Решение № 260038 от 06.07.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………............/………2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА

КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА при секретар Димитричка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова въззивно гражданско дело № 633 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, представлявано от директора Н.Николов, чрез ст.юк Силвия Петрова против решение № 5655/11.12.2019г. по гр.д. № 11964/2019г. на ВРС, с което Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ №171А е осъдена да заплати на Д.И.Д., с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Л.Х.П. и двете с адрес *** сумата от 1464.51 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от наследодателя на ищцата И.Д.И., с ЕГН **********, починал на 09.07.2019г. за периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 26.07.2019г. до окончателно изплащане на задължението и сумата от 400 лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с адрес гр.София , ул. „Пиротска“ №171А е осъдена да заплати по бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 208.58 лв. разноски, от които 58.58 лева дължима държавна такса и 150 лева заплатен депозит за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, предвид приложеното неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения се уреждат от от ЗМВР. Конкретно твърди, че не е налице приетата от първоинстанционния съд законодателна празнота, поради приложимост към спора на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадени от Министъра на вътрешните работи. Счита се, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, при което 8:8 е равно на коефициент 1, а не както по смисъла на КТ съдът е приел 7: 8 – коефициент 0,143. Намира, че ВРС неправилно е приложил КТ, а не чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, доколкото същата не била обявена за противоконституционна. Сочи, че законодателят ясно е разграничил извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а за нощен труд – в заповед на министъра на вътрешните работи, които доводи и представени доказателства районният съд не съобразил. Моли се обжалваното решение да бъде отменено в частта и постановено друго решение, с което исковата претенция на Д.И.Д., действаща чрез майка си и законен представител Л.Х.П., като наследник на баща си Ивайло Добрев Христов, поч. на 09.07.2019г. бъде отхвърлена. Моли и за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от Д.И.Д., ЕГН **********, действаща чрез майка си и законен представител Л.Х.П.,*** не е постъпил.

В писмени молби, депозирани преди о.с.з. на 09.06.2020г. въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата, чрез своя процесуален представител я оспорва като неоснователна.

Моли да бъде отхвърлена.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Д.И.Д., ЕГН **********, действаща чрез майка си и законен представител Л.Х.П., двете със съдебен адрес ***, офис 318, чрез адв.

В.С., срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ №171А, с която е предявила иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати сумата 1464.51 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от наследодателя на ищцата И.Д.И., с ЕГН **********, починал на 09.07.2019г. за периода от 01.06.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 26.07.2019г. до окончателно изплащане на задължението Изложени са твърдения, че за периода 01.06.2016г. до 31.03.2019г. наследодателят й е полагал труд на длъжност „младши инспектор“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Варна към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, поради което е бил със статут на държавен служител.

Твърди, че за процесния период е положил общо 1520 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1737.36 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 217.36 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1408.27 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ №171А, представлявяна от гл.комисар Николай Николов, чрез ст.юк Силвия Петрова е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция, като неоснователни. Не оспорва съществувалото служебно правоотношение с наследодателя на ищцата в релевирания период на сочената от нея длъжност. Оспорва предявените искове с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и няма как да бъде обоснована претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми.

В с.з на 11.11.2019г. съдът е допуснал на осн. чл. 214 от ГПК изменение на иска, като същият се счита предявен за увеличения от 1408.20лв. на 1464.51лв. размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че за периода от 01.06.2016 г. до 31.03.2019г. И.Д.И. е полагал труд на длъжност „младши инспектор“ в РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, която е на структурно подчинение към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР.

Няма спор също и се установява от удостоверение за наследници изх. № ГР 17-349/1/10.07.2019г., изд. От Община Провадия, че И.Д.И. е починал на 09.07.2019г. и негов наследник по закон е дъщеря му-ищцата Д.И.Д.. Видно от удостоверение з раждане, изд. Въз основа на акт за ражздане № 1835/15.09.2011г. на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, родители на детето Д.И.Д., р. ***г. са Лилия Х.П. и И.Д.И..

Приетата по делото фактическа обстановка не се оспорва от страните, установена от приобщените към доказателствения материал по делото, а именно: кадрова справка относно И.Д.И., писмо изх. № 94-ГГ-198/29.08.2011г. на ЧТСП, Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г., Заповед № 8121з-40 от 19.01.2015г., множество справки за коригирани графици, протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 ч. и 6:00 ч., платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за претендирания период. Съдържанието на протоколите, свързани с положения от Ивайло Иванов нощен труд не е оспорено в хода на първоинстанционното производство и същите са ползвани от приетата по делото ССчЕ.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 01.06.2016 г. до 31.03.2019 г., Ивайло Ивантов е положил общо 1522 часа нощен труд. Положеният нощен труд в размер на 1522 ч., не е бил преизчислен от въззивника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Съобразно експертизата, за положения от Иванов нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ГД „ПБЗН“ брутно възнаграждение в общ размер на 1464.51 лева за разликата от 218 часа дневен извънреден труд.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.

269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Не се спори, че наследодателят на ищцата И.Д.И. и ГД

„ПБЗН“ са били обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР в спорния период, доколкото Иванов е бил държавен служител в РД „Пожарна безопасност и защита на населението“. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период Иванов е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5, т.

2 от ЗМВР., а извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение-чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. и понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.