Определение № 303 от 09.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Варна, 09.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно наказателно дело № 20253100600617 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по частни жалби от „............“ ЕООД, представлявано от управителя И. В. Ц., ЕГН ********** чрез неговия повереник адв. Р. Р. и „............“ АД, ЕИК ............, представлявано от изпълнителния директор В. И.

В., чрез Адвокатско дружество „Петканов и Андреева“ срещу Определение № 346 от 11.03.2025 г. по ЧНД № 20253110200387/2025 г. на Варненски районен съд.

С атакуваното определение Районен съд – Варна потвърдил Постановление от 13.01.2025 г. на РП - Варна, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 110/2020 г. по описа на ОСлО – ОП Варна, водено за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В жалбата, подадена от „............“ ЕООД, се излагат съображения, че обжалваното определение е необосновано и неправилно. Твърди се, че са допуснати пропуски в разследването. Иска се отмяната на атакуваното определение, отмяната на Постановлението за прекратяване на ДП № 110/2020 г. по описа на ОСлО – ОП Варна, и връщане на делото на прокурора със задължителни указания по прилагането на закона.

1

В жалбата, подадена от „............“ АД, се твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и произнесено в противоречие със събраните доказателства. Жалбоподателят излага аргументи за неправилност на извода на Районен съд – Варна, че субективната съставомерност на престъплението не е доказана. Твърди, че към момента на сключване на договорите за продажба Я.К е имал ясно намерение и цел да не ги изпълни, за да набави облага за себе си или за трето лице. В тази насока се излага аргументът, че К е бил в трайни търговски взаимотношения с пострадалите дружества, който факт улеснявал злоупотреба с доверието им.

Освен това в рамките на инкриминирания период К не само не вложил получените от договорите суми в закупуването на зърно, но и не сключил договори със зърнопроизводителите. Твърди се, че сумите, които е получил К не са били похарчени за покупка на зърно, каквото е било тяхното предназначение, а последният се е обогатил като е погасявал лични банкови кредити, направил е скрито разпределение на печалба, отпускал заеми на свързани дружества и изтеглил част от парите в брой. Иска се отмяната на атакуваното определение, отмяната на Постановлението за прекратяване на ДП № 110/2020 г. по описа на ОСлО – ОП Варна, и връщане на делото на прокурора със задължителни указания по прилагането на закона.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

И двете частни жалби са процесуално допустими доколкото са подадени от легитимирани лица с правен интерес от обжалване на определението, а именно лица притежаващи качеството пострадал съгласно чл. 74 от НПК, и са подадени в предвидения в чл. 243, ал. 7 от НПК седемдневен срок.

Разгледани по същество на сочените в тях основания жалбите са неоснователни по следните съображения:

Прекратеното досъдебно производство е образувано и водено за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода от 23.02.2018 г. – 22.08.2018 г., в гр. Варна, с цел набавяне на имотна облага е възбудено и поддържано заблуждение у лицето В. И. В., в качеството му на изпълнителен директор на „............“ АД с ЕИК ............, затова, че ще бъде продадена стока /пшеница/ на дружеството, като на „............“ АД е причинена имотна вреда в размер на 1 466 128,80 лв.

2

В хода на разследването е установено следното:

Търговското дружество „............“ ЕООД е създадено през 2012 г. като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството бил Я.К.

Предметът на дейност на дружеството е търговия със зърно и торове, като дружеството не извършва производствена дейност.

„............“ ЕООД в продължение на повече от десетилетие поддържало търговски отношения с „............“ АД, представлявано от В. В., като взаимотношенията им били коректни до 2018 г.

„............“ ЕООД в продължение на четири - пет години поддържало търговски отношения и с „............“ ЕООД, представлявано от И. Ц., като взаимотношенията им били коректни до 2018 г.

В своята дългогодишна практика „............“ ЕООД сключвало предварително договори за продажба, преди реколтата на зърното и доставката, като купувачите извършвали плащанията по тях авансово, а дружеството се задължавало да уговори с производителите на зърно необходимото количество и цени за продажба и да достави зърното в определения в договора срок.

През 2018 г. „............“ ЕООД отново сключило с „............“ АД договори за продажба на пшеница за реколта 2018 г. на обща стойност от 1 618 000 лв.

Още в деня на сключването на договорите В. заплатил паричните суми на „............“ ЕООД. В последствие „............“ ЕООД изпълнило частично три от договорите като доставило зърно на обща стойност от 151 876,20 лв. Като общата парична стойност на недоставената пшеница е в размер на 1 466 123,80 лв.

През 2018 г. „............“ ЕООД сключило и с „............“ ЕООД договори за продажба на пшеница и царевица за реколта 2018 г. на обща стойност от 2 304 900 лв. Ц. заплатил паричните суми на „............“ ЕООД чрез онлайн банкиране. „............“ ЕООД не доставил пшеница и царевица по нито един от договорите. Общата парична стойност на недоставената пшеница и царевица възлиза на 2 304 900 лв.

В края на месец октомври 2018 г. К уведомил В. и Ц., че не е в състояние да изпълни сключените договори и че „............“ ЕООД фалира. К, в качеството си на управител на „............“ ЕООД, подписал запис на заповед без протест както спрямо „............“ АД и спрямо „............“ ЕООД. След като узнали за 3 затрудненото финансово състояние на дружеството В. и Ц. провели множество разговори с К и съпругата му З.К с цел да разрешат възникналия проблем като се водили преговори за изкупуване на бизнеса на длъжника. К направил няколко опита за кандидатстване за банков кредит, но поради отказ на банките до отпускане на такъв не се стигнало. Дружеството не притежава недвижимо имущество, както и други активи, с изключение на две МПС, което създало пречки за удовлетворяване на кредиторите му.

С Решение № 734/26.07.2019 г. по т. д. № 552/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна е обявена неплатежоспособността на „............“ ЕООД с начална дата 31.12.2017 г. като финансовите затруднения на дружеството се задълбочили през втората половина на 2018 г. Дружеството е дерегистрирано.

В хода на разследването са изготвени три съдебно счетоводни експертизи, чрез заключенията на които се установява, че постъпилите суми от „............“ АД и „............“ ЕООД са използвани от „............“ ЕООД предимно /над 88%/ за разплащания към търговски контрагенти. С останалата част от сумите дружеството предоставило и връщало заеми, прехвърлило средства по своя сметка в ДСК, теглени са били и пари в брой на каса и извършвани са и други плащания. На 28.09.2018 г. е извършено скрито разпределение на печалбата като от касата на „............“ ЕООД е изписана сума в размер на 1 520 535,87 лв.

В периода 12.07.2018 г. – 25.09.2018 г. са изплатени дивиденти от касата на дружеството в размер на 136 978 лв.

На 18.10.2018 г. К в качеството му на физическо лице продал поземлен имот, находящ се в с. ............ от 600 кв. м. На същия ден „............“ ООД, дружество в което К бил съдружник и съуправител, продало поземлен имот, находящ се в ............ с площ от 559 кв. м., сграда на енергопроизводство с площ от 9.00 кв. м. и сграда за предназначение с площ от 87 000 кв. м. На 04.10.2018 г.

„............“ ООД продало поземлен имот, находящ се в ............ с площ от 3640 кв. м.

При така установената фактическа обстановка, правилен е изводът на първоинстанционния съд и на прокурора, че не е доказано субективната съставомерност на престъплението, за което К е привлечен като обвиняем, а именно такова по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Престъплението измама се характеризира от субективна страна с пряк умисъл и специална цел – имотна облага. Да, в случая имотна облага в полза на 4 представляваното от обв. К дружество безспорно е налице, но не са налице достатъчно доказателства, за да се достигне до извода, че К е целял обогатяването.

В доктрината и в практиката е прието, че престъплението измама може да бъде извършено и чрез сключване на договор между дееца и пострадалото лице. За да бъдат обаче действията съставомерни от субективна страна, следва да бъде установено, че към момента на сключване на договора един от съконтрахентите е съзнавал, че няма да го изпълни и го е сключил именно с цел да възбуди у другата страна заблуждение и по този начин да й причини имотна вреда.

Въззивният съд споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че към момента на сключване на процесните договори, К е имал намерение да се задължи по тях и не е целял извличането на имотна облага. Това заключение се подкрепя на първо място от факта, че К, в качеството му на собственик на капитала и управител на „............“ ЕООД, поддържал търговски взаимотношения с „............“ АД и „............“ ЕООД в продължение на много години. Твърдението на жалбоподателя В., че трайните търговски взаимотношения улесняват злоупотребата с доверието на клиентите на „............“ ЕООД не може да бъде споделено от настоящия състав на съда.

Напротив, фактът, че до 2018 г. тези отношения са били коректни, сочи за добросъвестността на дружеството в договорните му отношения.

Видно от Решение № 734/26.07.2019 г. по т. д. № 552/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна „............“ ЕООД е изпаднало в неплатежоспособност още в края на 2017 г., преди сключването на процесните договори.

Невъзможността за изпълнение на договора към момента на сключването му обаче, не следва да бъде считана за задължителен признак на измамата. Трябва да се вземат предвид възможността финансовото състояние на дружеството да се подобри и намеренията на К в тази насока. Последният не само е направил многократно опити за кандидатстване за банков кредит, но е водил преговори с В. и Ц. за изкупуване на бизнеса му. Тези факти сочат за намерението му да изпълни договорните си задължения.

В допълнение, К, в качеството си на управител на „............“ ЕООД, е подписал запис на заповед без протест както спрямо „............“ АД, така и спрямо „............“ ЕООД, като по този начин се задължил безусловно да 5 заплати на кредиторите на дружеството процесните суми.

Становището на В., че К не възнамерявал да изпълни задълженията си, тъй като не вложил получените от договорите суми в закупуването на зърно и не сключил договори със зърнопроизводителите не може да бъде споделено от въззивния съд. Със сключените договори „............“ ЕООД никъде не се задължава да използва получените средства именно за закупуване на зърното.

Дружеството се задължава единствено да уговори с производителите на зърно необходимото количество и цени за продажба и да достави зърното в определения в договора срок. Както е видно от съдебно счетоводните експертизи „............“ ЕООД използвало над 88 % от получените суми за разплащания към търговски контрагенти, което не е в противоречие нито с договорите, нито със закона. Освен това съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката М.К, търговски директор на „............“ АД, в които се сочи, че К никога не е представял договори с производителите на зърно. Съдът намира, че щом в рамките на дългогодишните коректни търговски отношения между „............“ ЕООД и „............“ АД такива договори не са представяни, то липсата им не може да бъде аргумент за намерение за неизпълнение на договорените доставки на зърно.