Определение № 798 от 01.09.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 798 гр. Шумен, 01.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500394 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 7284/02.07.2026г. депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр. ., ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е. С. К. срещу разпореждане № 2757/22.06.2026г. по ч.гр.д. № 20263620101433 по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. Д. К. от . за вземанията за главница в размер на 272.34 евро, 577.90 евро - договорно възнаграждение и 109.57 евро – мораторна лихва.

Жалбоподателя твърди, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права и същия е превишил своите правомощия, като е нарушил съдопроизводствените правила. Процесният договор отговарял на всички законови и нормативни изисквания и на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който е предоставена преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра били посочени същите параметри, както в договора. В договора подробно били описани всички параметри, като основания и размер на разбираем и достъпен език. Счита, че уговорения годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави и е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от 1

ЗПК, тъй като ГПР е фиксиран за целия срок на договора и е в законовите граници. В договора ясно бил посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от длъжника и при условие, че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то нямало как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза. По отношение на законната лихва сочи, че присъждането й е последица от уважаване на главния иск и неоснователно съда е отхвърлил присъждането й, както и неправилно е отхвърлил искането за присъждане на лихвата за забава, тъй като кредитора имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор е изцяло действителен, поради което моли въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане, в частта в която се отхвърля заявлението и вместо него да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, относно обжалваните вземания. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 7.67евро - държавна такса и 25.00 евро юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20263620101433 по описа на РС – Нови пазар е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр. ., ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н. М. Л., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Д. К. от гр. ., за сумите: 272,34 евро - неплатена падежирала главница, дължима от вноска № 6 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 13 с падежна дата 20.04.2026 г.; 577.90 евро неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо от вноска № 6 до вноска № 13 за периода от 20.09.2025 г. до 20.04.2026 г., 581.56 е в р о неплатенa неустойка, начислена на основание чл. 10 от ОУ на дата 19.04.2025г. и неплатена до дата 20.04.2026 г. 255.65 евро - неплатени такси по 2

Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, 15.34 евро неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането , 109.57 евро - лихва за забава, дължима от 20.09.2025 г. до 20.04.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.05.2026г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № . о т 04.04.2025 год., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – кредитор и Д. Д.

К. от гр. . – длъжник.

С разпореждане № 2105/22.05.2026г. заповедния съд е оставил без движение заявлението и е дал на заявителя тридневен срок, в който да посочи каква част от задължението по кредита е погасено, като посочи как са разнесени плащанията по отделните елементи - главница, договорна лихва, неустойка; да посочи на какво основание се претендира неустойка и как е определен размерът на същата, доколкото в чл. 10 от ОУ към договора няма предвидена неустоечна/санкционна клауза, нито където и да било другаде в Договора или ОУ, приложими към него; да представи Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

В даденият срок е постъпила молба от заявителя, с която e уточнил претенциите си по основание и размер и е заявил, че длъжникът е заплатил по кредита, до подаване на заявлението, сума в размер на 974.73 евро. С нея е погасена главница в размер на 180.97 евро, договорно възнаграждение – 350.43 евро, неустойка в размер на 415.40 евро, лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 7.49 евро и начислени такси по Тарифа 20.44 евро.

С оглед направените уточнения, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане, първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението изцяло.

От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателят обжалва разпореждането, само в частта, с която се отхвърлят претенциите за главница в размер на на 272.34 евро, 577.90 евро - договорно възнаграждение и 109.57 евро – мораторна лихва.

В останалите отхвърлени части разпореждането, като необжалвано е влязло в сила.

3

За да отхвърли заявлението изцяло, първоинстанционния съд е приел, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в Договора за кредит, не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, наред с възнаградителната лихва, а именно разходът по допълнителното споразумение за неустойка при неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение, след сключване на договора за кредит, по допълнително споразумение към договор за потребителски кредит №., сключено на същата дата както договорът за кредит „Профи кредит Стандарт“. Приел е, че в това допълнително споразумение, допълнително представено от заявителя с уточняващата молба, е договорено 14 дневно отсрочване на задължението да се предостави обезпечение по чл.10 от ОУ, като при неизпълнение на което и на основание чл.92 от ЗЗД ще се дължи неустойка за неизпълнение в размер на 1950 лева, разпределена на 12 вноски по 162,50 лева. Посочил е, че чрез въвеждане на института на неустойката – позволено от закона правно средство, се цели постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, който забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Уговореният ГПР по основния договор бил 63,89 %, като при определяне на размера му очевидно не е включена неустойката, предвидена в допълнителното споразумение. Приел е, че неустойката следва да се включва в ГПР, тъй като отговаря на определението „общи разходи по кредита“, по даденото от СЕС тълкуване на чл.3 от Директива 2008/48 и така заемополучателят е бил заблуден относно действителните параметри да договора и относно размера на сумата, която трябва да върне.

Приел е, че е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т. 9а и 10 от ЗПК, което на основание чл. 22 о т ЗПК прави договорът за потребителски кредит недействителен, тъй като клаузата за уговаряне на неустойка посредством допълнително споразумение към основния договор има неравноправен характер. Позовал се е на т. 2 от цитираното решение на СЕС в което е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния 4 потребител на предоставената в заем главница. Приел е, че посочения ГПР, от 63.89 % е уговорен формално, тъй като сумата от 1950 лева, представляваща 50% от главницата, не е включена в него и на основание чл. 23 ЗПК и т. 2 от решението на СЕС, длъжникът по процесния договор за кредит дължал единствено главница по него, като чиста стойност на отпуснатия кредит, но не и други акцесорни задължения.

Посочил е, че с уточняващата молба заявителят прави признание за извършени погасявания от длъжника в общ размер на 974,73 евро, а дължимата главница за периода от сключването на договора на 04.04.2025 г. до падежа за плащане на 13 - та вноска е 886,56 лева, равняващи се на 453,29 евро и е приел, че задължението до 13 – та вноска, в случая се явява изцяло погасено, поради което и е отхвърлил заявлението изцяло.

Настоящата съдебна инстанция намира разпореждането за правилно.

Доводите на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, която изрично вменява на съда задължение да извърши проверка, дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, съотвeтно дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, същото не се уважава, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно.

При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.

Сключеният договор между длъжника и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, гр. София представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат чл.143-148 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, дава легално определение на понятието 5

"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Разпечатката съдържа 32 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94fd3340-bd19-4a07-b29d-228ed5167f53