Разпореждане № 7070 от 20.08.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 3593/2026
- Вид
- Разпореждане № 7070
- Подписан
- 20.08.2026
- В сила
- 20.08.2026
- Състав
- Кристиян Велков Стоилов
Цитирани разпоредби
- чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7070 гр. Кюстендил, 20.08.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кристиян В. Стоилов като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Частно гражданско дело № 20261520103593 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Черковна“ № 38, чрез пълномощника си адв. Д. В. В. против длъжника С. Е. Г., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: ******************* с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 694,46 /шестстотин деветдесет и четири евро и четиридесет и шест цента/ евро главница по Договор за паричен кредит № *********** г., сключен между заявителя и длъжника; 44,62 /четиридесет и четири евро и шестдесет и два цента/ евро – договорна лихва за периода 10.12.2024 г. – 26.06.2026 г.; 150,83 /сто и петдесет евро и осемдесет и три цента/ евро – обезщетение за забава начислено за периода от 10.12.2024 г. до 26.06.2026 г.; 178,57 /сто седемдесет и осем евро и петдесет и седем цента/ евро – такса съгласно договор за паричен кредит; 143,06 /сто четиридесет и три евро и шест цента/ евро – разноски за обявяване на договора за предсрочно изискуем; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.08.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 20,60 евро държавна такса и 360,00 евро юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, тарифа и др.
Районен съд - гр. Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.
Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.
Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:
Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави.
С оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящия случай, то съдът намира 1 следното: досежно сумата от 178,57 евро, представляваща такса съгласно договора – същата е нищожна поради излизане извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Чрез нея се цели набавяне на средства за кредитора, без последният да дължи насрещна престация. Тук съдът следва да посочи, че преценката за възможността вземането да бъде обезпечено е на кредитора и той следва, след тази преценка, да съобрази дали да предостави паричния ресурс, а не обратното – физическото лице да се санкционира финансово заради неправилната преценка на кредитора относно възможността да се обезпечи вземането. И тъй като противоречието между клаузата за такса и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка и за възникване на задължение за неустойка по чл. 5 от договора. Ето защо претенцията за такса ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузата от процесния договор на закона и добрите нрави.
Досежно сумата от 143,06 евро, представляваща такса за разглеждане също е недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика имат настоящите. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това, както вече се посочи, начисляването на такса за забава отново е в противоречие с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, относно допустимите приходи, които кредитодателят може да реализира досежно настъпила забава в плащанията.
Досежно искането за сума в размер на 150,83 евро представляващи обезщетение за забава, съдът счита, че начисляването на такса за забава отново е в противоречие с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, относно допустимите приходи, които кредитодателят може да реализира досежно настъпила забава в плащанията.
В частта за разноските искането е основателно.
Посочените разноски следва да се редуцират с оглед уважената част от заявлнеито, ето защо дължими се явяват сумите, както следва: 12,57 евро – държавна такса и 219,60 евро – адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕДИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която С. Е. Г., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: ******************* ДА ЗАПЛАТИ на „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Черковна“ № 38, сумите както следва: 694,46 /шестстотин деветдесет и четири евро и четиридесет и шест цента / евро главница по Договор за паричен кредит № *********** г., сключен между заявителя и длъжника; 44,62 /четиридесет и четири евро и шестдесет и два цента/ евро – договорна лихва за периода 10.12.2024 г. – 26.06.2026 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.08.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 12,57 евро държавна такса и 219,60 евро юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК 2
205559807, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Черковна“ № 38 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 150,83 /сто и петдесет евро и осемдесет и три цента/ евро – обезщетение за забава начислено за периода от 10.12.2024 г. до 26.06.2026 г.; 178,57 /сто седемдесет и осем евро и петдесет и седем цента/ евро – такса съгласно договор за паричен кредит; 143,06 /сто четиридесет и три евро и шест цента/ евро – разноски за обявяване на договора за предсрочно изискуем.
УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.
Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред КнОС.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3