Определение № 1860 от 14.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1860 гр. София, 14.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002102717 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 240 от 06.03.2024 г. по в. гр. д. № 1931/2023 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 1510 от 24.03.2023 г. по гр. д. № 11819/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от М. В. Д. против П. Г. М. иск по чл.23 СК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на силата на трансформация на лични средства при придобиване по време на брака чрез възмездни сделки на следните недвижими имоти: Апартамент № 6, находящ се на 1-ви етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] в [населено място], район „Студентски“, м. Малинова Долина; Апартамент № 21, находящ се в секция А на 8 етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] в [населено място], район „Л.“, м. „В.- ВЕЦ С.“; Апартамент № 41, находящ се в секция А, на 12 етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] в [населено място], район „Л.“, м. „В.

ВЕЦ-С.“; Гараж № 10, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№];

Гараж № 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№].

Въззивният съд е приел, че процесните недвижими имоти са били придобити по време на брака между страните, сключен на 17.08.2007 г. и прекратен с развод на 12.11.2020 г., както и че действителната продажна цена на имотите е 144 000 лева.

От представените извлечения от банковата сметка в лева с титуляр ищцата в „Банка ДСК“ ЕАД за периода 15.09.2009 г. – 30.09.2020 г. и извлечение за движението на банкова сметка в Банка „ИНГ“ в Нидерландия е видно, че на първа страница от извлечението са посочени имената както на ищцата, така и ответника. Според изготвения превод имената са записани „Г-жа М. В. Д. и/или г-н П. М.“. Съдът е приел, че това е означение на лицата, които могат 1 да се разпореждат с парични средства по сметката, а не като означение на двама титуляри на банковата сметка.

Прието е, че според приетите в първоинстанционния съд заключения на първоначална и допълнителна съдебно-икономически експертизи по банковата сметка на ищцата в Нидерландия са извършвани вноски и тегления от ответника М., а по банковата сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, чийто титуляр е ищцата, са извършвали вноски ответникът и сестра му М. М.. От представеното извлечение от банковата сметка на ищцата в „Банка ДСК“ ЕАД се установява, че на 08.06.2018 г. ответникът е извършил теглене на парична сума от 68 000 лева, като по делото не се спори, че сумата е била за заплащане на покупната цена на процесните имоти. На същата дата ответникът е наредил и банков превод на сумата от 76 000 лева от банковата сметка на ищцата в полза на продавача по нотариалния акт.

Пред първоинстанционния съд са разпитани четирима свидетели. Според показанията на свидетелите Р. Г. и Д. Г., ищцата Д. е работила в Холандия като компаньонка. Според двамата свидетели ответникът не е работел по време на престоя си в Холандия, а пари за издръжка е получавал от ищцата. Според показанията на свидетелите М. М., сестра на ответника, и М. И., по време на престоя си в Белгия и Холандия ответникът е полагал труд „на черно“ и е изпращал парични суми в България, които са внасяни по сметка на ищцата.

При тези данни съдът е приел, че предявеният иск по чл.23 СК е неоснователен.

Трансформацията на лично имущество по чл.23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл.22 СК - придобито преди брака по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество, когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос.

Именно на придобитите по време на брака вещни права законодателят създава статут на СИО, считайки презумптивно, че са резултат на съвместен принос. В същия смисъл е практиката по приложението на СК от 1968 г., изразена в ППВС № 5/1972 г., ППВС № 8/1980 г. и др. - паричните влогове, набрани по време на брака, са лични на съпрузите, но купеното с тях е СИО. Да се приеме, че всяка вещ, заплатена със средства от банкова сметка на единия съпруг, е негова лична собственост, без оглед произхода на средствата по сметката, означава игнориране на презумпцията за съвместен принос и води до изпразване от съдържание на съпружеската имуществена общност. Твърде малко биха били възможните хипотези, при които да се придобие вещно право по време на брака чрез покупко-продажба и то да има статут на съпружеска имуществена общност, понеже при действието на Закона за ограничаване на плащанията в брой придобиването на вещни права обикновено се плаща по банков път. Ето защо, прилагането на трансформацията спрямо придобивания със суми от влог /спестявания/ на съпрузите, натрупани по време на брака, е правно и житейски неприемливо. Такова тълкуване на закона подменя волята на законодателя относно съпружеската имуществена общност и не може да бъде подкрепено. Ако съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, трябва да установи или че влогът е негово лично имущество по чл.22 СК, или че средствата по влога имат друг извънсемеен произход и презумпцията за 2 съвместен принос е опровергана.

Прието е, че в настоящия случай по делото не е установено паричните средства по банковите сметки на ищцата, с които са закупени процесните имоти, да произхождат от друго лично нейно имущество. Установено е, че ищцата е извършвала дейност, от която е реализирала доходи, вложени като парични средства по банковите й сметки. Противоречиви са доказателствата относно полагането на труд и придобиването на доходи от ответника М., но независимо от това, дори ако се приеме, че източник на паричните средства по банковите сметки са само доходи от дейността на ищцата, тези парични средства нямат характер на нейно лично имущество. Поради това закупуването на процесните имоти с тези парични средства няма характер на трансформация на лично имущество.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата М. В. Д..

Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон.

Позовава се на практика на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира решението си след обсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност, както и възраженията и доводите на страните. Позовава се и на практика на ВКС, според която щом като при действащия СК паричните влогове са изключени от обхвата на съпружеската имуществена общност, то и придобитото с тях е собственост на съпруга, който е титуляр на съответния влог. Счита за необоснован извода на съда, че по време на брака ответникът е реализирал доходи, които е внасял по банковата сметка на ищцата. Опровергано било и твърдението на ответника, че е получавал дивиденти от търговска дейност на търговско дружество, което е стопанисвало обект за бързо хранене. Ответникът нямал принос в придобиване на апартаментите чрез полагане на грижи за домакинството, както и чрез влагане на лични средства по банковите сметки на жалбоподателката. Показанията на свидетелите М. И. и М. М. по този въпрос не следвало да се кредитират.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:

1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички направени с въззивната жалба доводи и възражения. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа, обсъди и да се произнесе по същество по всички поддържани във въззивната жалба и в отговора доводи и възражения, които ще имат значение за правилността на обжалваното първоинстанционно решение и за правилното разрешаване на спора, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове;

2. Представляват ли по смисъла на чл.23, ал.1 СК /2009 г./ „друго имущество“ наличните парични средства по влог на единия от съпрузите и представлява ли съпружеска имуществена общност придобит по време на брака чрез покупко-продажба недвижим имот, ако цената е заплатена със средства от влог на единия от съпрузите;

3. Допустимо ли е установяването на трансформация на лично имущество по отношение на имущество на единия от съпрузите, което не е изрично предвидено в чл.22 СК;

4. При възмездно придобиване по време на брака на недвижим имот, цената за който е заплатена с наличните по банковата сметка на единия от съпрузите средства, налице ли е 3 трансформация на лично имущество и следва ли другият съпруг да установи съвместен принос при набирането на средствата по сметката, за да е налице съпружеска имуществена общност;

Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поставя следният въпрос: При действието на СК от 2009 г. представляват ли лично имущество паричните средства, получени от единия от съпрузите като възнаграждение в рамките на дейността му като предприемач по смисъла на чл.52а ТЗ; Следва ли да намери приложение разрешението по приложението на закона, дадено в т.1 на ТР № 2/27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът П. Г. М. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество, както и че тя е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС решение по иск с правно основание чл.23 СК с цена над 5 000 лв., което е в обхвата на касационния контрол – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въпрос № 1 е свързан с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е посочил въз основа на какви доказателства е достигнал до извод, че ответникът П. М. е работил и реализирал доходи, както и че е извършвал преводи на свои средства по банковата сметка на жалбоподателката и че процесните имоти са закупени със средства на двамата съпрузи. Тези оплаквания и свързаният с тях въпрос обаче нямат връзка с предмета на делото. Тезата на жалбоподателката се състои в това, че ответникът не е работил, не е имал свои средства и не е участвал с труд и средства в домакинството и че с това е опровергана презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос в придобиването на имотите. Тези възражения биха имали значение при един иск по чл.21, ал.4 СК – за липса на съвместен принос в придобиване на процесните имоти. Такъв иск обаче не е предявен. Бил е предявен и съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.23, ал.1 СК – че процесните имоти са лично имущество на ищцата поради трансформация на нейни спестявания по нейните лични банкови влогове, които при действието на СК от 2009 г. са извън обхвата на съпружеската имуществена общност. Предмет на изследване по предявения иск по чл.23, ал.1 СК е само въпросът дали придобитото със средства от банковите влогове на ищцата представлява съпружеска имуществена общност, както и какъв е характерът на средствата по влоговете дали те представляват лично имущество на ищцата или не. Извън предмета на доказване по това дело са доходите и средствата на ответника. Затова и поставеният въпрос не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2022 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. Този въпрос не е свързан и с решаващ извод на въззивния съд, напротив, съдът е приел, че противоречивите доказателствата относно полагането на труд и придобиването на доходи от ответника М. не са от значение за изхода на делото.

Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по останалите три въпроса.