Решение № 2208 от 08.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2208 гр. Пловдив, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330201546 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ИВ. ХР. АТ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** против Наказателно постановление № 36-0000090/18.01.2021 г., издадено от Н.П.М. – началник отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. ДВ, бр. 67 от 2007 г.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателят твърди, че контролните органи не са използвали средство за измерване за установяване на нарушението и на масата на товарния автомобил. Взема становище, че кантарната бележка отразява несигурни факти, тъй като превозваният пясък може да променя тежестта си под въздействието на температурните условия и влажността си. Поддържа да е налице незначително надвишаване на допустимите норми относно масата на автомобила. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 10036 от 1

01.03.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище наказателното постановление да е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а извършването на нарушението да е установено по категоричен начин. С писмено становище с вх. № 15495/30.03.2021 г. се поддържа възраженията по жалбата да са неоснователни. Моли се наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от ИВ. ХР. АТ., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 19.02.2021 г., установено от приложеното по преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 26.02.2021 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 21.12.2020 г. в гр. Пловдив жалбоподателят ИВ. ХР. АТ. управлявал товарен автомобил „Ивеко“ АД410Т с рег. № *** от категория N3, с четири оси, с две управляеми оси, като извършвал обществен превоз на товари на територията на страната с пътен лист серия ВА № 722805 от 21.12.2020 г., с товарителница серия Т № 413847 от 21.12.2020 г. и заверено копие № 150050003 от лиценз на Общността. Товарът, който превозвал жалбоподателят, бил промит пясък с тегло 30 тона и 800 кг. Общата маса на превозното средство заедно с товара била 46 тона и 460 кг. След натоварването си автомобилът „Ивеко“ с рег. № *** бил претеглен в 09:35 часа на 21.12.2020 г., за което била издадена кантарна бележка № 60677/21.12.2020 г.

Около 10:20 часа на същата дата жалбоподателят А. бил спрян за проверка от свидетелите Г. Д. Д. и Д. Р. Сп. – инспектори в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, докато управлявал процесния товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № *** и с обща маса от 46 тона 460 килограма. Жалбоподателят спрял за извършването на проверката, когато се намирал в гр. Пловдив, Карловско шосе, на пътния банкет след „Агроцентър“ в посока гр. Карлово. Свидетелят Д., след като се легитимирал, поискал от жалбоподателя да му представи документите във връзка с извършвания превоз на товари. От представената кантарна бележка свидетелите Д. и С. установили, че общата маса на превозното средство била 2

46 тона и 460 килограма. Жалбоподателят не възразил и не оспорил обстоятелствата, удостоверени в кантарната бележка.

На място свид. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 255702 против жалбоподателя А., в негово присъствие и в присъствието на свид. С.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г. Д. Д. и Д. Р. Сп.. От показанията на свид. Д. се установяват мястото на извършената проверка, вида на превозвания товар, както и начина, по който е установена масата на превозното средство. За изясняване на последното обстоятелство свидетелят посочва, че е ползвал данни, удостоверени в кантарната бележка, представена от водача, в която са били вписани теглото на автомобила и на товара. От показанията на свид. С. се установяват вида на товарния автомобил – МПС с четири оси и с две управляеми оси; самоличността на водача – жалбоподателят ИВ. ХР. АТ., както и установената маса на управляваното МПС от 46 тона и 460 килограма. Показанията и на двамата свидетели – Д. и С., се ползват с доверие от съда. За свидетелите се установява, че са очевидци, които са участвали в извършването на проверката и в показанията си възпроизвеждат свои непосредствени възприятия. Показанията им са проверени по делото, като изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства. Ценят се за взаимно кореспондиращи си и вътрешно непротиворечиви.

От пътен лист серия ВА № 722806 (лист 41 от делото) се изяснява, че на 21.12.2020 г. жалбоподателят А. е извършвал обществен превоз на товари с автомобил „Ивеко“ с рег. № *** за времето от 06:00 ч. до 19:00 ч.

От товарителница серия Т № 413847 (лист 43 от делото) се установява, че на 21.12.2020 г. жалбоподателят А. е извършил превоз на товар, представляващ промит пясък с тегло 30 800 кг с автомобил „Ивеко“ рег. № *** и с пътен лист серия ВА № 722806.

От кантарна бележка с № 60677/21.12.2020 г. се изяснява, че нето теглото на товара е 30 тона и 800 кг, а общото тегло заедно с превозното средство е 46 тона и 460 кг. Установява се и че измерването е извършено на 21.12.2020 г. в 09:35 часа.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление 3 не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид правораздавателни актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят А. е извършил от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. От обективна страна на 21.12.2020 г. около 10:20 часа в гр. Пловдив жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Ивеко“ АД410Т с рег. № *** от категория N3, с четири оси и е извършвал обществен превоз на товари, като масата на товарния автомобил е била 46,460 тона, с което е надвишавала допустимата максимална маса за моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси, която е 32 тона. Датата на извършване на нарушението се установява от писмените доказателства - пътен лист серия ВА № 722806 и товарителница сер. Т № 413847, като от посочените документи се изяснява, че превозът е извършен на 21.12.2020 г. От тях се установява и видът на обществения превоз – на товари. Мястото на извършване на нарушението се установява от показанията на свид. Д., изцяло кредитирани от съда, като свидетелят е очевидец и е участвал непосредствено при спирането на товарния автомобил и извършването на проверката. Доказано е и авторството на деянието от страна на жалбоподателя А., който е управлявал процесното МПС при извършване на нарушението. Доказателствена информация за това обстоятелство се черпи от показанията на свид. С.. То се установява и от съдържанието на пътния лист, в който са вписани самоличността на водача, марката и регистрационния номер на превозното средство. Жалбоподателят А. е положил и подписа си под декларацията „Приех автомобила технически изправен“ относно МПС с марка „Ивеко“ и с рег. № ***. Нарушението по чл.

177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се извършва от водач, който управлява пътното превозно средство с маса, надвишаваща установените норми, поради което жалбоподателят А. е годен субект на нарушението. В тази връзка доказано от обективна страна е и наличието на съставомерно превишаване на допустимите норми на масата на процесното превозно средство.

Управляваното от жалбоподателя МПС „Ивеко“ АД410Т представлява товарен автомобил от категория N3, с четири оси, с две управляеми оси, установено от показанията на свид. Д. Р. Сп.. Следователно предвид вида на 4 управляваното МПС приложимият режим относно максимално допустимата маса на превозното средство се определя с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 6, б.

„в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. В хипотезата на посочената разпоредба попадат именно моторни превозни средства с четири оси с две управляеми оси, а правилото й за поведение гласи, че допустимата максимална маса за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за този тип ППС е 32 тона. Управляваният от жалбоподателя товарен автомобил „Ивеко“ АД410Т с рег. № *** към момента на проверката е бил с обща маса от 46,460 тона при максимално допустима маса от 32 тона, поради което е налице надвишаване с 14,460 тона.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя срещу доказаността на действителната маса на автомобила при извършване на деянието. Масата се установява от кантарна бележка № 60677/21.12.2020 г., приета като писмено доказателство по делото. В нея са вписани резултатите от последователно извършените измервания на товарния автомобил, като и на същото МПС след натоварването му. Измерването е извършено в кратък пероид от време преди самата проверка. От своя страна теглото на товара е вписано и в товарителницата. Жалбоподателят е приел тези документи без възражения.

Той е могъл да оспори резултата от кантарната бележка както още при издаването й и преди започването на превоза, така и по време на извършване на проверката, което обаче не е сторил. При тези факти контролните органи правомерно са зачели резултата от извършеното измерване, обективиран в кантарната бележка, като липсата на оспорване не е дала повод да се провежда допълнително разследване на обстоятелство, което не е спорно, чрез ново измерване, минути след първоначалното такова от 09:35 часа на 21.12.2020 г.