Решение № 3365 от 10.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3365 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100500472 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 28.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 55086/ 2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 69 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София /ЕИК 831609046/ срещу Р. Г. Д. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване, че Р. Г. Д. /ЕГН **********/ дължи на „Топлофикация София" ЕАД /ЕИК 831609046/ сумата 328.53 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода май 2015 г.- април 2018 г. в имот с аб.№ 133780, ведно със законната лихва от 17.12.2018 г. до погасяване на задължението; сумата 40.98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 14.09.2016 г.- 6.12.2018 г.; сумата 37.53 лв.- главница за услуга дялово разпределение за периода м.11.2015 г.- м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 17.12.2018 г. до погасяване на задължението; и сумата 6.07 лв.- мораторна лихва за периода 30.12.2015 г.- 06.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 79198/ 2018 г. на СРС, 69 състав.

Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми, с присъждане на разноски по делото.

1

Въззиваемата страна Р. Г. Д. /ответница по делото/- чрез особен представител по чл.47 ГПК оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено.

Третото лице- помагач „ФДР Нелбо Инженеринг“ ООД- гр. София не изразява становище по жалбата на ищеца.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество решението на СРС е неправилно в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Г. Д. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 279.13 леваглавница, представляваща цена на доставена през периода м.11.2015 г.- м.04.2018 г. в имот с аб.№ 133780 топлинна енергия, и на сумата 37.53 лв.- такса за услугата дялово разпределение за периода м.11.2015 г.- м.04.2018 г. , и следва в тази част да бъде отменено, като бъде призната дължимостта на горепосочените суми с настоящото въззивно решение. В останалата част, в която исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Д. са отхвърлени за сумите 49.40 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/, 40.98 лв.- лихви за забава върху главницата за топлинна енергия, и 6.07 лв.лихви за забава върху главницата за дялово разпределение, обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Според приложимата през процесния период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.

Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с топло-преносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване.

Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата 2 на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.

Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните право-отношения /чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ/.

В случая ищецът основава претенциите си към ответницата Р. Д. на твърдението, че е собственик на процесния имот и потребител на доставена в него топлинна енергия, в която връзка представя Договор за покупко- продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС, от 9.01.2002 г., според който на посочената дата ответницата е придобила чрез покупка от СО процесния топлоснабден имот: апартамент № 45, находящ се в гр. София, жк „****”, бл.**, **, ет.7. Няма твърдения, нито подкрепящи ги доказателства ответницата да е отчуждила така придобитото вещно право преди или по време на процесния период /липсата на такива вписвания в имотния регистър е видна и от приложената справка от АВп- л.80 от делото на СРС/, поради което и материално- правната й легитимация на собственик на имота е установена по делото.

Съгласно чл.34, ал.2 ЗОС /в приложимата към 9.01.2002 г. редакция/, договорите, с които се извършва разпореждане с недвижими имоти- частна общинска собственост, се сключват в писмена форма от кмета на общината и се вписват от съдията по вписванията по местонахождението на общинския имот. Доколкото в случая сделката не е сключена във формата на нотариален акт, липсата на съответно вписване за нея в приложената справка от АВп не може да обоснове извод за недоказаност на твърдяното от ищеца вещно право върху имота. Липсата на отбелязвания в цитираната справка обосновава единствено извод, че след придобиването на имота през 2002 г. ответницата не е извършвала разпоредителни сделки с него.

Установено е следователно наличието на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответницата Р. Д. през процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно основание за доказване на иска по основание, като обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответницата, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечение за начислената за имота стойност на доставена топлинна енергия, изравнителни сметки и констативни 3 протоколи, съставени от фирмата, осъществяваща услугата топлинно счетоводство в сградата, в която се намира процесният имот. Според посоченото в писмено изложение на третото лице- помагач от 15.07.2022 г.- в процесния имот липсват присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори, налични са една щранг- лира в банята и един индивидуален водомер за топла вода. Видно от посоченото в изравнителните сметки /л.90- 92 от делото на СРС/, в констативните протоколи /л.94/ и приложенията към тях /л.95- 96 от делото на СРС/, през процесния период жилището е било необитаемо, като в него не е потребена и начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Стойността на топлинната енергия, отдадена от щранг- лира в банята, и за сградна инсталация, възлиза на общо 328.53 лв.

/112.03 лв. + 105.04 лв. + 111.46 лв./, която именно сума се претендира от ищеца на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/, и в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ- бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ потребителите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на пълния отопляем обем на имота по проект. Щранг- лирите са отоплителни тела /§ 1, т.37 от ДР на ЗЕ/ и в случите, когато за тях няма техническа възможност за монтаж на уреди за дялово разпределение и регулиране, какъвто е настоящият случай, отдадената от тях топлинна енергия се определя по изчислителен път.

Следователно сумата 328.53 лв. представлява дължима от ответницата цена на доставена в процесния имот топлинна енергия за отопление на имота, отдадена от щранг- лира в банята, и топлинна енергия за сградна инсталация.

Основателно е заявеното от ответницата възражение за погасяване на част от процесните главни вземания по давност /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/. Приложим относно процесните главнични вземания- съгласно даденото в Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ВКС- ОСГТК тълкувателно разрешение, е 3- годишният специален давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД, който е изтекъл за възникналите до 17.12.2015 г. /3 години преди подаване на 4 заявлението по чл.410 ГПК/ главни вземания на ищеца. Погасени по давност са вземанията за периода м.05.2015 г.- м.10.2015 г., възлизащи на 49.40 лв.- стойност на топлинна енергия, която сума следва да бъде приспадната от горепосочената сума от 328.53 лв. При това положение за дължими на ищеца следва да бъдат признати сумите 279.13 лв.- стойност на топлинна енергия /главница/, и 37.53 лв.- такса за дялово разпределение /главница/. Искът по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен за сумата 49.40 лв.- стойност на топлинна енергия /главница/, поради погасяване на вземането по давност.

На отхвърляне като неоснователни подлежат и акцесорните искове по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като не се установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право /права/ факти, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу ответницата.

Недоказано от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, е изпадането на ответницата в забава при плащане на процесните главни задължения, относно които приложими са действащите при ищеца ОУ- 2014 г. и ОУ- 2016 г. Не е доказано публикуване на обща фактура на интернет- страницата на топлопреносното предприятие, нито отправяне на покана до ответницата- съобразно чл.84, ал.2 ЗЗД, поради неспазване на 45- дневния срок за изготвяне на изравнителна сметка и издаване на обща фактура, считано от изтичане на периода, за който се начислява топлинната енергия, и неприложимост на релевантните клаузи на Общите условия от 2016 г. /чл.32, чл.33 ОУ/. Искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 40.98 лв.- обезщетение за забава при плащане на главницата за потребена топлинна енергия, следователно подлежи на отхвърляне като неоснователен.