Определение № 44 от 10.02.2026, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 22/2026
- Вид
- Определение № 44
- Подписан
- 10.02.2026
- В сила
- 10.02.2026
- Състав
- Петър Петков Монев, Георги Методиев Павлов, Диана Георгиева Дякова
Цитирани разпоредби
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44 гр. гр. Д., 10.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър П. Монев
Членове:
Диана Г. Дякова
Георги М. Павлов като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно частно наказателно дело № 20263200600022 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.VIII от НПК.
Образувано е по частна жалба от М. И. Д., с ЕГН ********** от гр.Д., чрез адв.И. Б. от АК-гр.С., срещу Определение №687/05.12.2025г., постановено по ч.н.д №1129/2025г. по описа на ДРС, с което е било потвърдено Постановление на ДРП от 23.10.2025г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №149/2022г. по описа на I-во РУ при ОД на МВР-гр.Д., водено за престъпление по чл.343 ал.I б.„б“ във вр. с чл.342 ал.I от НК.
В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като е постановено без да е изследван задълбочено събрания доказателствен материал и причинно-следствената връзка между поведението на водача и настъпилия вредоносен резултат. Настоява се за отмяна на обжалваното определение и връщане преписката на РП-гр.Д. с указания за правилното прилагане на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.243 ал.VII от НПК активна процесуална легитимация да протестират или обжалват определението по ал.VI, с което първоинстанционния съд се е произнесъл по отношение на прекратеното досъдебно производство, имат прокурорът, обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или пък ощетеното юридическо лице, т.е. М. И. Д. пострадал от деянието, предмет на разследване по досъдебното производство е процесуално легитимиран да сезира съда, в случая чрез пълномощника си адв.И. Б. от АК-гр.С..
Жалбата е депозирана в срок от лице с активна правна легитимация и 1 като такава е ДОПУСТИМА, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Д.кият окръжен съд, след като направи цялостна проверка на приложените към делото материали, както и на изложеното в жалбата, установи следното:
Производството пред първата съдебна инстанция е започнало въз основа на жалба от М. И. Д., с ЕГН ********** от гр.Д., чрез процесуален представител срещу Постановление на ДРП от 23.10.2025г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №149/2022г. по описа на I-во РУ при ОД на МВР-гр.Д., водено за престъпление по чл.343 ал.I б.„б“ във вр. с чл.342 ал.I от НК.
Следва да се отбележи, че наказателното производство по ДП №149/2022г. по описа на I-во РУ при ОД на МВР-гр.Д. вече е било прекратявано веднъж – с Постановление на ДРП от 03.01.2025г., което било отменено с Определение №51/28.01.2025г., постановено по ч.н.д. №72/2025г. по описа на ДРС. Делото е върнато на РП-гр.Д. с указания./Определението, потвърдено от ДОС по в.ч.н.д. №110/2025г./.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Д.Ж.М. бил *** в „***“ ЕООД, като на ***г. бил втора смяна и обслужвал линия №***, управлявайки микробус марка „Р.М.“ с peг. №***.
На спирка „О.П.“ в посока спирка „П.“ в микробуса се качил свидетеля М. И. Д..В този момент в буса пътували още две или три жени, които били седнали на седалки.
По неустановен по безспорен начин свид.Д. паднал, в резултат на което си ударил гърба на седалките.На спирка „О.б.“ се качила свид.Т.А. – колежка на свид.М..Свидетелят Д., й обяснил, че има нужда от лекарска помощ, поради което ***ът на „***“ - свид.М., паркирал пред „С.п.“. Дежурният лекар свид.Д.Н.Н., излязъл навън и на място в паркирания микробус на „***“ установил свид.Д., който при опит да се изправи бил паднал на пода на превозното средство, тъй като не можел движи долните си крайници.Свид.Д. обяснил на доктора, че ***ът на *** спрял рязко, вследствие на което той паднал и се ударил.Била оказана първа помощ на свид.Д., който бил прегледан, направено му било обезболяване и медикаментална профилактика за гръбначно мозъчно нараняване.
По сигнал на лекуващия екип за постъпването в Спешни кабинети на свид.Д. на място пристигнал свид.В.П.Г. – дежурен служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-гр.Д..Там той установил свид.М. Д. и при разговора с него той му обяснил, че при потегляне в ***, след като се качил, бил залитнал, в следствие на което се ударил на седалките и паднал.Тъй като не чувствал долната част на тялото, по-конкретно краката, настоял ***ът на *** да го отведе до ЦСМП-гр.Д..Докато свид.Г. разговарял със свид.Д., усетил силна миризма на алкохол от пострадалия пътник, поради което извършил тест с 2 техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. №***, като цифровият идентификатор отчел 0,90 промила алкохол в издишания от свид.Д. въздух.***ът посочил, че пътникът се качил в *** в нетрезво състояние, купил си билет и едва след като е седнал, свид.М. потеглил.Почти веднага, след *** потеглила, по време на движение свид.Д. се изправил, залитнал и паднал, като при падането почувствал, че се ударил в областта на гърба.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, според чието заключение при възникналия инцидент на ***г. свид.М. И. Д. е получил следните травматични увреждания: травматично скъсване на междупрешленен диск в лумбалната част на гръбначния стълб /ниво дванадесети гръден, първи поясен/ със стеноза на гръбначно мозъчния канал; счупване на страничните израстъци на единадесети и дванадесети гръдни и на първи поясен прешлен.Била проведена оперативна интервенция.Били посочени придружаващи заболявания: анкилозиращ спондилит - гръбначно периферна форма с множествена локализация.Разкъсването на междупрешленен диск с притискане на гръбначния мозък на ниво дванадесети гръден и първи поясен прешлен е довело до трайно затруднение движението на снагата за период от около 3-4 месеца.Разчитането на проведените КТ изследвания на тораколумбални прешлени - „напълно вкалцен преден надлъжен лигамент“, както и останалите находки вписани в изследванията, характеризирали хронично автоимунно заболяване - анкилозиращ спондилит, при което са налице промяна в анатомичната структура на гръбначния стълб, остеопоротична костна структура на телата на прешлените тип „бамбукова пръчка“, които били израз на хронично съществуващо от години дегенеративно заболяване, т.е. съществуваща от години преди травма.Поради остеопорозата/разреждане на костните гредички/ на телата на прешлените, характерна за това заболяване, при травма много по-лесно настъпвали фрактури на телата на прешлените/л.35 и сл. от том ІІ на ДП /.
Назначена била допълнителна Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, която установила, че при настъпилия инцидент на ***г. свид.М. Д. получил разкъсване на междупрешленен диск с притискане на гръбначния мозък на ниво дванадесети гръден и първи поясен прешлен.Д. бил приет на лечение в НХО на МБАЛ-Д. по повод травмата на гръбначния стълб, където му била извършена задна транспедикуларна стабилизация.Като придружаващо заболяване при него било установено, че страда от хронично автоимунно заболяване анкилозиращ спондилит, което довело до трайна промяна в анатомичната структура на гръбначния стълб и остеопоротична структура на телата на прешлените.Това заболяване било с автоимунна генеза и не било свързано с настъпилото произшествие.През 2023г. по повод незначителна травма или спонтанно било настъпило разместване на системата за задна транспедикуларна стабилизация, по повод на което свид.Д. бил отново опериран в НХО на МБАЛ-Д., бил е на лечение и в Неврологично отделение и отделение по Физикална терапия, където било установено, че 3 походката била самостоятелна, но анталгична и с изразен поясен вертебрален синдром двустранно и двигателен дефицит за двата крака.Поради наличното хронично дегенеративно заболяване при Д. имало много удължен оздравителен период от получената травма и затегнато протичане.Извършените оперативни интервенции по повод абсцес с поясната област са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Първоначалната травма в областта на гръбначния стълб е довела до трайно затруднение движението на снагата за период от около 1,5 години/л.20 и сл. от том ІІ на ДП/.
Назначена била втора допълнителна Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, видно от заключението на която било, че установената концентрация на алкохол в издишания въздух от пострадалия М. И. Д. отговаряло на лека степен на алкохолно опиване.Леката степен на алкохолно опиване се характеризирала с емоционална неустойчивост, отслабване концентрацията на вниманието, съобразителността, забавяне на реакциите и движенията и умерено изразени координационни нарушения.Пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между полученото травматично увреждане на гръбначния стълб и хроничното заболяване - анкилозиращ спондилит не била налице.Такава съществувала между травмата в областта на гръбначния стълб и полученото увреждане, а хроничното заболяване и остеопорозата се явяват облагоприятстващ настъпването на травматичното увреждане фактор.Анкилозиращият спондилит и остеопорозата са облагоприятствали в значителна степен настъпването на травматичното увреждане - разкъсване на междупрешленен диск с притискане на гръбначния мозък на ниво 12 гръден и 1 поясен прешлен.Посочено било, че не можело с категоричност да се отговори дали травматичното увреждане можело да се получи и ако свид.М. Д. не е страдал от хроничното заболяване на гръбначния стълб.Травматичното увреждане било в пряка зависимост от силата и мястото на удара.Така по безспорен и категоричен начин в хода на разследването било установено, че свид.Д. е получил увреждания, които в своята съвкупност са обусловили наличие на средна телесна повреда/л.68 и сл. от том ІІ на ДП /.
Поради противоречия в показанията на свид.Д. и свид.М. била проведена очна ставка, вследствие на която обаче не били преодолени противоречията в дадените от тях свидетелски показания/л.55 и сл. от том ІІ на ДП/.
В изпълнение на указанията, дадени от Окръжен съд-гр.Д. била назначена и изготвена Комплексна съдебно медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, при която следвало да се отговори на въпроса при кой от описаните механизми на ПТП могат да бъдат причинени настъпилите при пострадалия увреждания.Експертизата разгледала общо четири възможни варианта на механизма на причиняване на настъпилите травматични увреждания.Първият вариант е базиран на твърденията на пострадалия, декларирани в свидетелските му показания от 25.04.2023г., а именно, че „Той ми даде билет, след което тръгнах да сядам. Направих 1-2 крачки и ***а 4 потегли с ряз, при което се озовах на задната седалка и по-точно на ръба на седалката, където е желязото.Усетих силен удар в областта на гърба си.Аз, като паднах на земята, седнах на дупето си.Искам да уточня, че аз, като си взех билета, тръгнах с лице напред към седалката, обаче дали в крачка ме хвана, след като ***а потегли рязко, аз паднах и си ударих гърба.Не знам как съм се завъртял.“.При този вариант на механизма на получаване на телесните увреждания от свид.М. Д., следва след като пострадалият се е движел с лице към задната част на салона на автобуса, при потегляне и по време на ускоряването на автобуса, в резултат на възникналите инерционни сили тялото на намиращия се в изправено положение пътник да се придвижи с лице към задната седалка или евентуално, ако се е хванал с лявата или дясната ръка за облегалка, намираща се вляво или вдясно от него, тялото му да достигне до задната седалка на автобуса разположено странично, т.е. съприкосновението със задната седалка да настъпи челно/лицево/ или странично за тялото на пострадалия.Но нанесените телесни увреждания по свид.М. Д. сочат, че той е достигнал до задната седалка на автобуса, разположен с гръб към нея, от което следва, че този механизъм на нанасяне на телесните увреждания по М. Д., не е правдоподобен от техническа и медицинска гледна точка.Вторият вариант се базира на свидетелските показания на свид.Д.Ж.М. от 28.04.2022г. – „Изчаках го да седне – най-отзад на четворните седалки.След като седна най-отзад, затворих вратата е потеглих с микробуса.Да бях изминал 50 метра, да съм се движел със скорост около 45км/ч, при което видях в огледалото, че мъжът, който ми лъхаше на алкохол, падна.Стана прав и падна, като си удари гърба на седалките при падането.Той падна така, че седна на задника си.Когато видях, че той падна, спрях.“.При този вариант вещите лица сочат, че следва в резултат на възникналите инерционни сили при потегляне и по време на ускоряване на автобуса, при изправянето на пострадалия от седнало положение в изправено положение, тялото му да се придвижи назад към намиращата се зад него седалка и както сочи водача свид.М., буквално да седне на задните части на тялото си.Този механизъм за нанасяне на телесните увреждания по свид.М. Д. е най-правдоподобен от техническа и медицинска гледна точка и съответства на установените увреждания по М. Д..Трети вариант, базиран на свидетелските показания на свид.Д.Н.Н. от 14.07.2023г.