Решение № 249 от 14.08.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20258002900077 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.47 и сл. Закона за арбитража /заглавие изменено с ДВ, бр.63 от 2025г., в сила от 01.08.2025г./.

Образувано е по искове от К. Г. Г., Г. Г. Г., Г. П. Г., и тримата с адрес гр.София, ..., „Търново Риал Естейт“ ЕООД, гр.Ловеч, „Кепитъл Сити Пропърти“ ЕАД, гр.Ловеч, всички чрез адв.Д.Е. за отмяна на арбитражно решение, постановено на 19.11.2024г. по арбитражно дело №18/2024г. по описа на Арбитражен съд при Българска бизнес асоциация /ББА/, гр.Пловдив.

Ищците твърдят, че арбитражната клауза е недействителна, тъй като посоченият в договора за заем арбитраж не е институция по смисъла на ЗМТА и не е индивидуализиран по начин, водещ до извод, че е институция, не е надлежно учреден и не е персонифициран правен субект /основание за отмяна по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА/. Поддържат, че е налице неяснота относно адреса на арбитража, че няма надлежни органи и служители, канцелария и зали за провеждане на заседания, а отговорът на исковата молба е пристигнал не на адреса на арбитражния съд, а на арбитъра. Твърдят, че това е довело до разрешаване на спора от конкретен арбитър- ad hoc, за което няма уговорка в договора за заем. Считат, че по отношение на физическите лица са налице и пречки за разглеждане на спора от арбитраж съгласно чл.19, ал.1 ГПК, вр. с чл.47, ал.2 ЗМТА /основание за нищожност на арбитражното решение/.

Излагат доводи, че арбитражният съд се е произнесъл извън предмета на 1 спора /основание за отмяна по чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА/, като излагат и аргументи по същество на спора. Считат, че е налице злоупотреба с право в нарушение на чл.57, ал.2 Конституцията на РБ, тъй като се целяло постигане на забранен от закона резултат- уважаване на претенция, основана на нищожна клауза за неустойка.

Ответникът „Елит Мес М.-Родопа- В.Т.“ ЕООД, гр.Велико Търново оспорва исковете, като излага доводи за неоснователността им. Твърди, че не се установява нито една от сочените от ищците хипотези на чл.47, ал.1 ЗМТА, като поддържа, че се доказва наличие на валидна арбитражна клауза и произнасяне на арбитражния съд в рамките на заявения предмет. Сочи, че с депозирано пред арбитражния съд становище от страна на ответниците /ищци в настоящото производство/ е направено признание на исковете. Оспорва качеството „потребител“ на ищците физически лица. Намира, че твърденията за нарушение на чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ са извън обхвата на изчерпателно изброените основания за отмяна по чл.47 ЗМТА. Моли да бъдат отхвърлени исковете. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:

По допустимостта на исковете:

Предявените искове по чл.47, ал.1, т.2 и т.5 и ал.2 ЗА за прогласяване на нищожност и отмяна на арбитражно решение са процесуално допустими, като предявени от надлежни страни в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗА, считано от узнаване на арбитражното решение .

По основателността на предявените искове:

Арбитражно дело №18/2024г. по описа на АС при ББА гр.Пловдив е образувано по искова молба от „Елит Мес М.-Родопа- В.Т.“ ЕООД, гр.Велико Търново срещу „Търново Риал Естейт“ ЕООД, гр.Ловеч, „Кепитъл Сити Пропърти“ ЕАД, гр.Ловеч, „Кания“ ЕАД, гр.София, К. Г. Г., Г. Г. Г. и Г. П. Г., и тримата с адрес гр.София, ..., с която са предявени претенции за главница, договорни лихви и неустойки на основание договор за заем №001137.01 от 18.07.2023г., като ищецът се легитимира като приобретател на процесните вземания на основание договор за цесия от 04.06.2024г., сключен със заемодателя „Си Финанси Груп“ ЕООД, гр.Пловдив. С разпореждане №1/21.10.2024г. на арбитър Г. В. е разпоредено преписи от ИМ и доказателствата /вкл. договора за цесия и съобщенията по чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжниците/ да се изпратят на ответниците, като им е даден срок за отговор, а делото е насрочено за посочената дата и час и е указан адресът, на който ще се проведе съдебното заседание - град Пловдив, ..... От страна на ответниците, представлявани от адвокат В. С., е представен отговор на исковата молба, като е направено възражение за недопустимост на арбитражното производство поради наличие на недействителна арбитражна клауза, обосновано с твърдение, че липсва надлежна индивидуализация на арбитражната институция /ЕИК, адрес и т.н./. Ответниците признават, че са получили разпореждане №1 от 21.10.2024г., респ. че са запознати с дадените им 2 указания и насрочването на делото, като излагат аргументи, че адресът на заседанието е различен от посочения в сайта на Арбитражния съд и в Търговския регистър като адрес на управление на Българска Бизнес Асоциация гр.Пловдив. Правят евентуално искане за пренасрочване на заседанието и възможност за становище по основателността на исковете. С разпореждане от 05.11.2024г. делото е пренасрочено за 15.11.2024г., а от страна на ответниците е депозирано становище по исковата молба /докладвано от арбитъра в о.с.з. на 15.11.2024г./, с което се поддържа възражението за недопустимост на арбитражното производство, като с оглед дадената им възможност за становище по основателността на исковете се заявява, че признават предявените искове в размер от 191 130 лева, но считат, че не са оспорвали вземанията и не са дали повод за образуване на делото, поради което претендират разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.

С атакуваното арбитражно решение, постановено на 19.11.2024г. по арбитражно дело №18/2024г. по описа на Арбитражен съд при Българска Бизнес Асоциация /ББА/, гр.Пловдив са осъдени „Търново Риал Естейт“ ЕООД, гр.Ловеч, „Кепитъл Сити Пропърти“ ЕАД, гр.Ловеч, „Кания“ ЕАД, гр.София, К. Г. Г., Г. Г. Г. и Г. П. Г., и тримата с адрес гр.София, ... да заплатят солидарно на „Елит Мес М.-Родопа- В.Т.“ ЕООД, гр.Велико Търново сумата 166 200 лева- главница по договор за заем №001137.01 от 18.07.2023г., сумата 12 465 лева- просрочени договорни лихви за посочения период по чл.1.5. от договора за заем, сумата 12 465 лева- неустойка за забавено плащане за посочения период по чл.7.1.1. от договора за заем, както и неустойка по чл.7.2.1. от договора в размер на 0.5 % на ден от 01.07.2024г. до окончателното плащане, но не повече от двукратния размер на усвоения заем332 400 лева и сумата 7 793 лева разноски за арбитражното производство. В решението е посочено, че се постановява от арбитър Г. В. при Арбитражен съд при Българска Бизнес Асоциация /ББА/ гр.Пловдив, ЕИК 176148351, със седалище и адрес на управление град Пловдив, р-н Западен, ул.“Генерал Колев“ №10, ет.1, ап3, в открито съдебно заседание на 15.11.2024г., проведено в град Пловдив, .....

Договор за заем №001137.01 от 18.07.2023г. е сключен между „Си Финанси Груп“ ЕООД, гр.Пловдив /заемодател/ и „Търново Риал Естейт“ ЕООД, гр.Ловеч /заемополучател/, „Кепитъл Сити Пропърти“ ЕАД, гр.Ловеч, „Кания“ ЕАД, гр.София, К. Г. Г., Г. Г. Г. и Г. П. Г.- последните петима в качеството на съдлъжници, като в чл.9.5.1. е договорено приложимо право /българското материално и процесуално право/, а в чл.9.5.2. е обективирано споразумение по чл.19 ГПК- всички спорове, породени от договора или имащи връзка с него, да бъдат разрешавани от Арбитражен съд при Сдружение „Българска Бизнес Асоциация“ град Пловдив, съобразно неговия правилник.

По отношение сключването и действителността на арбитражното споразумение са приложими разпоредбите на закона, действащ към момента на сключването на договора, т.е. ЗА /предишно наименование ЗМТА/ в 3 редакцията на ДВ, бр.8/2017г. Няма спор в правната теория и съдебната практика, че абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на възникнал правен спор от арбитражен съд е наличието на валидно сключено между страните арбитражно споразумение /чл.7, ал.1, изр.2 ЗА/, което може да е обективирано в отделен самостоятелен договор или в арбитражна клауза в друг договор, сключен между страните. По своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, за който се изисква писмена форма за действителност. По изключение с разпоредбата на чл.7, ал.3 законодателят признава компетентност на арбитражния съд и в хипотезата на презумирано мълчаливо съгласие на ответника за сключване на арбитражно споразумение, материализирано чрез предприетите от последния процесуални действия по съществото на делото, без да оспорва компетентността на арбитража, сезиран с искова молба от ищеца /ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола от арбитражното заседания, приеме спорът за бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража/.

Видно от приложеното арбитражно дело ответниците са получили препис от исковата молба, по която е образувано арб.дело №18/2024г. на Арбитражен съд при Българска Бизнес Асоциация /ББА/, гр.Пловдив, както и копия от приложените към нея доказателства, като с отговора на исковата молба и становището по исковата молба са направили възражение за недопустимост на арбитражното производство поради наличие на недействителна арбитражна клауза в сключения договор за заем, обосновано с твърдение, че липсва надлежна индивидуализация на арбитражната институция, т.е. не може да се приеме презумирано мълчаливо съгласие на ответниците за сключване на арбитражно споразумение . Това възражение за недействителност на писмената арбитражна клауза се поддържа и в настоящото производство, като основание за отмяна на арбитражното решение по реда на чл.47, ал.1, т.2 ЗА.

Няма спор, че когато арбитражното споразумение предвижда спорът да бъде разрешен от арбитражна институция, за да е налице валидна арбитражна клауза тази арбитражна институция следва да бъде надлежно индивидуализирана. В конкретната хипотеза в сключения между страните договор е обективирана арбитражна клауза, с която споровете, породени от договора или имащи връзка с него, следва да бъдат разрешавани от Арбитражен съд при Сдружение „Българска Бизнес Асоциация“ град Пловдив, съобразно неговия правилник. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ищците, че е налице пълна неяснота относно арбитражната институция, на която страните са предоставили правораздавателна власт да разрешава споровете, основаващи се на договора за заем. Видно от приложените документи от ТРРЮЛНЦ Сдружение 4

„Българска Бизнес Асоциация /ББА/“, град Пловдив е регистрирано и вписано като юридическо лице с нестопанска цел, със седалище град Пловдив и адрес на управление ул.“Генерал Колев“ 10, ет.1, ап.3, като в предмета на дейност наред с множество изброени дейности е посочено и посредничество за преодоляване на спорове между търговски субекти и разрешаването им, вкл. чрез търговско арбитриране. С решение на УС от 19.08.2011г. е учреден Арбитражен съд при Българска Бизнес Асоциация, приет е устав на АС при ББА, Правилник на АС при ББА и Тарифа, като е избран и президиум с председател Г. Г. В. и двама зам.председатели. С оглед изложеното не може да се приеме, че не съществува Арбитражен съд при Сдружение „Българска Бизнес Асоциация /ББА/“, град Пловдив, нито че същото не представлява арбитражна институция по смисъла на чл.4 ЗА. Законът за арбитража /старо наименование ЗМТА/ в редакцията преди измененията с ДВ, бр.63/2025г., не въвежда специални изисквания относно регистрацията на арбитражния съд или вписване в нарочни регистри. Обстоятелството, че при направена справка в ТРРЮЛНЦ е установено вписване на девет различни сдружения, в чието наименование се съдържат думите „бизнес“ и „асоциация“, не води до различен извод, тъй като същите съдържат в наименованието си и други индивидуализиращи думи / и са с различно седалище. В регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е вписано едно сдружение с наименование „Българска Бизнес Асоциация /ББА/“ и седалище град Пловдив, поради което не може да приеме, че е налице неяснота и възможност за объркване относно идентичността на избраната от страните арбитражна институция. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че страните са получили преписите от исковата молба и доказателствата, както и от разпорежданията на арбитъра Г. В., включително указанията, че могат да се запознаят с