Решение № 854 от 26.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 854 гр. Кюстендил, 26.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520102907 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. С., район „Мл.“, ж.к. „Мл. *“, Бизнес парк С., сграда 6, против С. Т. Р. обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 620,16 лв., за която е издадена Заповед № *** от 19.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1545/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2025 г. до окончателното й изплащане.

Претендираната сума е формирана от задължения по три договора за мобилни услуги, както следва: сумата 56,43 лв., представляваща цена на предоставени услуги по договор с предпочетен номер 359892991564 от 03.05.2023 г., и сумата 118,35 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на този договор; сумата 14,62 лв., представляваща цена на предоставени услуги по договор с предпочетен номер 359896301159 от 20.04.2023 г., и сумата 77,44 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договора; сумата 229,86 лв., представляваща цена на предоставени услуги по договор с предпочетен номер 359899024999 от 23.12.2022 г., и сумата 123,46 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на същия договор.

В исковата молба се твърди, че между страните са били сключени 1 посочените договори за мобилни услуги, по силата на които ищецът се е задължил да осигурява на ответника достъп до електронна съобщителна мрежа и възможност за ползване на избраните услуги, а ответникът – да заплаща уговорените месечни абонаментни такси и стойността на допълнително потребените услуги. Поради неплащане на начислените суми ищецът преустановил достъпа до услугите, а договорите били предсрочно прекратени съответно на 13.07.2023 г. и 31.07.2023 г. В резултат на прекратяването били начислени уговорените неустойки, включващи суми в размер до три стандартни месечни абонаментни такси и суми за възстановяване на част от предоставените на потребителя отстъпки.

Ищецът поддържа, че всички задължения били обединени във фактура № ******** от 25.08.2023 г., но не били погасени от ответника. Поради това било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповедта по ч. гр. д. № 1545/2025 г. След връчването й при условията на чл. 47 ГПК на заявителя били дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията, които той изпълнил в определения от закона срок.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, представляван от назначения по делото особен представител, оспорва предявените искове. Не оспорва формално наличието на представените договори, но поддържа, че ищецът не е доказал по надлежния ред действителното предоставяне на всички фактурирани услуги. Оспорва и възникването на вземанията за неустойки, като сочи, че липсва доказателство договорите да са били прекратени с достигнало до ответника едностранно волеизявление. Излага доводи, че отразеното във вътрешната информационна система на оператора спиране или деактивиране на услугите не е равнозначно на прекратяване на договорите.

Особеният представител прави и възражение за неравноправност на неустоечните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Поддържа, че клаузите са предварително изготвени от търговеца, не са индивидуално договорени и позволяват кумулирането на неустойка в размер на няколко стандартни абонаментни такси със задължение за възстановяване на предоставени отстъпки. Според ответника това води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя.

Направено е и възражение, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в издадената заповед като период на предоставяне на услугите е посочен периодът от 18.05.2020 г. до 17.07.2020 г., поради което ищецът не може в производството по чл. 422 ГПК да замени този период с друг, настъпил през 2023 г.

С молба от 07.05.2026 г. ищецът уточнява, че изписването на периода от 18.05.2020 г. до 17.07.2020 г. представлява техническа грешка, а действителният период, за който се претендира заплащане на предоставени услуги, е от 25.05.2023 г. до 24.07.2023 г. Посочва, че правилните отчетни периоди, договори, фактури и размери на вземанията са били индивидуализирани още в обстоятелствената част на заявлението.

Съдът, след като обсъди твърденията и възраженията на страните, събраните писмени доказателства и заключението на съдебносчетоводната експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното 2 от фактическа страна:

На 23.12.2022 г. между „Йеттел България“ ЕАД и С. Т. Р. е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359899024999. На 20.04.2023 г. страните са сключили договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896301159, а на 03.05.2023 г. – договор с предпочетен номер 359892991564. Договорите са сключени за определен срок и съдържат препращане към Общите условия на оператора, както и към съответните приложения, в които са отразени избраните абонаментни планове, стандартните месечни такси, приложимите промоционални условия и сроковете на договорите.

От представените фактури и детайлизирани справки се установява, че по процесните договори са начислявани месечни абонаментни такси и стойност на потребени електронни съобщителни услуги. Вземанията за цена на услуги са включени във фактури, отнасящи се за отчетните периоди от 25.05.2023 г. до 24.06.2023 г. и от 25.06.2023 г. до 24.07.2023 г.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и съответстващо на приетите писмени доказателства, се установява, че непогасените задължения за предоставени услуги възлизат общо на 300,91 лв. От тази сума 56,43 лв. са начислени по договора от 03.05.2023 г., 14,62 лв. – по договора от 20.04.2023 г., а 229,86 лв.

– по договора от 23.12.2022 г.

Вещото лице е проследило отразяването на задълженията в счетоводната система на ищеца и е установило, че сумите не са погасени чрез плащане, прихващане, сторниране или друг счетоводно отразен способ.

Ответникът не е представил платежни документи или други доказателства, установяващи погасяване на задълженията.

В заключението е посочено и че ищецът е начислил неустойки в общ размер 319,25 лв. Сумата о т 118,35 лв. включва 87,48 лв., определени въз основа на три стандартни месечни абонаментни такси, и 30,87 лв., представляващи допълнителен компонент за частично възстановяване на предоставена отстъпка. Сумата 77,44 лв. включва 57,48 лв., съответстващи на три стандартни месечни такси, и 19,96 лв. за част от предоставена отстъпка.

Сумата 123,46 лв. включва 99,96 лв., съответстващи на три стандартни месечни такси, и допълнителен компонент от 23,50 лв.

Според счетоводните и техническите данни, съдържащи се в системата на оператора, достъпът до част от услугите е бил ограничен или преустановен, като в системата са отразени дати на деактивиране. Тези данни обаче произхождат от вътрешната информационна система на ищеца и не съдържат информация за отправено до ответника изявление за прекратяване на конкретните договори.

По делото е представено писмо с дата 26.08.2023 г., адресирано до ответника, с което той е поканен в десетдневен срок да изпълни непогасените си задължения. В писмото е посочено, че при неизпълнение могат да бъдат предприети действия по прекратяване и начисляване на неустойки. От изисканата информация от „Български пощи“ ЕАД се установява, че пратката е била изпратена като обикновена нерегистрирана кореспондентска пратка, за която не се съхранява информация относно датата на доставяне и лицето, 3 което я е получило. Поради това от събраните доказателства не може да бъде установено дали и кога писмото е достигнало до ответника.

При така установените факти, съдът намира предявените искове за допустими, а разгледани по същество, за частично основателни.

Производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и има за предмет установяване на съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Поради това между вземането по заявлението и вземането по установителния иск трябва да съществува идентичност по отношение на страните, основанието и размера. В исковото производство кредиторът не може да замени правопораждащите факти, да претендира вземане по друг договор или да включи вземания, които не са били предмет на заповедта.

Това принципно разрешение е възприето в т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С него е прието, че в производството по иска по чл. 422 ГПК не се допуска изменение на основанието на иска чрез замяна или добавяне на други обстоятелства, от които произтича вземането по издадената заповед. Същевременно забраната не изключва възможността да бъдат отстранени неясноти, непълноти или очевидни технически грешки, когато от съдържанието на заявлението, разгледано в неговата цялост, може еднозначно да се установи кое е заявеното вземане.

Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС периодът, за който се претендира дадено периодично или повтарящо се вземане, е част от неговата индивидуализация.

Съдът не може да признае за установени вземания за период, който не е бил въведен от заявителя и не е бил предмет на заповедното производство.

В конкретния случай в т. 9 от заявлението, а впоследствие и в издадената заповед, действително е посочен периодът от 18.05.2020 г. до 17.07.2020 г. Ако този период беше единственият съдържащ се в заявлението белег за времева индивидуализация на вземанията, последващата му замяна с период през 2023 г. би представлявала недопустимо изменение на предмета на спора.

Съдържанието на заявлението обаче не следва да бъде разглеждано откъснато и само с оглед на една от неговите точки. В т. 12 от заявлението заявителят е посочил конкретните договори, сключени на 23.12.2022 г., 20.04.2023 г. и 03.05.2023 г., индивидуализирал ги е чрез предпочетените мобилни номера, посочил е конкретните фактури и е изложил действителните отчетни периоди през 2023 г. Същите договори, фактури и суми са предмет на исковата молба.

Не се твърди и не се установява между страните да са съществували други договори за същите мобилни номера през 2020 г. Напротив, процесните договори са сключени повече от две години след погрешно изписания период и обективно не биха могли да породят вземания за услуги, предоставени през 2020 г.

Поради това посочването на периода от 18.05.2020 г. до 17.07.2020 г. се намира в явно и непреодолимо логическо противоречие с останалата част от заявлението. Правилните периоди са били въведени още в обстоятелствената му част чрез посочване на съответните фактури и отчетни интервали. Не е налице въвеждане на нов договор, нова фактура, нов размер или ново по вид 4 вземане.

С молбата от 07.05.2026 г. ищецът не е заменил правопораждащите факти, а е отстранил противоречието между погрешно изписания общ период и конкретно посочените в заявлението договори и фактури. Ето защо съдът приема, че уточнението не съставлява изменение на основанието на исковете по смисъла на чл. 214 ГПК, нито нарушава изискването за идентичност в производството по чл. 422 ГПК.

Обратното разрешение би означавало заявлението да бъде преценено единствено въз основа на механично изписаната година, без да бъдат отчетени всички останали негови части, които еднозначно сочат, че заявените вземания са възникнали през 2023 г. Подобен подход би придал решаващо значение на очевидна техническа грешка, въпреки че индивидуализацията на вземанията като договор, фактура, размер и действителен отчетен период е била извършена още в заповедното производство.