Решение № 667 от 06.11.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. Благоевград, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

К. Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от К. Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20231210200544 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на адв. А. В., в качеството му на пълномощник на „Г*““ , ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. Б***, бул. „С********* представлявано от управителите М. Г. и А. А., против Наказателно постановление № 19/15.02.2022 година на Директор на Регионална здравна инспекция - Благоевград, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по т. 15 от Заповед № РД-01-748/02.09.2021 година на министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, на основание чл. 209а, ал.

2 от Закона за здравето е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

С жалбата дружеството жалбоподател оспорва издаденото НП, счита същото за незаконосъобразно, излага становище в тази насока и иска неговата отмяна. Оспорва възприетата фактическа обстановка, алтернативно застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба и моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно. В писмени бележки по делото развива доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, за приложение на чл.3 от ЗАНН. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба. Моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна и потвърдено НП, излага подробни доводи в писмени бележки по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира представител и становище по същество на делото.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен 1 материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 16.10.2021 г., около 00.50 часа, св. Я., на длъжност инспектор в дирекция „Обществено здраве“, отдел „Държавен здравен контрол“ в Регионална здравна инспекция гр. Благоевград, съвместно със св. В. и полицейските служители П. и Т. посетили Клуб „Г...“, нахдоящ се в в гр.Б... бул.”С.. с цел извършване на проверка във връзка със спазване на противоепидимичните мерки, въведени със Заповед №РД-01-748/02.09.2021 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, във връзка с Решение № 629 на МС от 26.08.2021 г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на МС от 14.05.2021 г. извънредна епидемична обстановка и с оглед ограничаване разпространението на COVID-19 и опазване живота и здравето на хората от заболяването, като установили, че обекта работи след определения с посочената заповед часови диапазон от 07.00ч. до 23.00ч., както и че в същия имало около 64 клиенти, които се намирали в залата на обекта, седящи и танцуващи прави около масите и бара в обекта и консумиращи напитки. Във връзка с констатациите си същите установили, че заведението се стопанисва от дружеството-жалбоподател /касов бон л.26/, като по време на проверката в обекта била св.К., салонен управител, като проверката била извършена в нейно присъствие.

За констатациите от проверката е съставен констативен протокол, копие от който е връчено на св.К., срещу подпис със задължение да уведоми управителите.

На дружеството, била изпратена покана за съставяне на АУАН чрез куриер, която не била връчена, поради което била изпратена нова покана чрез ОД МВР Благоевград. На св.Б. и св.Н., полицейски служители било възложено да връчат поканите, като същите не установили представители на дружеството на известния адрес, била направена справка, но друг адрес не бил установено, поради което същите върнали поканите невърчени, като действията им били обективирани в докладни, приложени по делото.

Предвид неустановяване на управителите на 02.12.2021г. св.Я., в присъствие на св.М. и св.Р. съставила на „Г .АУАН№221/02.12.2021г. , затова че на 16.10.2021г. дружеството е допуснало нарушение на т.15 от Заповед №РД-01-748/02.09.2021 г. на министъра на здравеопазването, с която са въведени противоепидемични мерки за периода от 07.09.2021 г. до 31.10.2021 г. на територията на Република България, съгласно която посещенията в заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, игралните зали и казина се допускат само в часовия интервал от 7,00 ч. до 23,00 ч. при спазване на отстояние от 1.5 м. между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 6 души на една маса и носене на защитни маски за лице от персонала. Така констатираното е квалифицирано от актосъставителя, като нарушение на т.15 от Заповед №РД-01-748/02.09.2021 г. на министъра на здравеопазването, вр.чл.63, ал.4 от ЗЗдр, като акта е изпратен за връчване чрез ОД МВР Благоевград, същият е връчен на 17.12.2021 година срещу подпис на М. Г., който го подписал без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на акта, на 15.02.2022 година, Директорът на Регионална здравна инспекция - Благоевград е издал Наказателно постановление № 19/15.02.2022 година, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по т. 15 от Заповед № РД-01748/02.09.2021 година на министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, на основание чл. 209а, ал. 2 от Закона за здравето е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Наказателното постановление е изпратено за връчване чрез БП с обратна разписка, като се е върнало известие с отбелязване, че пратката не е потърсена, поради което наказващия орган е направил отбелязване, че НП е влязло в сила на 29.04.2022г. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и изпратено на НАП за събиране на вземането. На 03.04.2023г. е постъпила разглежданата в настоящото производство жалба, в която са изложени доводи, че 2

НП не е връчено на жалбоподателя.

Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя Я. и свидетелите В., П. и Т.. В показанията си, актосъставителят Я. твърди, че е извършена проверката в клуб „Г.” съвместно със служители на полицията. При проверката се е констатирало, че заведението работи, като вътре имало клиенти, които се забавлявали, в посочения час, което според актосъставителя е нарушение на точка 15. Чрез показанията на този свидетел се установява, как е установен собственика ,както и че АУАН е съставен след отправена покана до управителите на дружеството. В тази насока са и показанията на св.Виделова, П. и Т..Чрез показанията на тези свидетели се установява още, че проверката е била съвместна, както и че е имало доста посетители. Чрез показанията на св.Р. и М. се установява, че същите са присъствали при съставяне на АУАН и че управител или представител не се е явил. Св.Б. и Н. посредством показанията си установяват опитите за връчване на поканата на управителите, както и че не са намерени. Установеното посредством разпита на свидетелите се потвърждава и от представения по делото констативен протокол, в който е обективирано констатираното на място.

В хода на съдебното производство е допусната и разпитана и св.К., която е присъствала на проверката и е била салонен управител на заведението, която чрез показанията си установява извършената проверка, но твърди, че към този момент се заснемал клип и заведението не е работило. В тази част показанията на този свидетел съдът не кредитира, доколкото се опровергават от установеното посредством показанията на останалите свидетели, приложените писмени доказателства. Св. Я. и В. са категорични, че вътре е имало около 60човека, които са консумирали напитки и са се забавлявали. Св.Т. и П. сочат, че персонала се е отличавал, както и че вътре е имало клиенти, отделно от това св.К. при разпита се не е категорична и относно датата на която е извършена проверката и се е правил клип. Ето защо според настоящия състав тези показания са вътрешно противоречиви и некореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради което и съдът в коментираната част не ги кредитира.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели в кредитираната част, приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес. В конкретния случай според съда неправилно наказващия орган е приложил разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Според посочената разпоредба, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес и новия адрес е неизвестен наказващия орган отбелязва това върху НП и същото се счита за връчено в деня на отбелязване. В случая видно от доказателствата по делото атакуваното наказателно постановление е изпратено чрез Български пощи, като се е върнало известие – непотърсена пратка, което е дало основание на наказващия орган да приложи 3 чл.58, ал.2 от ЗАНН. За да се приложи тази фикция, следва да са налице достатъчно данни, че са правени няколко опита нарушителят да бъде издирен и при наличие на безспорни доказателства, че същият не може да бъде намерен на посочения от него адрес или адреси.

Разпоредбата на чл. 180, ал. 5 НПК предвижда, че на учреждение или на юридическо лице, връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. От представената административнонаказателна преписка е видно, че актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено процесното НП, е връчен лично на един от управителите на дружеството. Посочените отбелязвания на обратните разписки не удостоверяват, че "Гоа Клуб" ООД не се намира на посочения като седалище адрес на управление, а единствено, че поради една или друга причина, пратките не са потърсени, т.е. тези отбелязвания, не удостоверяват наличието на предпоставките по чл. 58, ал.2 ЗАНН. /В този смисъл Определение № 1902 от 19.11.2018 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д. № 595/2018г., Определение № 716 от 10.05.2017 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д. № 94/2017г. и др. / . Предвид посоченото и съдът прие, че жалбата е допустима, а по съществото си е неоснователна, поради следните съображения.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от лице с регламентирано право за това по смисъла на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в определения срок.

Съдът не възприема доводите за неясно описание на нарушението. Тъкмо напротив – и в АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява нарушението на дружеството, както и относимата Заповед на министъра на здравеопазването, която въвежда съответните изисквания, действали към процесния момент, както и конкретната мярка. Следва да се има предвид, че за да бъде едно нарушение съществено то следва да е препятствало възможността на жалбоподателя за защита. Изрично в този смисъл са и задължителните указания дадени още с Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС, съгласно които - въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е 4 известен. В случая посочените пороци не са от горепосочената категория. Не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност. Наказателното постановление съдържа всички изискуеми реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН, като дори в същото и да не са посочени всички обстоятелства, формиращи цялостната фактическа обстановка, то е посочен и конкретизиран акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено. Именно по силата на препращането се налага извода, че обжалваното постановление е подробно, ясно и точно, като съдържа всички задължителни законоустановени елементи, включително и тези по чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), поради което доводите в обратна насока са неоснователни. Посочено е че клуб „Г.” е бил отворен и работел с клиенти в 00:50часа - извън допустимия за посещения часови интервал, с посочване на точен адрес на обекта. Посочен е и дата и часа на установяването, поради което не може да бъде споделено твърдението, че липсват съществени елементи от състава на нарушението.