Решение № 682 от 15.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. В.Т., 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело № 20234100100146 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Ищцата С. М. К., действаща чрез своята майка и законен представител К.К., чрез пълномощника си адвокат С. Ч. твърди в исковата си молба, че на 23.09.2018г. в град В.Т. настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на л.а. „КВ“ с рег. № ***, управляван от водача К. А. С., при което настъпила смъртта на М.К. М., неин баща.

Посочва, че за събитието е образувано наказателно производство, приключило с влязла в законна сила присъда по НОХД № 212/2019г. по описа на ВТОС. С последната водачът на автомобила бил признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е причинил по непредпазливост смъртта на М., след което е избягал от местопроизшествието. Твърди, че тежко приема смъртта на баща си, когато е била едва на 5 години, че връзката й с него е била изключително силна, поддържА. са близки и топли отношения, разбирА. са се взаимно и са си помагА.. С неговата смърт загубила моралната и физическа подкрепа от своя баща, която винаги са имА. и на която разчитала, тъй като същият бил деен, активен, грижовен и отговорен към семейството си.

Посочва, че загубата му се отразява негативно на здравословното и емоционалното й съС.ие и завинаги е променила живота й. Посочват, че към датата на събитието гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника, поради което предявил застрахователна претенция пред него на 09.12.2021г., но към датата на подаване на ИМ застрахователят не предложил заплащането на застрахователни обезщетения за всеки от тях.

Поради това прави искане за осъждане на ответното дружество й да заплати обезщетение за претърпените вследствие деликта неимуществени вреди, в размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 23.09.2018г., до окончателното изплащане.

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. Ч., оспорва 1 твърдения факт, че не се е произнесъл по предявената пред него застрахователна претенция на ищцата. Оспорва всички предявени искове по основание и размер. Оспорва ищцовото твърдение, че процесното ПТП е настъпило единствено вследствие виновното поведение на водача на застрахования при него автомобил. Оспорва механизма на настъпване на ПТП с оглед твърдението, че процесният автомобил е управляван с посочената несъобразена скорост и че ПТП е настъпило само поради управлението с несъобразена скорост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходеца М.К., който се е движел по платното за движение при ограничена видимост, без необходимост е удължил времето за пресичането му и не се е съобразил с разС.ието до приближаващото се превозно средство и с неговата скорост на движение. Оспорва изложените в ИМ фактически твърдения за изключително силната и топла връзка между всеки от ищците и починА.я, за търпените страдания вследствие загубата му, техния интензитет и продължителност.

Оспорва акцесорната претенция за лихва за забава.

Третото лице помагач – А. К. А., чрез пълномощника си адвокат Л. М. оспорва процесуалната легитимация на процесуалния представител на ищеца, като твърди, че не бил редовно упълномощен. Оспорва иска, като счита същия за неоснователен. Твърди, че ищцата не живеела в едно домакинство с бащата М.К. – той е имал друго семейство и никога не е живял с майката К.К.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достига до следните фактически и правни изводи:

Безспорно между страните по делото е обстоятелството за нА.чието на вА.дно застрахователно правоотношение към датата на събитието по отношение на л.а. „КВ“ с рег.

№ *** по силата на застрахователна полица, обективираща застрахователен договор за застраховка „ГО“, сключен с ответното дружество, както и факта на настъпване на процесното ПТП и настъпилата смърт вследствие на това на М.К. М..

С влязла в сила присъда №114/02.12.2019 г. по НОХД №212/2019 г. на ВТОС подсъдимият К. А. С. е признат за виновен в това, че на 23.09.2018 г. около 22 часа на първокласен път I-5 Р. – ГКПП М., в района на километър 101,500 преди гр. В.Т., при управление на МПС лек автомобил, движейки се със скорост 84,5 км/ч, нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДВП и по непредпазливост причинил смъртта на М.К. М..

От заключението на приетата по наказателното дело експертиза се установява, че в представената за химическо изследване кръвна проба, взета от трупа на М.К. М., се съдържа етилов алкохол с концевнрация 1.85 промила.

Според представеното удостоверение за наследници и удостоверение за раждане, изготвено въз основа на акт за раждане № 487/10.10.2012г., С. М. К. е законен наследник – дете на М.К. М., починал на 23.09.2018 г.

Ищцата С. К. е депозирала чрез пълномощника си адвокат С. Ч. молба-претенция, вх.

№ 13767/09.12.2021г. до ЗК „Лев Инс“ АД. Образувана е щета № 000-1000-01-18-7898 от същата дата.

2

С цел установяване твърденията на ищцата и размера на неимуществените вреди, по делото беше допусната и разпитана свидетелката С. А. – баба на ищцата по бащина линия.

Свидетелката посочва, че за детето С. се грижели тя и сина й М.. Детето на М.. С., била от негова връзка с майката К., докато бил в Х.. Детето С. не било припознато от М. докато не се наложило да ходи на училище. Не го бил припознал, „за да не навреди на другата си жена“ – св.С. А., с която живеел в същото жилище. Като се наложило детето С. да учи в Б., той казал на жена си С., че отива да припознае детето, защото иска детето да учи. Детето С. научила за смъртта на баща си една година след това. След смъртта на М. детето С., заедно с баба си заминА. в Ч.. Детето постепенно научило за смъртта на баща си и много тежко го преживяло. Миналата година за пръв път завели детето на гроба на баща му и С. станала много мълчА.ва, разпитвала за него, а баба й - св. А. само замълчавала, „защото тя много разпитва“. На всяко идване в Б. детето С. искала да я заведе на гроба. М. не припознал детето С., защото го било страх. Тогава св.А. казала на жената на М. – С., че та взема детето С. и ще си го гледа. М. припознал детето като станало на 6 години. Майката на С. не била живяла с тях, за да няма проблеми с другата жена на М.. Детето С. спяла при баба си св.С.

А., а не с баща си. Бащата с другите си деца и жена си спяли в друга стая. От другата си жена – С., М. имал четири деца. Майката на детето нямала възможност да се грижи за него, за това тя се грижела за С.. Св. А. заявява, че М. полагал грижи за всичките си деца еднакво, не ги делял. Св. А. признава, че от „дружеството ми беше платено обезщетение от фирмата на Ч., лично на мен“, без да уточнява размера на платената й сума. Изрична заявява в показанията си: „Вижте, много ми е трудно“, в какъвто смисъл е и допуснатото допълване на протокола от съдебно заседание от 28.09.2023г.

Св. Д. К. заявява, че познава св. С. А. и датато С. от 2019г. Живеели в прага – първо дошъл малкия й син А., който работел при него, после довел майка си и детето. Майката К.К. също била при тях. Детето С. разбрала за смъртта на баща си след като св.К. лично я записал на училище и тогава се „наложило“ да й кажат, че баща й е починал. След това детето С. почнала да не яде, затваряла се в стаята си сама. Посотянно питала баба си за бащата, но баба й премълчавала. Миналата година замвели детето на гроба, вземала си вода да полива, не можела да спре да плаче. Появили се здравословни пролбеми на нервна почва, като се наложило да я карат в болница. Майката К. си заминала за П.. Към момента само детето С. с баба си живеели при него в Ч..

С цел доказване на възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадА.я при ПТП по делото бяха разпитани свидетелите Ц. И., А. М. и К. М..

Свидетелят Ц. И. посочва, че по време на инцидента се возил в автомобила, управляван от К. С., и навън било тъмно. На отбивката за В.Т. се чул удар откъм шофьора, но шофьорът погледнал през вратата, не видял никой и си помисЛ., че може да са блъснА. животно, което е избягало.

Свидетелят А. М. посочва, че същият ден на ПТП – 23.09.2018 г. видял блъснатия М.

М. в с. Самоводене в една крайна улица, който ходел пеша. На въпрос „какво прави там“ човекът отговорил, че търси болницата, което свидетелят приел за неадекватен отговор.

3

След като му обяснили къде е пътя за В.Т., след известно време свидетелят тръгнал от Самоводене по посока В.Т. и видял същият пешеходец след един завой да върви по посока на движението към В.Т., но не на банкета, а на пътното платно. Тъй като свидетелят М. работел в болницата по-късно видял пешеходеца М. М. в моргата.

Свидетелят К. М. посочва, че той е видял трупа на М. М. вечерта след ПТП и се обадил на телефон 112. Като се приближил към него свидетелят М. усетил, че мирише доста на алкохол. Пешеходецът бил облечен с тъмни дрехи и в далечината на осветени фарове го възприел като черен чувал, тъй като и на самото място нямало лампи, а човекът бил на „остров“, който се образувал между посоките на движение от главния път и отбивката за В.Т..

С цел доказване на възраженията на ответника и третото-лице помагач и твърденията му за липсата на каквито и да било отношения между детето С. и М.К., по делото беше допусната до разпит свидетелката С. А., с която К. е живял на съпружески начала от 2012г. и до смъртта си. Свидетелката посочва, че детето С. било на барата на мъжа й – СА.. С. се родила на ***, като майката К. си гледала детето в с.В., заедно със свекърва й – св. А., като детето било кръстено на нея. Разговаряли били с М. на тази тема и той й е казал, че не е баща надетето С. – то било на на К. и СА.. През 2011г. с М. били в Г. и като си дошли в Балгария през 2012г., К. била тук и била бременна. Св. А. е категорична, че СА. е бащата на детето С., а не М.. М. пожелал да припознае детето на брат си, защото трябвало да ходи на градина и на училище, тя нямала ЕГН. Не са се карА. с М. заради детето С. и тя самата не била контактувала с него. Живеели заедно в една къща в с.В.. Майката К. била в Б. до смъртта на М.. Детето С. я гледала баба й С.. М. се грижел за неговите деца, „не е давал пари за С.“. Към момента не били в добри отношения с бабата на децата С. А.. Св. А. посочва, че майка й и баща й били взели обезщетение за нейните деца от смъртта на баща им.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите относно горните обстоятелства, тъй като същите са плод на техни преки и непосрадствани впечатления, като отчита и евентуалната тяхна заинтересованост в полза на страните.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът преви следните прави изводи:

Исковата молба е редовна и предявените с нея искове – допустими. Исковата молба е подадена от пълномощника адвокат С. Ч., който е упъномощен писмено от упълномощителя К.К., действаща в случай като майка и законен представител на малолетната С. М. К. – пълномощното на л.19 от делото.

Предвид така установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че предявеня иск по чл. 432 от КЗ се явява основателен. По делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на лекия автомобил „КВ“, както и предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача неимуществени вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.

4

От събраните по делото доказателства се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите вследствие на произшествието неимуществени вреди, както и причинността между ПТП и настъпилите вреди.

С влязла в сила присъда №114/02.12.2019 г. по НОХД №212/2019 г. на ВТОС подсъдимият К. А. С. е признат за виновен в това, че на 23.09.2018 г. около 22 часа на първокласен път I-5 Р. – ГКПП М., в района на километър 101,500 преди гр. В.Т., при управление на МПС лек автомобил, движейки се със скорост 84,5 км/ч, нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДВП и по непредпазливост причинил смъртта на М.К. М..