Определение № 283 от 18.05.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 168/2026
- Вид
- Определение № 283
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 18.05.2026
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова, Ирина Миткова Ганева, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 ал.2 т.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 ал.2 т.2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 283 гр. Разград, 18.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20263300500168 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 в.в. с чл.413 ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД, представляван от управителите Св.Н. и Н.Л., подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 1498/27.04.2026г. по ч. гр. д. № 742/2026г. по описа на Районен съд Разград, с което е отхвърлено неговото заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. Х. А., за заплащане на следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № 40020154273 от 20.09.2023 г.: неплатена падежирала главница в размер на 1880,25 евро, дължима за периода 10.07.2024 г. - 06.04.2026 г.,неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 932,84 евро, дължимо за периода 10.07.2024 г. - 06.04.2026 г., мораторна лихва в размер на 503,51 евро, дължима за периода 11.10.2023 г. - 20.04.2026 г. Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваната част от разпореждането – жалбоподателят оспорва възможността на заповедния съд да прави анализ за противоречие на сделката на закона или добрите нрави. Счита, че не са налице и неравноправни и противоречащи на закона клаузи в договора за кредит. Иска се отмяна на съдебния акт в обжалваната част, като се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните с частната жалба суми.
Въззивният съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становището на заявителя, констатира следната фактическа страна: искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК от „Профи кредит България“ЕООД против Н. Х. А. е за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер на следните суми, претендирани като дължими по договор за потребителски кредит № 40020154273 от 20.09.2023 г.: неплатена падежирала главница в размер на 1880,25 евро, дължима за периода 10.07.2024 г. 06.04.2026 г. /посочена от заявителя като неплатена предсрочно изискуема главница/, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 1
932,84 евро, дължимо за периода 10.07.2024 г. - 06.04.2026 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 649,98 евро, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 926,06 евро, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 255,65 евро, начислени на 09.10.2024 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 10,23 евро, начислени на 25.10.2023 г.; мораторна лихва в размер на 503.51 евро, дължима за периода 11.10.2023 г. - 20.04.2026 г.
Към заявлението е представен договорът за потребителски кредит, видно от който на Н. Х. А. е предоставена в заем сумата 4400 лева, определен е годишен лихвен процент по заема 41 % и ГПР 49,05 %. Отразено е искане на кредитополучателя за закупуване на пакет допълнителни услуги Фаст срещу възнаграждение от 1760лв. и Флекси срещу възнаграждение в размер 2508лв. Представен е погасителен план, в който е отразен размер на месечната погасителна вноска 329,30лв., включващ вноска по кредита в размер 210,74лв. и вноска по закупени допълни услуги в размер 118,56лв. Срокът на кредита е 36 месеца.
Приложени са Общи условия към ДПК и декларации.
Във връзка с дадени от заповедния съд указания, завителят е уточнил, че са извършени частични погасявания от длъжника в общ размер 1690,36 евро.
С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението, като е приел наличието на противоречие на договорните клаузи за ГПР със закона и неравноправност, при което е дължима само главницата. Като е съобразил извършените плащания в общ размер 1690,36 евро, надхвърлящи размера на търсената главница за процесния период, изчислена от районния съд на 3275,09 лв./1674,53 евро, този съд е приел липса на задължение за плащане и съответно неоснователност на заявлението.
От правна страна въззивният съд приема следното: частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Възражението в частната жалба, че заповедният съд не разполага с правомощия служебно да проверява валидността на сделката в горните хипотези в случай на договор за потребителски кредит, е неоснователно. Горните разпоредби на закона са императивни и задължават съда, вкл. и в заповедното производство, да провери за наличието на посочените в тях хипотези.
Преценката следва да се извърши на база представения от заявителя договор заедно с приложенията и общите условия /чл.410 ал.3 ГПК/. Предвид горното, съдът не споделя възражението на „Профи кредит България“ЕООД в частната жалба, че районният съд е превишил правомощията си при проверката на фактите и преценката на правото при 2 постановяване на обжалваното разпореждане.
По същество съдът приема, че са изпълнени хипотезите на чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК. За обезпечаването на субективните права и законни интереси на икономически по-слабата страна, в случая длъжникът по договор за потребителски кредит, цената на услугата, включвща възнаградителната лихва и другите разходи, трябва да е уговорена ясно и разбираемо за потребителя, съгласно чл.147 ал.1 ЗЗП, чрез тяхната детайлизация в договора.
Неизпълнението на това условие води до нарушение на чл.143 т.19 ЗЗП, който регламентира като неравноправна клаузата, непозволяваща на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Конкретно в разглеждания случай годишният процент на разходите в договора е определен на 49,05 %. Въззивният съд счита обаче, че възнагражденията за допълнителните услуги Фаст и Флекси, дължими на кредитора, значително оскъпяват договора за кредит и реално водят до увеличаване на годишния процент на разходите, което съставлява заобикаляне на забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК. Това плащане съставлява още разходи по кредитния договор, без да е включено в неговите клаузи при посочване на процента ГПР.
При това положение, по отношение на годишния процент на разходите в договора липсва яснота относно неговия размер. Освен, че в този случай клаузата се явява неравноправна по смисъла горецитираните разпоредби на ЗЗП, тя още нарушава чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което нарушение на самостоятелно основание води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК, съответно влече последиците на чл.23 с.з. и при това положение длъжникът има задължение за връщане само на главницата. Същият е заплатил сума, надхвърляща частта от главницата, претендирана със заявлението и съответно няма задължение за връщане на суми за процесния период.
Разпореждането в обжалваната част е законосъобразно, а жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на „Профи кредит България“ЕООД, представляван от управителите Св.Н. и Н.Л., против разпореждане № 1498/27.04.2026г. по ч. гр. д. № 742/2026г. по описа на Районен съд Разград, с което е отхвърлено заявление за 3 издаване на заповед за изпълнение срещу Н. Х. А., за заплащане на следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № 40020154273 от 20.09.2023 г.: неплатена падежирала главница в размер на 1880,25 евро, дължима за периода 10.07.2024 г. - 06.04.2026 г.,неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 932,84 евро, дължимо за периода 10.07.2024 г. - 06.04.2026 г., мораторна лихва в размер на 503,51 евро, дължима за периода 11.10.2023 г. - 20.04.2026 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4