Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5789 от 24.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10079/2025
Вид
Решение № 5789
Подписан
24.09.2025
В сила
24.09.2025
Състав
Невена Чеуз, Василена Петрова Мидова, Наталия Петрова Лаловска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5789 гр. София, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100510079 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – 437 ГПК.

Постъпила е частна жалба, вх. № 7900/22.07.2025 г. по и. д. № 188/2019 г. по описа на ЧСИ М.К. от Р. П., с която се обжалва разпореждане на ЧСИ от 18.07.2025 г., обективирано на л. 103 от изпълнителното дело – върху молба с вх. № 7727/17.07.2025 г., с което било отказано прекратяване на изпълнителното производство. Уведомлението за оставяне на молбата без уважение е получена от М.П. на 22.07.2025 г. /съпругата на длъжника, видно от молба и пълномощно за представителство на последния на л. 62, 63 от изп.дело/, от която дата е и частната жалба. В нея се сочи, че последното валидно изпълнително действие е покана за доброволно изпълнение от 2019 г., поради което смята, че е настъпила перемпция и изпълнителното дело следва да бъде прекратено. Отправя искане за спиране на изп.дело до приключване на производството по разглеждане на настоящата жалба.

В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от страна на взискателя по изпълнителното дело – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с което подадената жалба се оспорва като неоснователна. Счита, че съобразно разясненията дадени в ТР № 2/2013 на ОСГТК и ТР № 2/2023 г. на ОСГТК перемпцията се прекъсва, когато взискателят е поискал извършването на определено изпълнително действия. Твърди, че в нито един момент не е изтекъл предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК срок, тъй като взискателя периодично е подавал молби за извършване изпълнителни действия.

1

Възразява и, че доводите на длъжника в молбата до ЧСИ относно изтекла погасителна давност, са недопустими в това производство и не следва да бъдат разгледани.

В своите мотиви ЧСИ К. излага доводи, че подадената жалба е допустима, но е неоснователна.

За да се произнесе по жалбата, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.05.2012 г. от РС София на основание заповед за незабавно изпълнение по гр.д. 22202/2012 г. на СРС е образувано изпълнително дело 188/2019 г. срещу Р. В. П. за принудително събиране на посочените в изпълнителния лист суми. По изпълнителното дело са предприети следните действия:

На 19.06.2019 г. е изпратено запорно съобщение от ЧСИ до Юробанк България АД.

НА 26.07.2019 г. е изпратено запорно съобщение от ЧСИ до Министерство на отбраната, касаещо запориране на трудово възнаграждение на длъжника.

На 06.08.2019 г. /л.42/ е изпратено искане за справка до НОИ, като на 09.08.2019 г. е върнато съобщение, че лицето не се осигурява На 06.11.2019 г. /л.56/ е изпратено възлагателно писмо до Затвор София за връчване на ПДИ на длъжника.

НА 20.04.2021 г. /л.65/е постъпила молба от взискателя до ЧСИ за налагане на запор на сметка на длъжника в Те-Дже Зираат Банк.

На 10.02.2023 г. /л.70/ е постъпила молба от взискателя за налагане на запор на сметки в Общинска банка АД.

На 17.02.2023 г. /л.72/ е постъпила молба от взискателя за справка за наличие на банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор на същите в случай на открити такива.

На 05.04.2023 г. /л.79/ е изпратено съобщение от ЧСИ до длъжнка за пристъпване към опис на движими вещи на адрес в гр. София, насрочен за 23.05.2023 г.

На 06.11.2023 г. /л.80/ е постъпила молба от взискателя за справка за наличие на банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор на същите в случай на открити такива.

На 09.01.2025 г. /л.89/ е постъпила молба от взискателя до ЧСИ за налагане на запор на сметка на длъжника в УниКредит Булбанк АД.

На 20.06.2025 г. /л.98/ е постъпила молба от взискателя за справка за наличие на банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор на същите в случай на открити такива.

2

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от правоимащо лице – длъжник по изпълнително дело, подадена е срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол (чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК ), поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

На първо място, липсват възражения от страна на длъжника относно настъпила погасителна давност, както се твърди в отговора, получен от взискателя в изпълнителното дело.

Предмет на настоящото производството, образувано по жалба срещу действия на ЧСИ е законосъобразността на отказа на ЧСИ да прекрати и. д. № 188/19 на основание настъпила перемпция.

Прекратяването поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти – така ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело не са налице основания да се приеме, че е настъпило прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция.

Не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да обоснове прекратяване на изпълнителното производство спрямо длъжника на визираното основание.

Срокът, установен в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който е преклузивен, започва да тече от всяко поискано, респ. предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпълнителни действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ , представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

От изложеното във фактическата страна е видно, че от момента на образуването на изпълнителното дело взискателят е поддържал висящността на изпълнителят процес като е депозирал множество молби, в които е посочвал конкретни действия по изпълнението. Ефективността на поисканите способи е правно ирелевантна, доколкото не е налице бездействие на 3 взискателя, който в конкретното ИД не се е дезинтересирал от изпълнителния процес за период повече от две години. Както бе посочено, входирани са молби, с които е искано предприемането на изпълнителни действия по налагане на запор на банкови сметки на длъжника по изпълнителното дело.

Това е направено в такива времеви диапазони, които не надвишават период от повече от 2 години, в който да не са постъпвали молби от взискателя за предприемане на изпълнителни действия.

Доколкото перемпцията е санкция за бездействащия взискател, а от представените по делото доказателства се установи по категоричен начин, че взискателят е депозирал множество молби за извършване на изпълнителни действия, като в нито един момент не е настъпил преклузивният срок по чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, жалбата е неоснователна.

С оглед отправеното с частната жалба искане за спиране на изпълнителното дело до приключване на настоящото производство – произнасяне по подобно искане на този етап се явява безпредметно, доколкото настоящото решение е окончателно и приключва производството.

Водим от горното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 7900/22.07.20285 г. по и. д.

№ 188/2019 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, подадена от Р. В. П., ЕГН **********, срещу разпореждане на ЧСИ от 18.07.2025 г., с което отказва да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК .

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4