Решение № 185 от 10.07.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Шумен, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора Г. К. Г. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело № 20253600100036 по описа за 2025 година

Предявена е искова претенция с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, от К. Г. Т. срещу Районен съд – Шумен, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимущестени вреди, които са пряка последица от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на Гражданско дело № 2344/2024год. по описа на Районен съд Шумен в „разумен срок“, съгл. чл. 6, §. 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Ищецът излага, че е подал искова молба, с която е предявил претенция за неимуществена обезвреда до Районен съд Шумен, за което на дата 09.09.2024 година било образувано исково производство по Гр.д.№2344/2024г. по описа на Районен съд - Шумен.

Още на твърде ранен етап на исковото производство не била спазена гаранцията по чл. 6, §.

1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок. В резултат на нарушаване принципа на разумна продължителност е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания и най-вече е загубил доверие в правосъдието, редом с житейски дискомфорт от погазване на основните му права.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника по делото, в който излага, че исковата претенция е недопустима, евентуално неоснователна. Не отрича, че ищецът е депозирал искова молба в Районен съд Шумен на дата 09.09.2024г., като исковата молба е заведена в регистрите на съда с вх. № 13613/09.09.2024 год., а в същия ден е образувано гр.д. № 2344/2024г. по описа на Районен съд – Шумен, в съответствие с разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата. Сочи, че в изпълнение на чл.87, ал.2 от ПАС гр. дело № 2344/2024г. е било докладвано на съдията докладчик на 10.09.2024г., като съдията докладчик се е произнесъл в същия ден с 1 определение № 2349 от 10.09.2024 г., с което на основание чл. 101, ал. 1, във вр. с чл. 102з, ал. 3 от ГПК и чл. 23, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 128, т. 2 и 3 и чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, е оставил исковата молбата без движение, като е указал на ищеца, в едноседмичен срок да изправи нередовностите. На 11.09.2024 год. в Районен съд Шумен била приета искова молба вх. № 13787/11.09.2024 год., депозирана от К. Г. Т., по която било образувано ГД №2373/2024г. по описа на съда срещу Районен съд - Шумен, в която се твърди нарушаване правото на разглеждане и решаване на ГД № 2344/2024г., по описа на ШРС, в разумен срок и от безпристрастен съд. С отделни определения, постановени в периода от 11.09.2024 год. до 30.09.2024 год. всички районни съдии при Районен съд - Шумен са се самоотвели на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК. Във връзка с чл. 23, ал.3 от ГПК съдебното производство по ГД №2344/2024 г. по описа на Районен съд - гр.Шумен било прекратено с Разпореждане № 3598 от 01.10.2024 г. и делото е изпратено на Окръжен съд - гр.Шумен за произнасяне по реда на чл.23, ал.3 от ГПК. Ответникът счита, че исковата претенция на ищеца, както и фактите и обстоятелствата, на които се основава са изцяло недоказани. Поддържа, че според практиката на ЕСПЧ, разумен срок е този, който дава възможност за справедлив процес и се избягва ненужното забавяне на делото, като всички съдопроизводствени действия, извършени по гр.д.№ 2344/2024г. са в предвидените от закона срокове. Моли производството по делото да бъде прекратено, като образувано по недопустима искова претенция. В условие на евентуалност, ако съдът намери исковата молба за процесуално допустима, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозирано становище от конституираната на осн. чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, в качеството на контролираща страна в процеса Районна прокуратура Шумен, ТО – Велики Преслав, за отхвърляне на исковата молба, поради липса на нарушения на правилата за администриране на процесното гражданско дело, както и такива, свързани с произнасянето на съда извън предвидените от закона срокове.

При разглеждането на настоящия иск в Районен съд Велики Преслав ищеца е увеличил размера на исковата си претенция от 6000 лева на 26000 лева, поради което и съдът е прекратил производството по висящото пред него дело и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд Шумен. С молба от 14.04.2025г. по настоящото дело, ищеца е направил изрично изявление за намаляване на претенцията си на 6000 лева, и в първото по делото открито съдебно заседание, съдът е прекратил производството по делото в частта за горницата 6000 до 26000 лева на основание чл.232 ГПК.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На първо место следва да се посочи, че съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указано, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да докаже следните обстоятелства:

Наличие на съдебно (досъдебно) производство, по което е страна, съответно лице, чиито граждански права и задължения се определят в това производство по смисъла на чл. 6, ал. 1 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, че същото е било разгледано извън разумния срок по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, вида, размера и настъпването на твърдените от него вреди, както и наличието на причина връзка между тях и продължителността на разглеждане на производството. В тежест на ответната страна е да докаже всички факти, които обосновават извода, че действията по делото са извършени в разумен срок, както и всички останали, наведени факти, от които черпи благоприятни последици.

От представените по делото, неоспорени и приети писмени доказателства, а именно заверено копие на гр.д.№2344/2024г. по описа на ШРС, е видно, че на 09.09.2024г. в ШРС е постъпила искова молба от К. Г. Т. с ЕГН ********** срещу М.А.М. с ЕГН .... с правно основание чл.45 ЗЗД. В деня на постъпване на исковата молба е било образувано гр.д.

№2344/2024г. по описа на ШРС, и същото е било разпределено на съдия - докладчик от същия съд. С определение от 10.09.2024г. по гр.д.№2344/2024г. съдията - докладчик е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да внесе държавна такса и да уточни претенцията си. По повод образуваното на следващия ден - 11.09.2024г. - гр.д.

№2373/2024г. по описа на ШРС от ищеца срещу ШРС /с предмет настоящата искова претенция/, съдията докладчик си е направил самоотвод на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК с Определение от 11.09.2024г.. След това делото е било разпределяно на останалите съдии от ШРС, всеки от които си е правил самоотвод с горното основание, като след отводите на всички съдии, с Разпореждане от 01.10.2024г. делото е било прекратено и изпратено на Окръжен съд Шумен за произнасяне по реда на чл.23, ал.3 ГПК. Или делото е било висящо пред Районен съд гр.Шумен 21 дена, а към датата на предявяване на настоящата претенция 11.09.2024г., делото е било висящо пред ШРС 2 дена. От допуснатия до разпит свидетел по искане на ищеца, С. В. В. се установява, че ищеца е бил адвокат на свидетеля по наказателно дело преди няколко години, като от тогава е нямал контакти с него, с изключение на случайна среща в гр.Е., два дни преди разпита, на която се поздравили и разминали. Свидетеля излага, че не е в близки отношения с ищеца и няма друга информация за него.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место следва да се изтъкне, че искът е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен процесуален субституент на държавата, като субект на особената деликтна отговорност, регламентирана от чл. 7 на Конституцията на Република България, вр. с чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и са изложени твърдения за претърпени от ищеца неимуществени вреди поради забавянето извън разумния срок на конкретно съдебно производство.

Нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Съобразно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и 3 безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Основателността на предявения иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: необосновано забавяне от сезирания съд да разгледа и да приключи делото, по което настоящият ищец е страна, настъпване на преки и непосредствени вреди, които да са в причинна връзка с разглеждането на делото извън разумния срок, като, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже всички елементи от фактическия състав на деликта. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 §. 1 от ЕКЗПЧОС са посочени в закона(чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ), като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧОС. С тази норма се създава национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. Следва да се има предвид обаче, че никъде, нито в Конвенцията, нито в приложимия български закон, няма легална дефиниция относно понятието "разумен срок" при разглеждане на едно производство пред съда. Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид заложените в разпоредбата на чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ критерии. Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок предполага установяване на продължителността на релевантния период, и преценка дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът следва да приложи четири критерия: 1. фактическа и/или правна сложност на делото, 2. поведение на ищеца (и поведението на другите страни), 3. поведение на съответните компетентни държавни органи и 4. значение на делото за лицето. Развитието на делото в разумен срок е важен елемент и характеристика на правото на справедлив процес като цяло, тъй като страните по делото следва да получат защита на техните права в сроковете определени в материалните и процесуални закони като целта е с неоснователно забавяне на правосъдието да не се накърнят техните права и законни интереси. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /с конкретни указания относно тълкуването на прекия характер на вредите в т.11 на ТР №3/22.04.2005 г. по ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС/. Съгласно чл.8, ал.2 ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ в случаите на приключили производства е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава III"а"от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Правилото е неприложимо по отношение на висящите производства. То произтича от разбирането, че в случай на твърдяно забавяне на разглеждане на дело в разумен срок, да се предпоставя иска по чл.2б ЗОДОВ от приключване на това производство само по себе си би било нарушение на правото по чл. 6 §. 1 от ЕКЗПЧОС. Ето защо, в чл.8, ал.2 ЗОДОВ е посочено, че тази предпоставка касае само приключилите, но не и висящите производства. Изводите се подкрепят и от чл.2б ал.3 от ЗОДОВ, където изрично е предвидено, че предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след 4 приключване на производството /Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. дeлo № 3053/2014 г. – III г. о. ВКС; Решение № 153/13.06.2018 г. по гр. дело № 4658/2017 г. – IV г. о. ВКС и др./. В настоящия случай при предявяване на иска съдебното производство, по което се твърди необосновано забавяне е било висящо, което обуславя допустимостта на специалното производство по ЗОДОВ.