Решение № 167 от 08.07.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Варна, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Марин Цв. Атанасов

Даниела Михайлова при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100600165 по описа за 2024 година Варненският районен съд, с присъда по НОХД № 3970/2022г по описа на същия съд, постановена на 04.10.2023г е признал подсъдимата М. Д. С., за виновна в това, че за периода от месец май 2013 г. до месец януари 2022 г. включително в гр. Варна след като била осъдена с Решение № 1609/11.05.2010 г. по гражданско дело 10833/2009 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 16.06.2010 г. и Решение 4116/08.08.2014 г. по гр. дело № 869/2014 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 03.12.2014 г. да издържа свой низходящ детето си М. Б. Р., роден на ****** г., чрез неговият баща и законен представител Б. Р. Б., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 19 (деветнадесет) месечни вноски, всяка в размер от по 100 лева, възлизащи общо на 1900 лева и 85 (осемдесет и пет) месечни вноски от по 150 лева всяка, възлизащи на 12 750 лева, общо в размер на 14 650 лева, поради което и на основание чл. 183, ал. 1 вр. с чл. 54, ал. 1 от НК й е НАЛОЖИЛ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖИ за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Недоволна от тока постановената присъда е останала подсъдимата, 1 която, чрез своя защитник я е обжалвала в срок, приемайки, че същата е неправилна, тъй като е незаконосъобразна и необоснована, поради което да моли, да бъде оправдана по предявеното й обвинение.

В съдебно заседание пред състав на ВОС подсъдимата редовно призована не се явява, процесуалният й представител поддържа жалбата, моли за оправдателна присъда.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура, становище, че присъдата е правилна и законосъобразна. изразява

След преценка доводите по жалбата, становището на защитата, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, съставът на ВРС е приел за уснавено, че

Подсъдимата М. Д. С. и св. Б. Р. Б. съжителствали на съпружески начала, като на ****** г. се родил сина им М. Б. Р., с ЕГН: ********** През 2009 г. подс. С. и св. Б. прекъснали връзката си, като детето М.

Б. Р. останал да живее с баща си св. Б., който изцяло поел грижите за детето за отглеждането и възпитанието му.

С решение № 1609 от 11.05.2010 г., постановено по гр. дело № 10 833 по описа за 2009 г. на Варненския районен съд, подс. С. била осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на сина си М. Б. Р. в размер на 100 лева месечно, чрез неговия баща и законен представител св. Б., считано от 01.02.2009 г. с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

Самата месечна издръжка била дължима в гр. Варна, където било местоживеенето на детото М. Б. Р..

В определен времеви период, подс. С. доброволно заплащала, определената с решение на Варненския районен съд месечна издръжка на сина си, чрез неговия баща и законен представител св. Б..

Тъй като в един неустановен по делото момент спряла да заплаща дължимата издръжка, срещу подс. С. било образувано изпълнително дело № 4226 по описа за 2010 г. на Съдебно - изпълнителна служба към Варненския районен съд, по което производство подс. С. погасила част от задълженията си за изплащане на месечна издръжка.

Считано от месец май 2013 г. подс. С. отново преустановила окончателно плащането на месечна издръжка спрямо сина си М. Б. Р..

С Решение № 4116 от 08.08.2014 г., постановено по гр. дело № 869 по 2 описа за 2014 г. на Районен съд - Варна, размера на определената издръжка, дължима от подс. С. в полза на сина й М., чрез неговия баща и законен представител св. Б. била увеличена от 100 лева на 150 лева месечно, като решението е влязло в законна сила на 03.12.2014 г.

Подсъдимата С. продължила да не заплаща месечна издръжка в полза на сина си М., като съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 19 (деветнадесет) месечни вноски, всяка в размер от по 100 лева, възлизащи общо на 1900 лева и 85 (осемдесет и пет) месечни вноски от по 150 лева всяка, възлизащи на 12 750 лева, общо в размер на 14 650 лева, от месец май 2013 г. до месец януари 2022 г. включително.

По отношение на доказателствата.

Според съда не е необходим някакъв изключително задълбочен анализ на събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства, предвид липсата на оспорване на обективното обстоятелство, че за периода от месец май 2013 г. до месец януари 2022 г. включително, подс. С. не е изпълнила задължението си да заплаща месечна издръжка на своя син М. в размер на повече от две месечни вноски -19 (деветнадесет) месечни вноски, всяка в размер от по 100 лева, възлизащи общо на 1900 лева и 85 (осемдесет и пет) месечни вноски от по 150 лева всяка, възлизащи на 12 750 лева, общо в размер на 14 650 лева.

Не се приемат възраженията на защитата за липса на субективна страна. Тя е била уведомена и за първоначалното решение и за изпълнителното дело, внасяла е някакви суми по дължимата издръжкана детето си. В продължение на целия инкриминиран период от почти десет години тя не е проявила елементарна заинтересованос за детето и неговата издръжка, която в никакъв случай не може да бъде приета, като прекомерна и невъзможна.

Правилно съставът на ВРС е приел, че са налице както обективния, така и субективния елемент на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, за което и е било предявено обвинение.

Съгласно разпоредбата чл. 143, ал. 1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент от чл. 143, ал. 2 от СК). По делото, по 3 обективни причини липсват доказателства подсъдимата да е реализирала някакви доходи по време на инкриминирания период, но подс. С. се намира в напълно трудоспособна възраст, като същевременно липсват данни същата да страда от общо заболяване или професионална болест, които да й пречат да полага труд, а и не са наведени някакви твърдения, че същата поради физически проблеми не е в състояние да престира труд, респ. да генерира доходи, поради което съдът не вижда обективна пречка подсъдимата да изпълнява задължението си, която евентуално да я оневини. За да се издържа, несъмнено е имала някакви доходи.

При индивидуализацият о на наказанието, правилно съдът е отчел, изключително продължителния период, през който подс. С. не е изпълнявала своето задължение да изплаща издръжка на своя син - 104 последователни месеца в периода от месец май 2013 г. до месец януари 2022 г., като, както беше отбелязано, този размер не е бил висок.

Правилно е отчетено, като единственото смекчаващо вината обстоятелство липсата на предходна съдимост на подс. С..

Изложените обстоятелства съдът е приел за установени въз основа на цялостния доказателствен материал по делото и техния задълбочен анализ Правилно са кредитирани всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа обстановка.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът е направил правилни правни изводи, а именно, че подсъдимата С. е осъществила от обективна и от субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл. 183 ал. 1 от НК.

Фактическата обстановка е правилно установена, а правната квалификация – законосъобразна. Извода, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението от обективна и субективна страна е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства, и на техния сериозен и задълбочен анализ. Вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения. Установените данни от доказателствените средства са правилно оценени, при спазване процесуалното изискване на чл. 303 ал. 2 от НПК, законосъобразно са мотивирали съда да приеме, че е осъществен състава именно на посоченото престъпление. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, този извод е законосъобразен. Както правилно е посочено в мотивите, налице са както обективната, така и субективната страна на престъплението.

Няма оплакване за несправедливост на наложеното наказание, но според състава на въззивния съд то е справедливо.

4

Предвид изложеното въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на ВРС не страда от пороци по смисъла на чл. 314 от НПК, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за изменяване, поради което и на основание чл. 338 от НПК същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание 338 ал. 1 т. 1 вр.чл. чл. 334 т.6 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,

РЕШИ:

Потвърждава изцяло присъдата на Варненския районен съд по НОХД № 3970/22г по описа на същия съд, постановена на 04.10.2023 г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5