Решение № 6488 от 15.12.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8327/2021
- Вид
- Решение № 6488
- Подписан
- 15.12.2023
- В сила
- 19.06.2026
- Състав
- Евгени Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2в, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 251 · Наказателен кодекс
- чл. 251, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 251, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 382, ал. 9 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 6488 гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20211100108327 по описа за 2021 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] В искова молба от 30.06.2021 г. А. Й. заявява, че чл. 9, § 1 от Регламент 1889/2005 г. не допуска санкция за неизпълнение на задължение за недеклариране на внос на пари, която да включва едновременно наказание лишаване от свобода и отнемане в полза на държавата на недекларираната сума. Това е било потвърдено и в решение на СЕС по дело С-707/17.
[2] На 13.05.2017 г. А. Й. е внесъл в страната 107 500,00 евро без да ги декларира. На 15.05.2017 г. Районен съд - Сливница (РССц) е одобрил споразумение, с което на А. Й. е било наложено наказание пет месеца лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок на основание чл. 251, ал. 1 от НК, а недекларираните 107 500,00 евро са били отнети в полза на 1 държавата на основание чл. 251, ал. 2 от НК.
[3]
А. Й. твърди, че РССц, който е одобрил споразумението, и Народното събрание (НС), което не е отменило нормата на чл. 251, ал. 2 от НК, противоречаща на правото на ЕС, са нарушили правото на ЕС.
Нарушението на РССц е достатъчно съществено, тъй като определението му за одобряване на споразумението не е подлежало на обжалване, а РССц не е отправил преюдициално запитване до СЕС, а е постановил акт, който е противоречал на правото на ЕС. НС е нарушило чл. 63 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС) и не е отменил чл. 251, ал. 2 от НК, което е съществено нарушение. Затова А. Й. моли съда да осъди НС и РССц да му заплатят:
-
210 251,73 лева обезщетение за причинената вреда;
-
64 068,15 лева обезщетение за забава от 30.06.2018 г. до 30.06.2021 г.; законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-4, определението на съда от 24.03.2023 г., л. 119-гръб).
2. На ответниците
2.1. На РССц
[4] Ответникът РССц е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:
1. не следва да отговаря за евентуално нарушение на правото на ЕС, понеже РССц е приложил националното право, което е действало към онзи момент, а задължение на НС е било да синхронизира националното право с правото на ЕС;
2. той не е бил длъжен да отправи преюдициално запитване към СЕС, тъй като срокът за разглеждане на постигнатото споразумение е бил само седмодневен;
3. одобряването от РССц на споразумението не е явно несъобразяване с практиката на СЕС, създадена към онзи момент;
4. РССц не е извършил очевидно нарушение на правото на ЕС;
5. настъпилата вреда не е вследствие от евентуално нарушение на РССц. Затова РССц моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 222 26).
2.2. На НС
[5] Ответникът НС е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:
1. НС не може да отговаря по исковете;
2. не е допустимо граждански съд да осъществява контрол върху влязъл в сила акт на наказателен съд;
3. няма нарушение на правото на ЕС;
4. дори да има нарушение, то не е съществено, тъй като А. Й. сам се е съгласил със споразумението и не е поискал възобновяване на наказателното дело;
5. А. Й. не е претърпял вреди от евентуално нарушение от НС на правото на ЕС, понеже не е била на А. Й. сумата, която е била отнетата от него. Затова НС моли съда да прекрати производството спрямо него, а, ако не го направи, да отхвърли иска (писмения отговор, л. 57-72).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО
ДЕЛОТО
[6] На 13.05.2017 г., около 21:50 часа, А. Й. и неговата съпруга Д. Й. са влезли в България от Сърбия през пункт Калотина. В себе си те са носели 107 500,00 евро (протокола на РС-Сливница, л. 6-12; протокола за оглед на местопроизшествие, л. 125-130; свидетелството за брак, л. 137-140).
[7] Парите са били собственост на ищеца А. Й. (показанията на свидетелката Д. Й., л. 153-154). При влизането в страната А. Й. и съпругата му не са декларирали парите. Затова на 14.05.2017 г. разследващ митнически инспектор ги е иззел от тях (протокола за оглед на местопроизшествие, л.
125-130).
[8] На 15.05.2017 г. А. Й. и Д. Й. от една страна и от друга страна Районна прокуратура Сливница са сключили споразумение. РССц го е одобрил. Със споразумението А. и Д. Й. са се признали за виновни в 3 извършване на престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК - неизпълнение на задължение за деклариране на парични средства, пренасяни през границата на страната. По споразумението на тях е било наложено наказание съответно пет месеца лишаване от свобода за А. Й. и четири месеца месеца лишаване от свобода за Д. Й., изпълнението на което е било отложено за три години. Също така на основание чл. 251, ал. 2 от НК са били отнети в полза на държавата 107 500,00 евро (протокола на РС-Сливница, л. 6-12).
[9] Не се спори, че нито РССц, нито НС са изплащали обезщетение на А. Й.. А. Й. е заплатил: 10,00 лева държавна такса (л. 16-17); 100,00 лева депозит за преводач (л. 146-147); 6 000,00 лева на адвокат (л. 6). Ответниците не са направили разходи за производството. РССц е бил представляван от неговия административен ръководител, а НС от директор на дирекция и от главен юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ
ОТ
СЪДА
ОБСТОЯТЕЛСТВА
КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО
ДЕЛОТО
[10] А. Й. е предявил иск по чл. 2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
1. По иска по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ :
[11] Съгласно чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. държавата, в случая НС и РССц, да са нарушили правото на ЕС;
2. това нарушение да е съществено;
3. от нарушението А. Й. да е претърпял вреди;
4
4. НС и РССц да не са заплатили на А. Й. обезщетение.
[12] Съгласно чл. 4, пар. 3, изр. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от договорите или от актовете на институциите на ЕС. За системата на ДФЕС е присъщ принципът за отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти, вследствие на нарушения на общностното право, за които държавата носи отговорност.
Затова държавите-членки са длъжни да поправят вредите, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното право, за които държавите носят отговорност (решения на СЕС по следните дела:
Francovich и др., C-6/90 и C-9/90, пар. 35; Brasserie du Pêcheur SA, C-46/93 и C-48/93, пар. 31; Transportes Urbanos y Servicios Generales SAL, C-118/08, пар.