Решение № 88 от 08.08.2023, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. С., 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20211800900228 по описа за 2021 година

Ищецът А. М. Й. с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“З.“ № 490, е предявил срещу „ЗК Л.И.” АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.’’С.ш.” № 67А, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ - за заплащане на сумата от 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие причиняването на телесни увреждания при ПТП, настъпило на 23.04.2021г., около 10.05 часа в гр.С., в зоната на кръстовище, образувано между третокласен път № 6206 и улица „Вардар“ по вина на водача на МПС – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. № СВ 1691 РА – Ц. Ц. Б., застрахован при ответника с полица № BG/22/120002592883 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 18.09.2020 год. до 17.09.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2021 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

В исковата си молба ищецът - А. М. Й. твърди, че на 23.04.2021г. водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“ с регистрационен № СВ 1691 РА - Ц. Ц. Б. управлявал превозното средство в гр. С.. При движението се по ул. „Рилска малина“ водачът Б. виновно нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и със законовите ограничения, не бил внимателен и предпазлив към останалите участници в движението, не намалил скоростта си и не спрял при наличието на препятствия на пътя - лице работещо на пътя. Вследствие на 1 това настъпил удар между процесния автомобил и ищеца А. М. Й., който в същото време миел пътното платно.

Във връзка с ПТП било образувано досъдебно производство №157/2021 г. по описа на РУ на МВР - С. и пр.пр. № 382/2021 г. по описа на Районна прокуратура - С..

Изложено е в исковата молба, че ищецът бил транспортиран до болнично заведение, където му била поставена окончателна диагноза: закрито счупване на дясната подбедрица тибия и фибула, съпроводено с деформация на крайника, патологична подвижност и силни остри болки. При приема на ищеца в МБАЛ - С. били назначени изследвания, след което се пристъпило към оперативно лечение на следващия ден, изразяващо се в открито наместване на фрактурата с поставяне на интрамедуларен пирон, застопорен с 4 броя картикални винтове. След 14-дневен болничен престой и медикаментозно лечение, ищецът бил изписан.

Последвали множество контролни прегледи и на 21.06.2021 г. ищецът повторно бил хоспитализиран за извършването на втора оперативна интервенция - екстракция на динамичен винт. Причината за оперативната интервенция била забавено калусообразуване, което налагало динамизиране на фрактурата като се премахне фиксиращия проксимален винт.

Ищецът поддържа, че травмите му причинили изключително високи по интензитет болки и страдания. А. Й. бил продължително време прикован към леглото, не можел да се изправя, не можел да се движи свободно - изцяло бил зависим от грижите на близките си.

Бил неработоспособен.

Твърди се в исковата молба още, че към датата на ПТП процесният лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“ с регистрационен № СВ 1691 РА имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗК Л.И.“ АД по полица № ВG/22/120002592883.

Ищецът предявил пред ответника извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 8919/20.07.2021г., но застрахователят не определи и не изплати обезщетение в тримесечния срок определен в КЗ.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗК „Л.И.” АД е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер, като счита същия за недължим и прекомерно завишен. С отговора на исковата молба се оспорва още механизма на настъпване на пътнотранспортно произшествие от 23.04.2021 г., оспорва се твърдението за вина на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № СВ 1691 РА- Ц. Ц.

Б., съответно за настъпване на претендирания с исковата молба вредоносен резултат, както и причинно-следствена връзка на претендираните вреди с поведението на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № СВ 1691 РА- Ц. Ц. Б..

Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на пътнотранспортното произшествие и на вредоносния резултат от А. М. Й., който в нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал.1 от ЗДвП не се движил по тротоара или банкета на пътното платно; в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за движение по пътищата преди да навлезе на платното за движение не се съобразил с разС.ието до приближаващото се пътно превозно средство и с 2 неговата скорост на движение, не изпълнил задължението си да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спира без необходимост на платното за движение; в нарушение на чл. 114, т.1 и т.2 от Закона за движение по пътищата навлязъл внезапно на платното за движение и е пресякъл платното за движение при ограничена видимост.

Ответникът оспорва по основание и размер и предявения акцесорен иск за присъждане на законна лихва.

Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.

С определение от 18.05.2022г. от производството по настоящото дело е отделен предявеният от ищеца против Ц. Ц. Б. иск, делото е прекратено в тази му част и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От заключението на приетата по делото, като неоспорена и компетентно дададена САТЕ се установява, че процесното ПТП е възникнало при следния механизъм:

На 23.04.2021 година, към 10,05 часа - светлата част от денонощието, нормална видимост, прав равнинен участък, в населено място - гр. С., в зоната на регулирано с пътни знаци „Т” образно кръстовище, образувано между третокласен път №6206 и улица „Вардар”, ищецът А. М. Й. извършвал работа по пътя - измиване на платното за движение по третокласния път с вода, подавана по маркуч от специализиран автомобил водоноска, който бил паркиран в началото на ул. „Вардар”, успоредно на платното за движение по третокласния път.

Платното за движение по третокласния път било двупосочно, с обща широчина в зоната на ПТП 6,20 метра, без наличие на хоризонтална пътна маркировка.

Към този момент по третокласния път, в посока от периферията на града, към центъра на гр. С., със скорост около 23км/час, в дясната си пътна лента, се движил лек автомобил „Тойота Раф 4” с водач Ц. Ц. Б., който предприел действия за намаляване на скоростта на движение на автомобила и след като непосредствено преди мястото, на което се е намирал работникът А. Й., се е разминал с движеща се в противоположната посока каруца, продължил праволинейното си движение, като към този момент автомобилът се намирал в спирачен режим и непосредствено преди последвалото преминаване покрай Й., който се намирал с лице към дясното крайпътно пространство, по отношение посоката на движение на автомобила и се придвижил две крачки в посока назад, при което настъпил удар между десния челен край на предна броня на автомобила и дясната странична част на А. Й.. След удара на около 2-3 метра, в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие, се установил автомобилът „Тойота Раф4”.

Скоростта на движение на лекия автомобил „Тойота Раф4” в зоната преди удара била около 23 километра в час, а в момента на удара - 4,68 км/час.

ПТП възникнало в прав, равнинен участък и водачът на лек автомобил „Тойота” 3 имал директна видимост към мястото, където на платното за движение се извършвали дейности по почистване и наличие на хора в платното за движение, от не по- малко от 100 метра. Вещото лице уточнява, че наличието на хора в зоната на платното за движение, от техническа гледна точка представлява опасност за по- нататъшното движение на автомобила, при което водачът е бил задължен да намали скоростта и ако е необходимо да спре, което ако го бил сторил, в конкретната пътна ситуация, щял да предотврати настъпването на ПТП.

Видно е още от заключението, че към момента на ПТП, в зоната на платното за движение, в дясната пътна лента, по отношение посоката на движение от периферията на гр.

С., към центъра на града, в качеството на работник, извършващ работа по пътя се е намирал ищецът, като същият към момента, преди настъпване на ПТП, се е придвижил назад, към осевата линия на платното за движение, със спокоен ход, което обстоятелство било видно от видеозапис.

Установява се от представеното по делото влязло в законна сила съдебно решение № 5 от 23.01.2023г., постановено по НАХД № 283/2022г. на РС-С., че деликвентът Ц. Ц. Б. е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 23.04.2021г. в гр. С. на Т-образно кръстовище между третокласен път № 6206 и ул. „Вардар”, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота”, модел „Рав 4” с peг. № СВ 1691 РА, е нарушил правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост е причинил на А. М. Й. от гр. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия и малкия пищял на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

От заключението по назначената СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската документация, представена по делото се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът е получил следните травматични увреждания:

Счупване на костите на дясната подбедрица в средната им трета, което увреждане наложило оперативно лечение по спешност. Счупването на костите на дясната подбедрица причинило на пострадалия Т. З. НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ

ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 7-8 месеца. Уврежданията отговаряли да са причинени при процесното пътнотранспортно произшествие. По повод травмата пострадалият бил подложен на оперативно лечение, което до момента протекло на два етапа. Предстояла трета оперативна интервенция за отстраняване на остеосинтезния материал от дясната голямопищялна кост. Средният възстановителен период при този тип травматични увреждания бил около 7-8 месеца. За посочения период от време пострадалият бил с намалена работоспособност.

В първите два-три месеца пострадалият бил силно затруднен в процеса на самообслужване, като имал нужда от чужда помощ. След раздвижването му постепенно възможностите за самообслужване се възстановили.

При ищеца вече било налице възстановяване на функциите на крайника в пълен обем, 4 като за в бъдеще той щял да изпитва болки при промяна на времето и физическо натоварване, които щели да се наблюдават доживот.

По делото са събрани гласни доказателства, показанията на свидетелката Елисавета Й.а – съпруга на ищеца. От тях се установява, че след катастрофата със съпруга й са били седем дни в болница, свидетелката го е придружавала, защото ищецът не е можел да става.

След изписването от болницата ищецът се придвижвал с патерици, изпитвал силни болки, налагало се свидетелката да му помага около три месеца във всичко, включително да му слага и сменя памперси около 3-4 месеца, защото му се виело свят и не можел да става.

Свидетелката установява, че около 6-7 месеца ищецът се е придвижвал с патерици, и едва след вота започнал да ходи без патерици, но болките не преминавали.

С определение постановено в открито съдебно заседание на 03.02.2023г. съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав 4“ с рег. № СВ 1691 РА, застрахован с полица № BG/22/120002592883, сключена със ЗК „Л.И.” АД, валидна от 18.09.2020 год. до 17.09.2021 год, т.е. към датата на ПТП, 23.04.2021 год.