Определение № 29488 от 21.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29488 гр. София, 21.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско дело № 20231110166463 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Делото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Софийска вода“ АД срещу В. К. И..

На 19.12.2023г. е издадена Заповед № 37790 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за всички суми, претендирани със заявлението.

Препис от заповедта е изпратен на длъжника, като в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от В. К. И., в което е посочено, че се оспорват вземанията по основание и размер, както и че не е налице валидно облигационно правоотношение.

Релевирано е искане за присъждане на разноски в размер на 400 лева. Към възражението е приложен договор за правна защита и съдействие от 22.02.2024г., в който е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 400 лева и същото е платено в брой- л. 25 от делото.

С разпореждане от 27.02.2024г. съдът е дал указания на заявителя по чл. 415 ГПК.

Същите са били получени на 05.03.2024г. като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК не са представени доказателства за предявен иск за установяване на вземането.

Поради което с Определение № 19638 от 11.05.2024г. съдът е обезсилил на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 19.12.2023г. по ч.гр. дело № 66463/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав и е осъдил „Софийска вода“ АД да заплати на В. К. И. сумата от 400 лева, представляваща сторените по делото разноски.

С молба от 21.05.2024г. „Софийска вода“ АД са поискали да бъде изменено определението в частта за разноските като бъде намалено присъденото възнаграждение.

Изложени са съображения, че съдът следва да съобрази Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022г. и при липса на оправдан интерес да не прилага НМРАВ. Поддържа, че предвид липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност при подаване на бланкетно възражение, прилагането на размер на адвокатско възнаграждение, определен по НМРАВ, 1 не отговаря на легитимна цел и съдът не е длъжен да се съобразява с установените от Висшия адвокатски съвет минимални прагове на адвокатски възнаграждения, а следва да определи адвокатско възнаграждение по своя преценка. Искането към съда е да измени определението в частта за разноските като намали присъденото възнаграждение до справедлив размер по своя преценка съобразно действителната фактическа и правна сложност на извършените действия.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата, в който е посочено, че правилно съдът е присъдил разноски в размер на 400 лева на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Твърди, че Василка К. И. не е дала повод с поведението си за образуване на заповедното производство. Поддържа, че цитираното решение на СЕС не изключва приложение на НМРАВ, а възлага на националния съд да извърши преценка дали разпоредбите на чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 78, ал. 5 ГПК са приети в изпълнение на и са насочени към постигане на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици са присъщи на преследването на тази цел. Искането към съда е да остави без уважение молбата.

Съдът, като взе предвид постъпилата молба и становището на В. К. И. и извърши преценка на данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна- заявител в производството.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съдът счита, че определеното с определението от 11.05.2024г. възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на цената на предявения иск /в случая на заявлението по чл. 410 ГПК/. Относно изложените от молителя съображения, че следва да се приложи Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. съдът намира, че с цитираното решение СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС са посочили, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и изводите в него. С оглед на което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва 2 да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и цената на предявените искове. В конкретния случай следва да се посочи, че извършените от процесуалния представител на длъжника действия се изразяват в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, както и че по делото е издадена заповед за изпълнение за сумата от 661,72 лева.

С оглед на което съдът намира, че определеният размер от 400 лева съответства на гореописаните критерии.

Поради което намира, че не са налице основания да измени постановеното определение в частта за разноските.

Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 21.05.2024г., подадена от „Софийска вода“ АД за изменение на Определение № 19638 от 11.05.2024г., постановено по ч.гр. дело № 66463/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3