Определение № 1134 от 16.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1134 гр. София, 16.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20251100513573 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, вр. чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „Макроадванс“ АД срещу Определение № 38934 от 18.09.2025 г., постановено по гр. д. № 63004/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 140-и състав, в частта, с която е изменено Решение № 14080/18.07.2025 г., постановено по гр. д. № 63004/2023 г. по описа на СРС, в частта му относно присъдените в полза на ищеца разноски, като „Макроадванс“ АД е осъдено да заплати на М.Б.Г. сумата от 527 лева – разноски в производството.

Частният жалбоподател твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следва да останат в тежест на ищеца. Акцентира, че по делото липсват данни кредиторът да е предприел действия по принудително изпълнение, да е упражнил извънсъдебна принуда по отношение на ищеца или по друг начин да е дал повод за предявяването на иска. В условията на евентуалност и ако не приеме, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК моли съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение в размер под минималния предвид това, че присъденото се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. С оглед изложените съображения моли съда да измени постановеното решение в частта за разноските, като остави същите в тежест на ищеца, респ. да присъди такива под минималния размер.

Ответникът по жалбата – М.Б.Г., чрез адвокат Р.С., в законоустановения срок е подал писмен отговор на частната жалба, в който е изложил становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните мотиви:

Софийският районен съд е сезиран с три кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че М.Б.Г. не дължи на:

„Форуком и компания“ ООД сумата от 855 лева – вземания по сключен между тях договор за потребителски кредит № КН 57984868/14/06.2017г;

„Макроадванс“ АД – сумата от 1999,11 лв. – вземания по сключен между тях договор за потребителски кредит № SF01NAPP041088/13.06.2017 г.

1

„Фератум България“ ЕООД – сумата в общ размер на 334,34 лв. – вземания по сключен между тях договор за потребителски кредит от 12.06.2017 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Макроадванс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложил становище за недопустимост на иска и е поискал прекратяване на производството. Заявил е, че няма никакви финансови претенции към ищеца, за което е представи удостоверение за липса на задължения. Заявил е искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

С Решение № 14080 от 18.07.2025 г., постановено по гр. д. № 63004/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 140-и състав, са уважени предявените отрицателни установителни искове, като тримата ответници са осъдени да заплатят на ищеца сумата в общ размер от 1581 лв. – разноски за производството

Във връзка с подадена молба от ответника „Макроадванс“ АД по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, като не е възприел доводите на молителя за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК и е приел за неоснователно релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Първоинстанционният съд е изменил постановеното решение в частта за разноските, като е конкретизирал, че всеки от ответниците дължи сумата от 527 лева – разноски в производството.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Целта на разпоредбата е ответникът да не се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иск, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане, не два повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска (в този смисъл и Определение № 338 от 24.01.2018 г. по к. ч. гр. д. № 209 / 2018 г. на Върховен касационен съд; Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Определение № 1220 от 05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение).

В конкретния случай липсва една от кумулативните предпоставки за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно изрично признание на иска. Видно от изявленията на ответника, обективирани в депозирания отговор на исковата молба, становище от 18.03.2025 г., становище от 20.05.2025 г., макар и да признава обстоятелството, че няма финансови претенции към ищеца, е заявил искане за прекратяване на производството и за отхвърляне на претенцията като неоснователна. Доколкото предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК са кумулативно дадени, независимо от извънсъдебното поведение на ответника преди завеждане на делото, предвид това, че е оспорил иска и съдът е уважил иска като основателен, то ответникът дължи съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК (така и в Определение № 914 от 28.04.2023 г. по к. ч. гр. д. № 1453 / 2023 г. на Върховен касационен съд; Определение № 119 от 04.07.2019 г. по к. ч. гр. д. № 1975 / 2019 г. на Върховен касационен съд; Определение № 142 от 01.04.2019 г. по ч. гр. д. № 951 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Определение № 2750 от 01.10.2025 г. по ч. т. д. № 237 / 2025 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение).

Във връзка релевираното от страна на ответника възражение за прекомерност следва да бъде посочено, че същото се явява неоснователно. Ищецът претендира адвокатско 2 възнаграждение в общ размер от 1400 лева за трите предявени иска, като Софийският районен съд е приел, че за защитата по всеки един от исковете всеки ответник дължи сумата поравно (466,67 лева за защита по иска срещу всеки един от ответниците). Като съобразява материалния интерес на предявения срещу „Макроадванс“ АД иск (1999,91 лева), фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият съдебен състав намира, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и съответен, поради което не са налице основания за намаляването му.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваният съдебен акт следва да потвърден в обжалваната част, а частната жалба – оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 38934 от 18.09.2025 г., постановено по гр. д. № 63004/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 140-и състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3