Решение № 292 от 20.07.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Русе, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Антоанета Атанасова

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20264500500466 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Юробанк България“ АД чрез адв. М. И. против Решение № 242/23.02.2026 г., постановено пo гр. д. 6209/2024 пo oпиca на РPC, с което са отхвърлени предявените от Банката искове за заплащане на суми по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 19198893, сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК 204915054 и М. Р. К., вземанията по който са придобити от ищеца „Юробанк България“ АД въз основа на вписаното в ТРРЮЛНЦ на 06.06.2023 г. придобиване на търговско предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, както следва: сумата от 3241,54 лв. – предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 359,94 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.05.2023 г. – 13.11.2023 г. и сумата от 417,02 лв. – мораторна лихва за периода 06.11.2023 г. – 24.10.2024 г. Жалбоподателят намира решението за неправилно като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Заема позиция, че съдът 1 неправилно е приел, че между страните не е възникнало облигационно отношение, тъй като представеният по делото договор не е подписан от ответницата. Заявява, че оспорване от ответната страна на представения препис липсва, поради което той се ползва с формална доказателствена сила относно авторството му. Позовава се на относима съдебна практика на ВКС в този смисъл. Поддържа още, че процесният договор е подписан с квалифициран електронен подпис от ответницата, за което представя доказателства. Заема позиция, че договорът за банков заем е реален, а не консенсуален, т. е. предаване на сумата не е елемент от фактическия му състав.

Поддържа, че от приетата по делото ССчЕ се установява, че движенията по картовата сметка на ответницата са започнали още през 11.04.2022 г. и с извършваните транзакции е усвояван кредитния лимит. Намира, че с ангажираните от него доказателства е установил задълженията й в претендираните размери. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени и да му бъдат присъдени разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна адв. И. М. като особен представител на М. Р. К. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който взема становище за неоснователност на въззивната жалба и прави искане тя да не се уважава.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД от „Юробанк България“ АД против М. Р. К. от гр. Русе за заплащане на 3241,54 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит, сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, вземанията по който са придобити от ищеца по силата на вписаното в ТРРЮЛНЦ на 06.06.2023 г. придобиване на търговско предприятие, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане, сумата от 359,94 възнаградителна лихва за периода 01.05.2023 г. – 13.11.2023 г. и сумата от 417,02 лв. мораторна лихва за периода 06.11.2023 г. – 24.10.2024 г. Обосноваващите претениите твърдения са, че на 10.03.2022 г. ответницата е сключила с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ договор за потребителски кредит за предоставяне на кредит в размер на 12 000 лева, с ко й т о постигнали съгласие, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с кредитен лимит в размер максимум 10 000 лв. С молба-уточнение пояснява, че ответницата се е възползвала от тази възможност, като й е отпуснат револвиращ кредит с лимит 3000 лв. при ГЛП 23, 35 % и ГПР 30.033 %, оформен в Приложения към договора за кредит. Във връзка с това била издадена кредитна карта CARD – 19238375. Поддържа, че по револвиращия кредит не са уговорени погасителни вноски по план предвид естеството му. Заявява, че по него кредитополучателят се задължил да прави минимални месечни погасителни вноски, чийто размер зависи от размера на усвоения към съответния месец кредитен лимит.

2

Ищецът поддържа, че ответницата преустановила плащанията по револвиращия кредит и изпаднала в забава от 01.05.2023 г. Претендира да бъдат обявени вземанията му по договора за револвиращ кредит за предсрочно изискуеми.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК назначеният от съда особен представител на ответницата с депозирания отговор на исковата молба, оспорва основателността на исковете. Заявява, че в приложението към договора относно отпускането на револвиращ потребителски кредит в размер на 3000 лева не се съдържат конкретни условия, свързани със сключването на такъв договор и издаване на кредитна карта.

Поддържа недействителност на процесния договор поради нарушения на разпоредбите на ЗПК. Заема позиция за недоказаност на предварителното предоставяне на кредитополучателя на преддоговорна информация, както и на получаването на кредитната карта от ответницата и усвояване на средства по нея.

С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд отхвърлил предявените искове, като приел, че ищецът не е установил наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, тъй като представените по делото документи не са подписани от ответницата и не могат да й се противопоставят. За недоказани приел още твърденията на ищеца, че е доставил на ответницата посочената от него кредитна карта, както и че по нея са извършвани трансакции, свързани с усвояване на кредитния лимит.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира решението за валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира следното:

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта PLUS19198, сключен на 10.07.2021 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А, клон България" като кредитор и М. Р. К. като кредитополучател, с който са отпуснати два кредита- потребителски в размер на 1 2 000 лв., погасен предсрочно на 12.06.2022 г. съгласно приетата СИЕ и револвиращ, който е предмет на настоящото производство. В чл. 12-21 от Договора са уговорени конкретните условия за отпускане на револвиращия кредит, издаване и ползване на кредитна карта. Така, в чл. 12 е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лв. Кредитополучателят ще 3 може да извършва трансакции /операции/ чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит в рамките на дневните трансакционни лимити. Всяка трансакция с кредитната карта от кредитополучателя представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит /чл. 14/. Договорът за револвиращ кредит е безсрочен /чл. 15/. За ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, както и такси за ползването на кредитната карта. Лихвата и таксите се посочват в приложението по чл.

21 от договора /чл. 16/. Кредиторът ще изготвя и изпраща извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените трансакции, но не по-малко от веднъж годишно. Съгласно чл. 21 с предоставяне на кредитната карта на кредитополучателя се предоставя документ – приложение неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия за револвиращия кредит и процедурата по активиране на картата.

Видно от Приложението към Договора кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 3000 лв., като издава кредитна карта Мастъркард, при следните условия: лихвен процент – 23,35%, ГПР – 30,33 %; покупка на ПОС терминал – без такса; теглене на пари в брой – 2 лв. плюс 2% от изтеглената сума; справка за разполагаем лимит на банкомат в страната – 0. 40 лв.; месечна такса за обслужване – 4 лв.; годишна такса за обслужване – без такса; такса превалутиране – без такса; обезщетение за забава – 10% от ОЛП на БНБ /законна лихва за забава/, минимална погасителна вноска – според усвоения кредитен лимит – от 50 лв. до 500 лв. Страните са договорили още, че предоставената кредитна карта Mastercard е с персонален идентификационен номер и позволява чрез нея да бъдат извършвани теглена в брой от банкомати /АТМ/ и плащания чрез терминални устройства /POS/, както и други услуги, достъпни чрез АТМ или POS в страната и чужбина. Уговорили и право кредитополучателят да усвоява предоставения му кредитен лимит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, както и услугата покупка на изплащане в мрежата на търговските партньори на кредитора, като при всяко ползване на последната услуга се подписва приложение към Договора, съдържащо конкретните параметри на транзакцията. Кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15 число на месеца /чл. 12/. Месечните погасителни вноски се правят до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението, най-малко в минимален размер съгласно тарифата, поместена по-долу /чл. 13/. За ползването на револвиращ кредит кредитополучателят дължи годишна лихва в посочения в този документ размер, както и заплаща таксите, предвидени в тарифата поместена в този документ.

Представени са на хартиен носител заверени преписи от декларация за предоставяне на лични данни и информация за тяхната обработка, писмено съгласие за обработка на лични данни от името на кредитополучателя, Приложение към договора 4 и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. За всеки от тях, в т. ч. и за процесния договор, е посочено, че е електронно подписан от ответницата, като на Стандратния европейски формуляр има и отбелязване, че е положен квалифициран електронен подпис.

Пред настоящата инстанция договорът е приет като електронен документ и от него се установява, че е подписан с валиден КЕП от отв. К..

Видно от представената обратна разписка 1051042063996 от Еконт, на 02.11.2022 г. М. Р. К. лично е получила и удостоверила с подписа си получаването на CARD19238375 – пластика и документи. Кредитната карта CARD- 19238375 е активирана на дата 26.09.2021 г. с първата трансакция по кредитната карта /съдебно-счетоводна експертиза/.

По делото е приета неоспорена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че за периода от 26.04.2022 г. до 05.04.2023 г. ответницата е правила плащания на задълженията си по процесния револвиращ кредит, след който момент ги е преустановила изцяло. Така, според експертизата начислените задължения са общо в размер на 9992,28 лв., от които 8419,30 лв. главница, а общо направените от ответницата плащания, в т. ч. за главница, застрахователна премия, месечна лихва, такса за обслужване и за теглене и лихва за забава възлизат на 6390,80 лв. Вещото л и ц е заключава още, че размерът на дължимата главница възлиза на 3241,54 лв., месечната договорна лихва за периода от 13.04.2023 г. до 13.10.2023 г. на 359, 94 лв., а мораторната лихва върху главницата за периода от 06.11.2023 г. до 24.10.2024 г. възлиза на 415,46 лв. В заключението е разяснено, че доколкото процесният договор е за револвиращ кредит, отпуснат до размера на договорения лимит, при който кредитополучателят има право да усвоява и погасява суми по картата многократно, изцяло или частично, до максимално разрешения размер, не е фиксиран размер на месечна погасителна вноска, защото не е предварително известно какъв ще бъде размерът на усвоената сума, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане и на кои дати ще се извършват тегления и погасявания. Поради тази причина не е възможно и точно определяне на ГПР. При преценка за съответствието на посочения размер на ГПР с параметрите по кредита – ГЛП 23,35%, еднократно усвояване на кредитния лимит от 3000 лв. и изплащането му на 12 вноски по 287,74 лв., както и заплащане на месечна такса за обслужване в размер на 5,00 лв., стойността на ГПР е коректно определена в договора. Дава още заключение, че от представената от ищеца справка е констатирало, че по кредита е изплащана и месечна застрахователна премия, като месечният й размер е различен, съобразно усвоената сума. Заключава, след извършени пресмятания при горните параметри, но с включена месечна застрахователна премия, че ГПР става 48,9360 %. Настоящият състав кредитира даденото от вещото лице като обективно, пълно и компетентно.