Решение № 5387 от 11.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5387 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20261100501243 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична община срещу решение от 09.12.2025 г. по гр.д. №54809/2024 г. на Софийския районен съд, 51 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на К. Я. Я. на основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД сумата о т 22 470,99 лв., представляваща обезщетение за повреди по лек автомобил, марка „Шевролет“, модел „Камаро“, с рег. №****, вследствие от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 04.06.2024 г., в гр. София, в резултат на виновно противоправно поведение /бездействие/ на служител на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища, ведно със законната лихва върху сумата от 04.06.2024 г. до окончателното и изплащане, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в задълбоченост доводите на жалбоподателя и събраните доказателства. Поддържа, че неправилно съдът е приел за доказан механизма на твърдяното събитие, както и че скоростта на движение на автомобила е значително поголяма от заявената и няма никакви доказателства за състоянието му преди събитието. Сочи още, че е налице недобросъвестно упражняване на права от ищеца, тъй като автомобилът е отремонтиран, а по делото не са представени доказателства за стойността на ремонта.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна К. Я. Я. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни 1 изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно поради следното:

Отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия.

Отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работата, или в чието задължение се включва изпълнението на определени, нормативно регламентирани задължения. За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на служители на ответника, на които последният е възложил работа, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа по поддръжката на пътищата в състояние годно за обичайното и безопасно преминаване на пътни превозни средства, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.

Видно от представения протокол за ПТП №1925605, съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, на 04.06.2024 г. в гр. София се е осъществило пътно-транспортно произшествие с участник Г. П.А., управляващ автомобил „Шевролет” с рег. № ****. ПТП е настъпило поради необозначена дупка с остри ръбове на пътното платно.

На автомобила „Шевролет” са нанесени щети – в лявата част.

Съгласно Наредба №Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд, документите, които се съставят от органите на МВР са: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП с материални щети и 3) двустранен протокол за ПТП. В настоящата хипотеза, съобразно с доказателствата по делото, процесният автомобил не е можел да се движи на собствен ход, поради което и на основание чл.125 т.8 ЗДвП вр. чл.2 ал.1 т.2 от Наредбата служители на МВР трябва задължително да посетят мястото на ПТП и да съставят протокол за ПТП с материални щети.

Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление – в този смисъл решение №85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №24/10.03.2011 г. по т.д. №444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение №73/22.06.2012 г. по т.д. №423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение №15/25.07.2014 г. на ВКС, І ТО, по т.д. №1506/2013 г. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ и опровергаването на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си. В случая протоколът за ПТП е съставен не само на база изявление на участника в него, но актосъставителят е извършил оглед на мястото, изготвена е схема на ПТП от актосъставителя с разположение на 2 препятствието на пътя. Фактът на огледа е удостоверен в самия протокол, следователно протоколът се ползва с материална доказателствена сила за непосредствено възприетите и описани от актосъставителя следи, създадени в резултат от осъщественото ПТП, както и за възприетите от актосъставителя материални обекти, съществували обективно преди ПТП и заварени при огледа: наличието на препятствието на пътя - необозначена дупка, уврежданията върху автомобила, липсата на: означение /знаци/, предупреждаващо за препятствие на пътя, обезопасяващи съоръжения, обозначаващи каквито и да било изменения и деконструкции на пътното платно.

От друга страна, няма ограничение механизмът на ПТП да бъде установен с всички допустими доказателствени средства, вкл. и със свидетелски показания.

От показанията на свид. Г. А. се установява, че процесното ПТП е настъпило вечер в гр. София, жк. „Зона Б5“, като при управление на л.а. „Шевролет“ е попаднал в дупка, която е била около 1 м. и много дълбока, като със скоростната кутия е повлякъл около 10 м. парче асфалт. Свидетелят сочи още, че се е движел със скорост от около 40 км/ч, както и че след инцидента колата не е могла да се движи и е повикал репатрак, с който е закарал колата в „Ем Пауър Ауто“, както и че щетите са били: спукана предна броня, счупена предна дясна джанта, спукана задна дясна гума, счупена скоростна кутия

От приетото по делото САТЕ, което настоящият въззивен състав кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило поради несигнализирана и необезопасена дупка с остри ръбове върху платното за движение като върху л.а. „Шевролет“ са нанесени материални щети.

Установява се, че процесното ПТП е станало в границите на населено място - гр.

София, на бул. „Околовръстен път“. Пътят е общински по смисъла на чл.3 ал.3 ЗП. Съгласно чл.19 ал.1 т.2 и чл.31 ЗП, не само в качеството си на собственик, но и на задължено лице по управлението на пътя, общината е задължена да осъществява поддръжката му в състояние годно за обичайното и безопасно преминаване на пътни превозни средства. В случай на съществуваща опасност, каквито безспорно са дупките по пътното платно, съгласно чл.13 ал.1 ЗДвП е необходимо съответното място да бъде обозначено със знак или друго средство за сигнализиране, което в случая не е сторено. Отговорността на Столична община следва да се ангажира на плоскостта на чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, тъй като в качеството си на юридическо лице по смисъла на ЗМСМА дейностите по поддържка и ремонт на поверените и пътища, се осъществява от нейни служители или други лица, натоварени за изпълнението им, които в конкретната хипотеза са бездействали и поведението им е в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП.

От заключението на САТЕ се установява, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по л.а. „Шевролет Камаро“, определена на база средни пазарни цени, към датата на ПТП е 14 976,20 лв., а стойността, необходима за възстановяване на всички увреждания, описани от „Ем Пауър Ауто“ ЕООД, възлиза на 27 358,06 лв., като разликата е в зависимост от това дали се включва увреждането по скоростната кутия. Вещото лице сочи още, че в случая не е налице тотална щета, както и че тъй като автомобилът е бил с повредена ходова част, то и не е могъл да се придвижва на собствен ход, а заплатената услуга „Пътна помощ“ от 120,00 лв. е в рамките на средната пазарна стойност. В о.с.з. вещото лице пояснява, че от представените по делото снимки се вижда, че е налице и увреждане по картера на скоростната кутия и той трябва да се подмени.

От приетото по делото допълнително заключение на САТЕ, което въззивният съд кредитира напълно, се установява, че заплатената сума от 280,00 лв. напълно отговаря на средните пазарни цени за операциите във връзка с установяване щетите по процесния л.а.

„Шевролет Камаро“.

Неоснователно е възражението на въззивника относно непредставяне на доказателства за действителната стойност на извършените от ищеца разходи за поправка на 3 автомобила, както и че това му поведение представлява злоупотреба с процесуални права по чл.3 ГПК. Чл.3 ГПК забранява злоупотребата с процесуални права, като задължава страните да ги упражняват добросъвестно, съобразно добрите нрави и без да вредят на другиго или това е използване на процеса не за защита на реално право, а за забавяне на делото или увреждане на насрещната страна. Представянето/непредставянето на писмени доказателства не може да се квалифицира като злоупотреба с процесуални права, а има отношение към доказване основателността на съдебно предявените права.

Размерът на имуществените вреди по чл.45 ЗЗД се определя съгласно чл.51 изр.1 ЗЗД и обхваща реално претърпените загуби и пропуснатите ползи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Претърпяна загуба е реалното намаление на имуществото на пострадалия /напр. разходи за ремонт на счупена вещ, стойността на унищожено имущество и т.н.т./ и се определя по действителната стойност на вредите към момента на увреждането. Не е необходимо необходимите разходи за отстраняване на последиците от увреждането да са реално направени.

Неоснователно е доводът на ответника за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.