Акт № 10053 от 05.11.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- 1512/2026
- Подписан
- 05.11.2026
- В сила
- 05.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 157, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 180, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 10053
Бургас, 05.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XVII-ти състав, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА административно дело № 20267040701512 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод жалбата на К. Р. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]№ 10, ет. 1, против Заповед № 26-0769-000351 от 22.06.2026 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от В. Н. С.- полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас. С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка- изземване свидетелството на жалбоподателя за управление на МПС на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.
Ответникът В. Н. С., полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя преписката по издаване на оспорения акт, като със съпроводителното писмо моли за отхвърляне на жалбата.
Жалбата е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:
Със заповедта, предмет на съдебната проверка, е иззето на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя К. Р. С., поради отнемане на всички контролни точки. В заповедта се сочи, че контролните точки са отнети с влезли в сила наказателни постановления, както следва: 1) с наказателно постановление № 20-4332-011498/08.07.2020 г., влязло в сила на 20.08.2020 г.- 6 контролни точки; 2) с наказателно постановление № 22-7779-000235/27.06.2022 г., влязло в сила на 21.07.2022 г.- 6 контролни точки; 3) с наказателно постановление № 23-0434-000267/11.05.2023 г., влязло в сила на 20.06.2023 г.- 10 контролни точки; 4) с наказателно постановление № 24-0434-000238/05.04.2024 г., влязло в сила на 09.05.2024 г.- 10 контролни точки; 5) с наказателно постановление № 25-1292-002135/05.01.2026 г., влязло в сила на 16.03.2026 г.- 10 контролни точки. Описаните наказателни постановления са налични в административната преписка, ведно с разписки за връчването им и в тях се съдържа отбелязване относно датата на влизането им в сила. С тях са отнети общо 42 контролни точки.
При тези фактически данни съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, оправомощен с т. 1.8 от Заповед № 251з-5684 от 07.10.2025 г. на директора на ОДМВР- Бургас (определен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи), в обема на правомощията му. Издадена е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактическите и правните основания за издаването и. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила при издаване на заповедта.
Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Според нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, когато са отнети всичките му контролни точки и е загубило правоспособността си. Отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство е принудителна административна мярка, пряко насочена към изпълнение на основната цел на Закона за движението по пътищата- опазване на живота и здравето на участниците в пътното движение - чл.1, ал.2 от с.з. По своя характер тя е преустановителна- цели да бъде преустановено вече започналото и продължаващо правонарушение- управлението на моторно превозно средство без правоспособност. За прилагането и е необходимо да се установи наличие на законоустановените предпоставки- отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП от страна на водача.
С приложените по делото наказателни постановления № 20-4332-011498/08.07.2020 г., № 22-7779-000235/27.06.2022 г., № 23-0434-000267/11.05.2023 г., № 24-0434-000238/05.04.2024 г. и № 25-1292-002135/05.01.2026 г. са отнети на жалбоподателя К. Р. С. общо 42 контролни точки. Четири от наказателните постановления са връчени лично на последния, видно от приложените разписки за връчване, а НП № 22-7779-000235/27.06.2022 г. е връчено на пълнолетен член на семейството му- Г. К. С. (майка), съобразно изискванията на чл. 180, ал. 2 от НПК, приложим в административнонаказателното производство на основание чл. 84 от ЗАНН. Истинността на разписките за връчване не е оспорена в съдебното заседание. С влезлите в сила наказателни постановления са отнети всички контролни точки на С., поради което съдът приема, че са установени с допустимите доказателствени средства фактическите основания за прилагане на принудителната административна мярка- същият е загубил правоспособността си да управлява МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за управление, но не е изпълнил това задължение.
В заключение, не се установяват нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Р. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]№ 10, ет. 1, против Заповед № 26-0769-000351 от 22.06.2026 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от В. Н. С.- полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�