Акт от 18.10.2019, Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И E № 1107 гр.Сливен, 18.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, десети граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

НИНА КОРИТАРОВА

При секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 592/2019 г. по описа на РС – Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк София чрез адв. Н.Ш. от САК , против Т.П.С., ЕГН: ********** ***, на която заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по размяна на книжа по чл. 131 ГПК. По делото е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответницата адв. А.С. ***.

Предявени са обективно кумулативно съединени положителени установителени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 29.07.2016 г. страните били сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, с абонаментен план „НонСтоп 29,99 с неограничени национални минути”, със стандартен месечен абонамент от 29,99 лв. на месец и с активирана 40 % промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Ответницата не била заплатила по този договор сумата от 54,55 лв., съставляваща неплатени абонаментни вноски и услуги за отчетния период от 05.09.2016 г. до 04.12.2016 г. На същата дата страните били сключили и договор за лизинг, с който ищецът като лизингодател бил предоставил на ответницата като лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство с обща лизингова цена в размер на 197,57 лв.платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 8,59 лв. По договора за лизинг ответницата била дължала общо сумата от 180,39 лв. за отчетен период от 05.09.2016 г. до 04.02.2017 г.- 8,59 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период от 05.09.2016 г. до 04.10.2016 г., начислена във фактура № **********/05.10.2016 г.; 8,59 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период от 05.10.2016 г. до 04.11.2016 г., начислена във фактура № **********/05.11.2016 г.; 8,59 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период от 05.11.2016 г. до 04.12.2016 г., начислена във фактура № **********/05.12.2016 г.; 154,62 лв. сбор от 18 лизингови вноски начислени поради неплащане на предходните лизингови вноски по чл. 12 от ОУ за период от 05.01.2017 г. до 04.02.2017 г. начислени във фактура № 72552410645/05.02.2017 г.

На 05.08.2016 г. страните били сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, с абонаментен план „НонСтоп 29,99 с неограничени национални минути”, със стандартен месечен абонамент от 29,99 лв. на месец и с активирана 40 % промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Ответницата не била изпълнила задълженията си по този договор в общ размер от 354,47 лв., съставляваща неплатени абонаментни вноски и услуги за отчетния период от 05.09.2016 г. до 04.12.2016 г. Претендира задълженията по фактура № **********/05.10.2016 г. за отчетен период от 05.09.2016 г. до 04.10.2016 г. в размер на 345,65 лв., поради частично плащане в размер на 1,90 лв. Претендира задълженията по фактура № **********/05.11.2016 г. за отчетен период 05.10.2016 г. -04.11.2016 г. в размер на 44,57 лв. Претендира задълженията по фактура № **********/05.11.2016 г. до 04.12.2016 г. в размер на 44,57 лв.Претендира задължения по фактура № **********/05.02.2017 г. в размер на 154,62 лв. Тези суми съставляват неплатени абонаментни такси и лизингови вноски по двата договора за мобилни услуги и по договора за лизинг.

Ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК., която била връчена на ответницата по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск.

Моли да се признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на мобилния оператор сумата от 589,41 лв., съставляваща незаплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, както и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, както и неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба чрез назначения си особен представител адв. А.С..

Оспорва иска по основание и по размер. Оспорва като неистинско писмено доказателство записът на заповед обезпечаващ договора за лизинг от 29.07.2016 г., тъй като било посочено че е сключен в гр. София, а в договора за лизинг било посочено, че е сключен в гр. Сливен. Към договора за лизинг били приложими изискванията на чл. 3, ал. 3 от Закона за потребителския кредит, тъй като в него била предвидена възможността да се закупи стоката предмет на договора.

Договорът за лизинг бил неясен и неравноправен за потребителя. В погасителния план не били посочени датите за падеж на лизинговите вноски, което било означавало, че не бил уговорен срок. Договорът за лизинг бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил отговарял на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Оспорва размера на начислените суми по представените от ищеца факури. Не се било установило лизингодателят да е упражнил надлежно правото си по чл. 12 ОУ към договора за лизинг да обяви предсрочната изискуемост на лизинговите вноски, което негово волеизявление следвало да достигне до лизингополучателя. В погасителния план не били посочени дати на падеж, което било означавало, че задължението било платимо при покана, а такава не била изпратена на ответницата.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 6407/2018 г. по описа на РС-Сливен срещу длъжника Т.П.С., ЕГН: ********** *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 3728/19.11.2018 г. за общата сума от 589,41 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни вноски и лизингови вноски по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и договор за лизинг и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за които са издадени фактури № **********/05.10.2016 г., № **********/05.11.2016 г., № **********/05.12.2016 г. и № **********/05.02.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-16.11.2018 г. до окончателното плащане. Заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника.

На 29.07.2016 г. страните били сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, с абонаментен план „НонСтоп 29,99 с неограничени национални минути”, със стандартен месечен абонамент от 29,99 лв. на месец и с активирана 40 % промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Ответницата не била заплатила по този договор сумата от 54,55 лв., съставляваща неплатени абонаментни вноски и услуги за отчетния период от 05.09.2016 г. до 04.12.2016 г. На същата дата страните били сключили и договор за лизинг, с който ищецът като лизингодател бил предоставил на ответницата като лизингополучател за временно и възмездно ползване мобилно устройство с обща лизингова цена в размер на 197,57 лв.платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 8,59 лв. По договора за лизинг ответницата била дължала общо сумата от 180,39 лв. за отчетен период от 05.09.2016 г. до 04.02.2017 г.- 8,59 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период от 05.09.2016 г. до 04.10.2016 г., начислена във фактура № **********/05.10.2016 г.; 8,59 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период от 05.10.2016 г. до 04.11.2016 г., начислена във фактура № **********/05.11.2016 г.; 8,59 лв. лизингова вноска в пълен размер за отчетен период от 05.11.2016 г. до 04.12.2016 г., начислена във фактура № **********/05.12.2016 г.; 154,62 лв. сбор от 18 лизингови вноски начислени поради неплащане на предходните лизингови вноски по чл. 12 от ОУ за период от 05.01.2017 г. до 04.02.2017 г. начислени във фактура № 72552410645/05.02.2017 г. Срокът на договора за лизинг бил изтекъл на 29.06.2018 г., като страните били уговорили погасителен план, който бил неразделна част от договора, но в погасителния план липсва уговорен падеж на плащане на отделните месечни лизингови вноски.

На 05.08.2016 г. страните били сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, с абонаментен план „НонСтоп 29,99 с неограничени национални минути”, със стандартен месечен абонамент от 29,99 лв. на месец и с активирана 40 % промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. Ответницата не била изпълнила задълженията си по този договор в общ размер от 354,47 лв., съставляваща неплатени абонаментни вноски и услуги за отчетния период от 05.09.2016 г. до 04.12.2016 г.

Видно от представената от ищцовото дружество извадка от електронната му система е налице потребление от предпочетен номер ++359********* за процесния период 05.09.2016 г. до 04.12.2016 г.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

ОТНОСНО предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.

422 ГПК

Предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 6407/2018 г. на СлРС.

Установи се от представените по делото писмени доказателства, че между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответницата са сключени три договора, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 29.07.2016 г. и договор за лизинг от 29.07.2016 г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 05.08.2016 г. Ищцовото дружество е изпълнило надлежно задълженията си по договорите за мобилни услуги и по двата предпочетени номера, като е предоставило мобилни услуги по двата договора на ответницата за процесния период, така както е било уговорено в абонаментния план и съобразно общите условия на договорите надлежно подписани и приети от ответницата, което е видно от представените извадки за потребление от електронната система на мобилния оператор. Били са издадени фактури за възникналите задължения, които ответницата не представи доказателства да е заплатила в срок.

Стойността на предоставеното по Договора за лизинг мобилно устройство е 197,57 лв. с ДДС, като в чл. 4 от същия е посочено, че устройството е предадено на лизингополучателя. Договорът за лизинг е бил за 23 месеца, като ответницата е следвало да заплаща лизингова вноска в размер на 8,59 лв. месечно. Същата не е оспорила удостовереното в чл. 4 от договора за лизинг обстоятелство, че е получил мобилното устройство, което е предмет на договора, поради което следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 от ТЗ да предостави мобилното устройство на лизингополучателя, като същото е прието от последния без забележки. Поради това за него е възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и същият е бил длъжен да заплаща дължимите се лизингови вноски.