС ТРАНС“ ООД е собственик на процесния товарен автомобил от 06.04.2016 г. и към момента с него редовно е осъществяван превоз на товари, проверяван е многократно от органите на ИА“АА“ без да са установявани административни нарушения.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и необосновано.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Г., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество адв. Г. пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата.

Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В съпроводително писмо наказващият орган – Директор на Регионална дирекция “Автомобилна администрация“ – Русе, изразява становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради което моли депозираната срещу него жалба да бъде оставена без уважение. Релевира се възражение за прекомерност на претендираните разноски на насрещната страна.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.06.2015 г. на дружеството - жалбоподател „КУМАС ТРАНС“ ООД бил издаден лиценз на Европейската общност за извършване на международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение № 4064/09.06.2015 г., със срок на валидност до 08.06.2025г.

На 15.12.2020 г. дружеството - жалбоподател в качеството си на превозвач, извършило международен обществен превоз на товари на 2 територията на Великобритания с притежаваното от него моторно превозно средство влекач „МАН“ с рег. № ..., от категория N3, което обаче не било вписано в регистъра на моторните превозни средства към лиценза на Общността, издаден на „КУМАС ТРАНС“ ООД.

На 18.05.2021 г. и допълнително със заявление от 19.07.2021 г., било подадено заявление за вписване на посоченото МПС в регистъра на МПС към лиценза на Общността, издаден на „КУМАС ТРАНС“ ООД.

На 21.05.2021 г. свидетелят ХР. АНД. М. - инспектор при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, извършил планова проверка на превозвача „КУМАС ТРАНС“ ООД, при която установил горните обстоятелства и като счел, че „КУМАС ТРАНС“ ООД е нарушил изискванията на чл. 104з, ал.5 от Закона за автомобилните превози, съставил срещу дружеството и в присъствие на неговия управител, акт за установяване на административно нарушение Серия А – 2020 № 290390/21.05.2021 г.

Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, присъствал при установяване на нарушението, след което бил предявен за запознаване на управителя на дружеството, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт на 07.07.2021 г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 104з, ал.5 пр.2 от ЗАвтПр била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Препис от НП бил връчен на управителя на „КУМАС ТРАНС“ ООД на 15.07.2021 г., а на 21.07.2021 г. била депозирана и жалба срещу него, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля ХР. АНД. М., писмо от РД „Автомобилна администрация“ - гр. Русе, справка от информационния масив на ИА „Автомобилна администрация“ - отдел „Лицензи“, заявление за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари от 18.05.2021 г., заявление от 19.07.2021 г., заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заповед № 82-003 25-752/1/11.05.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ - гр.

Русе, констативен протокол за извършена комплексна проверка от 11.05.2021 г., международна товарителница, свидетелство за регистрация част I за товарен автомобил с рег. № ..., лиценз № 4064 за международен автомобилен превоз на товари, копие от плик.

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От показанията на св. ХР. АНД. М. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. Св. М. подробно изложи пред съда информация относно датата, мястото на извършване на проверката на дружеството-жалбоподател и резултатите от нея. Показанията на свидетеля се подкрепят напълно от приетите по делото писмени доказателства, а именно - международна товарителница, от която се установява извършеният превоз на територията на Великобритания. От представеното по делото копие на справка от отдел „Лицензи“ към ИА „Автомобилна администрация“ е видно, че към 15.12.2020 г. МПС с рег. № ... не е било вписано в регистъра на МПС към лиценза на Общността, издаден на „КУМАС ТРАНС“ ООД.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави 4 следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН , в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.

Компетентността на актосъставителя произтича от чл. 92, ал. 1 от зАвтПр, тъй като същият попада в категорията „длъжностно лице по смисъла на чл.

91, ал. 1 от закона, част от чиито задължения е и съставянето на АУАН при констатирани нарушения. Видно от т. 6 от представената по делото заповед №

РД-08-30/24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” е оправомощен да издава наказателни постановления.

При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процедурата по съставяне и предявяване на АУАН.

Неоснователно е възражението, изложено в жалбата, че в атакуваното наказателно постановление липсва еднозначно посочване на датата на извършване на нарушението, както и че не е посочена територията, на която е извършен международният превоз, респективно мястото на нарушението.

Действително, в атакуваното наказателно постановление са посочени две дати - 21.05.2021 г. и 15.12.2020 г., но това обстоятелство не навежда на неяснота в наказателното постановление, напротив, в същото подробно е описано, че на 21.05.2021 г. при извършена проверка е установено нарушение, тоест това е датата на установяване на нарушението, а датата на самото нарушение е експлицитно посочена като 15.12.2020 г. Ясно е отразено и че превозът е извършен на територията на Великобритания. Тези данни се 5 съдържат както в АУАН, така и в НП.

В този смисъл съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация, поради което и доводите на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.

Неоснователно е и оплакването, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като не е посочил мястото на извършване на нарушението. Наказателното постановление е издадено за това, че е извършен международен превоз на товари с МПС, което не е било вписано в регистъра на моторните превозни средства на лиценза, като превозът е извършен на територията на Великобритания.

Следва да бъде посочено, че забраната да се осъществяват превози с невписани в регистъра МПС е относима за всички обществени превози, независимо от конкретната началната точка и маршрута на движение на превозните средства. При положение, че в процесния случай са посочени датата на превоза и товарителницата, наказаното лице може да разбере по отношение на кой превоз е констатирано нарушението, респ. правото му на защита, според настоящия съдебен състав, не е накърнено.

На следващо място и съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 5 от ЗАвтПр превозвач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, което не е с българска регистрация или не е вписано в регистъра на моторните превозни средства на лиценза на Общността, се наказва с имуществена санкция в размер 1500 лева.