Решение № 260240 от 30.09.2020, Районен съд - Плевен

Р Е Ш

Е Н И Е гр. Плевен, 30. 09. 2020 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Плевенският районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември през двехиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2491 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „И.М.“ ЕООД *** против К.л М.Н.

*** /видно от приложената служебна справка и останалите документи, че собственото име на ответника е К.л, а не К., както неправилно е посочено в исковата молба/. В молбата се твърди, че по силата на сключено между страните извънсъдебно споразумение от 20. 02. ***год. ответникът се е задължил да заплати на ищцовото дружество сумата от 3 000 лв. на три равни вноски както следва: първа вноска от 1 000 лв. в срок до 25. 02. ***год., втора вноска от 1 000 лв. в срок до 25. 03. ***год. и трета вноска от 1 000 лв. в срок до 25. 04. ***год. Твърди се, че ответникът не е изплатил задълженията си, поради което е изпаднал в забава. Твърди се, че поради това ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № ***/ ***год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че длъжникът е подал възражение против част от вземането, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 3 000 лв., представляваща главница, както и сумата от 220 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 26. 02. ***год. до 15. 12. ***год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума.

Претендира и присъждане на всички направени разноски по делото.

Ответникът не е взел становище по исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***/ ***год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:

-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание;

-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.

В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество процесните суми.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 64, 40 лв., както и направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 840, 60 лв.

По изложените съображения Плевенският районен съд

Р Е Ш

И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К.Л

М.Н. ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „И.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя ***, сумата от общо 3 220, 00 лв., от които 3 000, 00 лв. представляващи главница по извънсъдебно споразумение от 20. 02. ***год. и 220, 00 лв. представляващи лихва за забава върху главницата за периода от 26.

02. ***год. до 15. 12. ***год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15. 12. ***год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА К.Л

М.Н. ***,

ЕГН **********, да заплати на „И.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, сумата от 64, 40 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 840, 60 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: