Определение № 3536 от 25.07.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3536 гр. Варна, 25.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20253100501617 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба на С. Н. Й. против Определение № 8252/18.06.2025 г. по гр.дело № 2033/2025 г. по описа на ВРС, XI състав, с което е прекратено производството по делото като недопустимо, на основание чл. 130 от ГПК.

Навеждат се твърдения, че обжалваното определение е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и процесуабните правила. Излага се, че ищцата е отстранила нередовностите на исковата молба, поради което не е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, което да има за правна последица прекратяване на настоящото производство. Релевира се, че нито в исковата молба, нито в уточнителните такива ищцата се позовава на притежавано от нея право на собственост върху имота, а за да обоснове правния си интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост се позовава на фактическо състояние /осъществяване на фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене/ и на възможността да се придобие право на собственост върху имота на оригинерно основание. Счита се, че първоинстанционния съд е допуснал процесуални нарушения, тъй като не е разгледал фактите, на които ищцата се позовава и от които тя извежда своя правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. По отношение на иска с правно основание чл. 90 от ЗКИР се твърди, че за ищцата е налице правен интерес от предявяването му, тъй като същата се позовава на възможността да придобие имота по давност.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

1

От фактическа страна настоящата инстанция счита за установено следното:

Производството по гр. д. № 2033/2025 г. по описа на ВРС, XI състав е образувано по предявен С. Н. Й. срещу Р. К. М. искове с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК и чл. 90 от ЗКИР, както следва: за приемане за установено в отношенията между страните, че последната не е собственик на ПИ № ***, по КК на гр. Варна с площ от 1183 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, ***, ***, ***,

*** и *** и за заличаване на вписването на нот. акт № 2, т. VII, нот. дело № 2648/1964 г. на ВН.

Правния си интерес ищцата обосновава по следния начин: Същата се позовава на фактическо състояние. Твърди, че е владелец, упражняващ фактическа власт върху имота с намерение за своене, а ответницата М. е оспорила правото й на собственост чрез предявен срещу нея отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и за отмяна на издадения в полза на Й. КНА № 12/24.03.2017 г. С влязло в законна сила на 28.11.2024 г. горните искове са уважени. Излага се, че с отричане правата на М. за ищцата съществува обективна възможност за придобиване на права, а именно придобиване на право на собственост върху процесния имот чрез владение /оригинерно основание/, което се осъществява несмущавано, непрекъснато, трайно и явно.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

В настоящия случай обстоятелствата, на които ищцата обосновава правния си интерес от водене на отрицателния установителен иск не могат да бъдат преценени като такива, обуславящи неговата допустимост. Ищцата не заявява свое самостоятелно право на собственост, респективно вещно право, което цели да защити, не посочва наличието на конкуренция на твърдяни от двете страни права върху вещта, не се позовава на годно за защита фактическо състояние, нито пък с успешното провеждане на отрицателния установителен иск ще придобият права /т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК/.

Безспорно е, че с влязло в законна сила на 28.11.2024 г. решение по гр.д.

№ 13542/2021 г. по описа на ВРС е признато за установено по отношение на Р.

К. М., че С. Н. Й. не е собственик на ПИ № ***, по КК на гр. Варна с площ от 1183 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***, на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК и е отменен издадения в нейна полза КНА №12/24.03.2017 г., на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. По време на горното производство давност между страните не може да тече /чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД/, а намиращата се във фактическа власт на имота Й. е само държател на същия. В исковата молба и уточняващите към нея не са наведени твърдения същата след датата 28.11.2024 г. да е трансформирала държането на имота във владение, т.е. да е 2 манифестирала с някакви конкретни действия спрямо ответницата М. намерение да свои ПИ № 83. Твърдяните дейности по охрана на имота /уточнителна молба от 02.05.2025 г./ са извършени още по време на предходното производство – договор за охрана с технически средства на обект № 5055/09.03.2022 г. и анекси към него и следва да се съобразят в производството по гр.д. № 13542/2021 г. по описа на ВРС. Евентуалният пропуск да бъдат своевременно представени писмени доказателства или направени релевантни възражения не могат да бъдат санирани с предявяването на настоящия иск.

С предявяването на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и уважаването му срещу Й. давността се прекъсва – чл. 116, б. „б“ от ЗЗД. След влизане в сила на решението, считано от 28.11.2024 г. може да започне да тече нов давностен период. Но в настоящото производство не се твърди държането, упражнявано от страна на Й. върху ПИ № 83 до 28.11.2024 г. да се е трансформирало след това в своене чрез конкретни действия, които да са манифестирани пред М., същата да е узнала за тях и да не им се е противопоставила. Т.е. при тези твърдения от страна на ищцата в исковата молба и уточняващите такива не може да се приеме, че за нея съществува годно за защита фактическо състояние или обективна възможност за придобиване на права, а именно придобиване на право на собственост върху процесния имот по давност чрез владение. Още повече, че от 28.11.2024 г. до датата на предявяване на настоящия иск – 18.02.2025 г. е изминал период от време по-кратък от три месеца, което не може да доведе до извод, че е налице трайност и явност на упражняваната фактическа власт.

Ищцата не е посочила свое защитимо право, нарушено или застрашено от извънсъдебното поведение на ответницата, поради което не може да обоснове правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Това нейно право следва да съществува към момента на предявяване на настоящия отрицателен установителен иск – 18.02.2025 г., а не евентуално да възникне в бъдеще, каквито са твърденията на Й..

Искът на С. Н. Й. против Р. К. М. за заличаване на вписването на нот. акт № 2, т. VII, нот. дело № 2648/1964 г. на ВН е недопустим по следните съображения: С цитирания нот. акт Куркен Багдатлиев придобива чрез покупко-продажба по реда на ЗЗРПНПВПВНИ парцел XIV-1173а по плана на гр. Варна, м. „Манастир“. Ответницата М. в предходното дело между страните се легитимира като собственик на процесния имот по реституция в качеството й на наследник на Куркен Багдатлиев.

Всеки от трите иска по чл. 90 от ЗКИР е установителен, поради което за предявяването му ищцата следва да обоснове наличие на правен интерес.

Такъв ще е налице ако с вписването са засегнати права на ищцата, или тя не може да реализира свои предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на други права. При условие, че правото на собственост на Й. върху ПИ № 83 е отречено с влязло в сила решение и 3 същата към датата на предявяване на настоящия иск не може да се легитимира като негов собственик по никакъв начин, то не е и налице правен интерес от претенцията за заличаване вписването на нот. акт № 2, т. VII, нот. дело № 2648/1964 г. на ВН. От заличаването на вписването, без да бъдат отречени със сила на пресъдено нещо правата на Багдатлиев и правоприемникът му няма правен интерес. За ищцата обаче не съществува възможност да оспори правата на наследодателя на М., тъй като самата тя не може да противопостави собственически права преди датата на влизане в сила на решението по гр.д. № 13542/2021 г. по описа на ВРС – 28.11.2024 г.

С оглед на тези съображения въззивният съд приема, че изводът на първоинстанционният съд, че производството е недопустимо е правилен, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8252/18.06.2025 г. по гр.дело № 2033/2025 г. по описа на ВРС, XI състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4