Решение № 13 от 05.02.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Балчик, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. И.А като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20253210200280 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. И. Й., чрез адв. Н. В., срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от Началника на РУ *** към ОД на МВР ***, с което на въззивника на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (25.56 EUR) за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка.

Отправя искане за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна Началникът на РУ *** към ОД на МВР ***, редовно призован, не се явява, не се представлява. Преди даване ход на делото пред въззивната инстанция на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 322 НПК са постъпили писмени възражения срещу подадената въззивна жалба от въззиваемата страна.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На *** г., около *** часа, в района на ***, по републикански път I-9 (граница *** - 1 граница ***), в участъка с „S“-образни завои преди село ***, от служители на РУ *** към ОД на МВР - ***, сред които свид. А. А. и И. В. И., е извършена проверка на товарен автомобил „*** ***“ с рег. № ***.

В хода на проверката контролните органи констатирали, че водач на превозното средство е Т. И. Й. и че по време на движение водачът не използва обезопасителен колан, с който автомобилът е фабрично оборудван.

В резултат на проверката свид. А. А. приел, че с поведението си жалбоподателят Т. И.

Й. е нарушила разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което съставил срещу него АУАН серия GA № ***** г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който не направил възражение.

Няма данни същият да е упражнил правото си по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в законоустановения срок да депозира писмени възражения срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН на *** г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на въззивната страна е наложена глоба в размер на 50 лв. (25.56 EUR) за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свид. А. П. А. и свид. И. В. И., както и писмените доказателства и доказателствени средства: АУАН серия GA акт № ****** г., съставен от А.

А. - мл. инспектор при РУ *** към ОД на МВР ***; НП № *** г., издадено от ВПД Началник РУ *** към ОД на МВР ***; справка за нарушител/водач на Т. И. Й.; заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът кредитира свидетелските показания на свид. А. П. А. и свид. И. В. И. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, то последният служи като основа на направените от съда фактически изводи.

Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, 2 поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3 да използват обезопасителни колани, когато автомобилът е в движение.

В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на инкриминираната дата въззивникът е управлявал товарен автомобил „*** ***“ с рег. № ***, без да използва обезопасителен колан. Този модел попада в категория N1 (превозни средства, проектирани за превоз на товари с максимална маса не повече от 3.5 тона). За тази категория задължението за ползване на колан е абсолютно.

В случая от въззивника Т. Й. не са представени доказателства за наличие на някое от изключенията, изброени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП.

Нарушението е формално – за неговата съставомерност е достатъчно установяването на факта, че коланът не е поставен по време на движение, без да е необходимо настъпването на вреден резултат.

Следователно правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Твърденията на жалбоподателя за неправилност и незаконосъобазност на обжалваното НП не са подкрепени с конкретни факти в жалбата.

За нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП предвиденото в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП (в редакция към датата на извършване на нарушението) наказание е „глоба“ в размер на 50 лв.

Ето защо, съдът намира, че правилно е приложена санкционната норма на чл. 183, ал.

4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП като е определено наказание и във фиксирания размер.

По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., издадено от Началника на РУ *** към ОД на МВР ***, с което на Т. И. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (25.56 EUR) за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

3

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд *** в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Балчик, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. И.А като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20253210200280 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. И. Й., чрез адв. Н. В., срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от Началника на РУ *** към ОД на МВР ***, с което на въззивника на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (25.56 EUR) за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка.

Отправя искане за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна Началникът на РУ *** към ОД на МВР ***, редовно призован, не се явява, не се представлява. Преди даване ход на делото пред въззивната инстанция на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 322 НПК са постъпили писмени възражения срещу подадената въззивна жалба от въззиваемата страна.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На *** г., около *** часа, в района на ***, по републикански път I-9 (граница *** - 1 граница ***), в участъка с „S“-образни завои преди село ***, от служители на РУ *** към ОД на МВР - ***, сред които свид. А. А. и И. В. И., е извършена проверка на товарен автомобил „*** ***“ с рег. № ***.

В хода на проверката контролните органи констатирали, че водач на превозното средство е Т. И. Й. и че по време на движение водачът не използва обезопасителен колан, с който автомобилът е фабрично оборудван.