Решение № 522 от 30.07.2019, Районен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е № 522 гр.Хасково, 30.07.2019год.

В и м е т о н а н а р о д а

Хасковският районен съд в публичното заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор: като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2257 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от С.Д.Ч.,*** против ЗАД „Булстрад

Виена Иншурънс Груп“ АД иск с правно основание чл.405, ал.1 във вр. с чл.386, ал.2, вр. ал.1 от Кодекса за застраховането за сумата в размер на 2591.07 лева, предявен като частичен иск от общата сума от 4445.35 лева /след допуснато изменение на размера на иска в съдебно заседание, проведено на 11.07.2019г./.

Твърди се в исковата молба, че на

18.04.2018г. в гр.Хасково, по време на движение по бул.“Освобождение“, на кръстовището с бул.“Илинден“, ищецът , в качеството му на водач на лек автомобил „Мерцедес Е 350“, с рег. № ********, поради непропускане на насрещно движещ се с предимство лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № *********, реализирал пътно-транспортно произшествие с материални щети. За пътния инцидент бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП с бланков номер 03860724 и регистрационен № 50741/18.04.2018г. Към датата на настъпване на ПТП ищецът бил сключил с ответника застрахователна полица № 4704171220000840 по застраховка „Каско Стандарт“, валидна за периода от 03.09.2017г. до 02.09.2018г., по силата на която застрахователят се задължил при настъпване на застрахователно събитие с лек автомобил „Мерцедес Е 350“ с рег. № ****** ***, представляващо покрит риск по общите условия на полицата, да изплати застрахователно обезщетение.

Ищецът уведомил ответника за настъпилите вреди по застрахованото имущество, за което била образувана Щета № 470417181820627 по описа на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД. След извършен оглед на увредените детайли, калкулация по собствена методика на стойността на ремонта, застрахователят определил и изплатил обезщетение в размер на 4 108.23 лева по банковата сметка на ищеца. С оглед извършеното плащане ответникът признал основателността на исковата претенция, като спорен оставал единствено размерът на дължимото обезщетение.

Посочва се още в исковата молба, че изплатеното от ответника обезщетение се явявало в занижен размер, тъй като ищецът не могъл да възстанови всички, причинени вреди по автомобила с така заплатената му сума. Твърди се също в исковата молба, че съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на събитието. С Писмо, изх. № 0847/УККЗПОЕ/25.05.2018г. застрахователят заявил, че прилага корекционни коефиценти на овехтяване със ставка 0.3 от стойността на част от новите детайли, което било в противоречие с постановената по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика. При изчисляване размера на обезщетението не следвало да се прилага коефицент за овехтяване, тъй като последният бил инкорпориран в самата застрахователна стойност, поради което застрахователят дължал обезщетение в пълен размер, без отчетен корекционен коефицент за овехтяване на увредените детайли за подмяна. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2591.07 лева /предявена като частичен иск от общата сума от 4445.35 лева/, представляваща разликата от заплатеното до дължимия действителен размер на обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 18.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 26.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска. Също претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Мерцедес Е 350“, с рег. № *********, цвят: сив металик, видно от Свидетелство за регистрация Част II, № ******.

Видно от Двустранен констативен протокол за ПТП № 03 860724/18.04.2018г. е, че на същата дата, в гр.Хасково, на кръстовището на бул.“Освобождение“ и бул.“Илинден“, е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес Е 350“, с рег. № **********, управляван от ищеца С.Ч. и лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № ********* управляван от С. Х.

С ответното дружество ищецът е имал сключена застрахователна полица № 4704171220000840 по застраховка „Каско Стандарт“, за периода от 03.09.2017г. до 03.09.2018г.

Ищецът е подал до ответното дружество Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“, в което е описал застрахователното събитие.

Като писмено доказателство по делото бяха приети и Опис на претенция № 50-05050-00375/18/20.04.2018г., Опис-заключение по претенция, Опис на претенция от същата дата и Доклад по щета № 470417181820627 от 30.04.2018г.

Между страните по делото е разменена кореспонденция /Възражения от ищеца и Писма до него от ответника/ по повод определеното от застрахователя обезщетение за изплащане и изплатено такова /4 108.23 лева/ и претендираното от ищеца в по-висок размер.

Страните по делото не спорят, че на ищеца е било изплатено от ответника обезщетение в размер на 4 108.23 лева.

Ищецът представи и бе приета като писмено доказателство Фактура № **********/25.05.2018г., видно от която е, че е заплатил сумата от 6 699.30 лева за ремонт на л.а. с ДК № ******** на „А*“ ЕООД-гр.Хасково.

За пълното и правилно изясняване на спора съдът назначи съдебна авто-техническа експертиза с в.л. Т.Х., който описва механизма на ПТП и посочва, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените вреди по л.а.

„Мерцедес Е 350“. Общата стойност на причинените вреди, респ. ремонта на процесния автомобил по среднопазарни цени за нови авточасти и сервизен труд и без прилагане на коефицент за овехтяване е 5 066 лева.

Бе назначена и повторна съдебна авто-техническа експертиза с вещо лице Т.Х., в заключението по която е посочено, че стойността на щетата по цените от заводските характеристики на процесния автомобил възлиза на сумата от 6 808 лева с ДДС. В.л. е извършило външен оглед на автомобила на 27.05.2019г. Установило е, че ремонтът му е извършен в доверен сревиз „А*“ ЕООД – гр.Хасково. Посочва също, че стойността на ремонта на процесния лек автомобил, изчислена съгласно методиката, визирана в Общите условия на застрахователя по Застраховка „Каско Стандарт“, Глава III, подраздел IV, е 6 090 лева.

По искане и на двете страни в процеса без назначена съдебна авто-техническа експертиза с вещо лице М.К.. В заключението е описан механизма на настъпване на ПТП.

Посочена е стойността на вредите по среднопазарни цени за труд, материали и нови авточасти, като в стойността възстановения „капак преден“ е оценен според предложението на застрахователя като подменен с оригинален, с редуциране доставната цена с овехтяване 30 % и е 7 127.99 лева без ДДС и 8 553.58 лева с ДДС. Стойността на вредите, изчислена по среднопазарни цени, без прилагане на овехтяване, но се приеме за действителна стойност на възстановяването „капак преден“ – 218 лева без ДДС, тогава общата стойност на вредите е 5 871.26 лева без ДДС и 7 045.51 лева с ДДС. В.л. е констатирало също, че от посочените в описите повредени конструктивни елементи няма такива, които да не съответстват на отразения в Двустранния протокол за ПТП механизъм. Според експертите на застрахователя, извършили огледа непосредствено след ПТП, всички описани конструктивни елементи са за подмяна, с изключение на двата предни калника, които допускат възстановяване – левият със сложност 2, а десният – със сложност 1. За възстановяване е определена предната част на ел. инсталацията на автомобила /сложност 2/ и капаче за дюзата-омивател на преден фар /сложност 2/.

Специалистите от „Акценти“ ЕООД са фактурирали предния капак като възстановен със сложност 3, а не като подменен. Стойността му при доставка от официалния представител на марката /оригинален капак/ е 2 106.76 лева, както е посочил в калкулацията си застрахователя. Дори да се плати с овехтяване 30 %, колкото е по Наредба 49 за автомобили под 8 години експлоатационен период, стойността на възстановяването на капака е много по-малка – 218 лева без ДДС. В.л. посочва още, че определената по най-ниски цени и с редукция 0.3 на оригиналните части стойност на ремонта е 4 108.23 лева без ДДС, която стойност е изплатена като обезщетение на ищеца. Тази сума обаче не е обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в чл.405, ал.1 от КЗ, който урежда, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Няма спор по делото, че в действителност е налице настъпило застрахователно събитие. Единственият спорен въпрос между страните е за дължимата стойност на обезщетението.

Съобразно разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на увреденото имущество към датата на увреждането. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал.1 от КЗ да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на КЗ, а не според методиката на застрахователя, която не намира приложение. Съгласно трайно установената практика при прилагането на чл.386, ал.2 от КЗ се тълкува, че тази разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество - чл.400, ал.2 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид – чл.400, ал.3 от КЗ, по който въпрос е постановена и задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/. Съобразявайки задължителната за съдилищата съдебна практика, съдът приема, че размерът на застрахователното обезщетение за настъпилото в процесния случай застрахователно събитие, възлиза на сумата 7 045.51 лева с ДДС /Вариант II от заключението на в.л. К./, представляваща стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид и качество /чл.400, ал.2 от КЗ/. От този размер следва да бъде приспаднато изплатеното обезщетение в размер на 4 108.23 лева, поради което на ищеца се следва такова в размер на 2 937.28 лева. По изложените съображения, искът следва да се уважи в пълен размер след допуснатото му изменение в съдебно заседание, проведено на 11.07.2019г., а именно – за сумата от 2 591.07 лева. Нужно е да се отбележи, че при изчисляването на размера на застрахователното обезщетение не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като в тази насока е трайно установената практика на ВКС, съобразно която коефициентът на овехтяване е инкорпориран в самата застрахователна стойност и поради тази причина не може да бъде налаган повторно. Съдът не споделя възражението на ответника, че в случая следва да намерят приложение клаузите от Общите услови. Съобразно цитираната по -горе практика, както и практиката в същия смисъл, установена в Решение № 52/08.07.2010г. на ВКС по т.дело № 652/2009г., I т.о. и Решение № 79/02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. на ВКС, I т.о. е преодоляно разбирането, че обезщетението се изчислява по способи, които водят до нарушаване на принципа, заложен в чл.386, ал.2 от КЗ. Методиката пряко противоречи на императивната правна норма на чл. 386, ал.2 от КЗ, тъй като приложението й води до изчисляване на обезщетение, недостатъчно за покриване на пазарните разходи за поправяне на вещта.