Решение № 7441 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7441 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100506756 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД срещу решение № 20081162/27.02.2023г. постановено по гр. д. № 56894/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 26 състав, в частта, с което са отхвърлени предявените срещу С. А. Я. искове с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД за заплащане на неустойка за разваляне на договори за мобилни услуги, поради виновно неизпълнение на задълженията по договорите от страна на клиента.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и преценка на доказателствата. Излага оплаквания, че съдът не е съобразил събраните по доказателства по делото, от които се установява, че изявлението за разваляне на договорите е връчено на ответника, поради което е настъпил и фактическият състав, от който се поражда правото на ищеца да претендира договорната неустойка, която е в размер до три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и постановено друго, с което да се уважат исковете.

От насрещната страна по жалбата С. А. Я. чрез особения й представител - адв.

К. е подаден писмен отговор в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение, респ. несъстоятелност 1 на доводите на въззивника за порочност на съдебния акт.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени по реда на чл. 422 ГПК са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД

Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за мобилни услуги от 27.07.2016 г. за мобилен номер **********, Договор за мобилни услуги от 19.08.2016 г. за мобилен номер ********, Договор за мобилни услуги от 04.01.2018 г. и Договор за лизинг към него за мобилен номер ********, Допълнително споразумение от 17.04.2018 г. за мобилен номер **********, Допълнително споразумение от 15.06.2018 г. за мобилен номер ********, Заявление за смяна на номер за мобилен номер ********, който е заменен с нов номер ********, Договор за мобилни услуги от 24.11.2018 г. и Договор за лизинг към него за мобилен номер ********. Начислените суми по посочените договори в общ размер от 1984,79 лева не са платени от ответника. Ищецът твърди, че поради изпадане в забава на ответника е прекратил предсрочно сключените договори за услуги чрез предоставяне на мобилни номера.

В срокът по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Прави възражение, че договорите не са прекратени по надлежния ред, кредиторът не е упражнил правото си за предрочно прекратяване, съответно ответникът не дължи неустойките, предвидени в случай на предсрочно прекратяване на договорите.

С решение № 20081162/27.02.2023 г. постановено по гр. д. № 56894/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 26 състав e признато за установено, че С. А. Я. дължи на „Йеттел България" ЕАД, сумата от 975,42 лева представляваща: по Договор за мобилни услуги № 620866175 от 24.11.2018г. и Договор за лизинг /24.11.2018г. за мобилен № 894389319 - 120,34 лева месечни абонаментни такси и други услуги с ДДС за периода 15.11.2018 - 14.02.2019 г., 291,80лева лизингови вноски до краен срок на договора; по Договор за мобилни услуги № 619261575/ 04.01.2018г. и Договор за лизинг / 04.01.2018г. за мобилен № ******** - 78,24 лева месечни абонаментни такси и други услуги с ДДС за периода 15.11.2018 - 14.02.2019 г., 158,31 лева лизингови вноски до краен срок на договора; Договор за мобилни услуги № 616049985/ 2

27.07.2016г. за мобилен № ******** - 115,56 лева месечни абонаментни такси и други услуги с ДДС за периода 15.11.2018 - 14.02.2019 г.; Договор за мобилни услуги № 616198300/ 19.08.2016г. и Договор за лизинг / 15.06.2018г за мобилен № ******** 142,32лева месечни абонаментни такси и други услуги с ДДС за периода 15.11.2018 14.02.2019 г., 68,85лева лизингови вноски до краен срок на договора, като исковете за 79,98 лева неустойка за услуга при предсрочно прекратяване на договора и 186,21 лева неустойка за устройство при предсрочно прекратяване на договора по Договор за мобилни услуги № 620866175 от 24.11.2018г. и Договор за лизинг /24.11.2018г. за мобилен № 894389319, 62,46 лева неустойка за услуга при предсрочно прекратяване на договора и 89,15лева неустойка за устройство при предсрочно прекратяване на договора по Договор за мобилни услуги № 619261575/ 04.01.2018г. и Договор за лизинг / 04.01.2018г. за мобилен № ********, 92,46лева неустойка за услуга при предсрочно прекратяване на договора и 130,05лева неустойка за устройство при предсрочно прекратяване на договора по Договор за мобилни услуги № 616049985/ 27.07.2016г. за мобилен № ********,112,47лева неустойка за услуга при предсрочно прекратяване на договора и 154,13 лева неустойка за устройство при предсрочно прекратяване на договора по Договор за мобилни услуги № 616198300/ 19.08.2016г. и Договор за лизинг / 15.06.2018г за мобилен № ******** са отхвърлени.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Във връзка с доводите за неправилност намира следното:

За уважаване на предявената претенция с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е налице валидно правоотношение, елемент от което е уговорена между страните неустоечна клауза при предсрочно прекратяване на договора, че ответникът не е изпълнил задълженията си, а ищецът е упражнил надлежно правото си да развали едностранно сключения договор.

По делото не се оспорва, а и от представените писмени доказателства се установява, че страните са били в договорни отношения във връзка с предоставени телекомуникационни услуги на ответника за процесните мобилни номера и договори за лизинг на мобилен телефон.

Не се спори, а и от писмените доказателства по делото е установено, че с разпоредбата на чл. 11 на всеки от сключените договори, респ. чл. 4 от допълнителното споразумение страните са се съгласили, че при прекратяване на договора за мобилни услуги/лизинг преди изтичането на срока му поради вина или по 3 инициатива потребителя по договора, то потребителят дължи на търговеца неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, както и разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент, съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на договора и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.

По делото не се твърди, а и не се доказа ответникът да е изпълнил задълженията си

Спорен по делото е въпросът дали е надлежно правото да се прекрати договора от страна на ищцовото дружество.

На първо място следва да се отбележи, че по делото не са приети доказателства относно отправено от ищеца, чиято е доказателствената тежест съобразно с чл. 154 от ГПК, достигнало до ответника волеизявление в посочения смисъл. Доводите във въззивната жалба, че не са взети предвид от районния съд приложени към становище от 17.11.2021 г. искания е несъстоятелен, доколкото пред настоящата инстанция такива искания не са отправени.

На следващо място действително трайната съдебна практика приема, че с исковата молба би могло да се отправи волеизявление за прекратяване на договор, а с получаване на препис от исковата молба да се счита, че е същото е получено. Следва да бъде отчетено обаче обстоятелството, че в настоящото производство ответникът е представляван от особен представител по реда на чл. 47 ГПК, във връзка с което настоящият съдебен състав споделя следното становище:

Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например прекратяване на сключен договор, няма да произведе този ефект /така решение № 2350/07.04.2017 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 5905/2016 г./.

Като взе предвид изложеното, съдът стига до извода, че не е осъществено връчване на волеизявление за прекратяване на сключения договор до ответника, като част от приложенията към исковата молба е получено от назначения от съда особен представител и предаването му не може да се приравни на нотифициране на длъжника 4 предвид особения характер на представителството от назначения от съда по чл. 47, ал.

6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Последният не представлява упълномощен да получава материално-правни изявления представител на ответника. Правомощията на особения представител се изчерпват с процесуално представителство по конкретното дело, имащо за цел осигуряване защита на интересите на ответника в исковото производство. Същите не обхващат получаването на материалноправни изявления, адресирани до него. Предвид това получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в материално правоотношение, не може да произведе ефект. В конкретния случай исковата молба е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и ответникът се представлява от особен представител, на когото са връчени съдебните книжа. При това положение връчване на книжата, а оттам и на отправеното волеизявление не е произвело целения ефект.

Поради изложеното дори и само на това основание въззивната жалба се явява неоснователна, а решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Отделно и за пълнота следва да се добави:

Доколкото процесният договор е потребителски, то за нищожността й поради противоречие със закона, с добрите нрави или поради неравноправието й, съдът следи служебно. Няма пречка страните да уговарят страните неустойка за вредите от прекратяване предсрочно, от разваляне на договора. Свободата на страните за същото обаче е ограничено – клаузата за неустойка не следва да противоречи на закона и на добрите нрави, а за потребителските договори същата следва да не разкрива белези за неравноправността й. Клаузата за неустойка ще е валидна само тогава, когато съответства на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като проверка за същото се извършва към момента на сключване на съглашението за неустойка. Съдът приема, че в случая уговорената клауза неустойка е нищожна. Това е така, защото с клаузата за неустойка се доставят на ищеца съществена част от онези блага, които би получил, ако договора не беше прекратен предсрочно, но без ищецът да престира насрещни блага на клиента. Така договорената неустойка противоречи на принципа за еквивалентност на престациите по двустранните договори, както и не съответства на типичните функции на неустойката, поради което и съдът приема, че клаузата за неустойка е нищожна. Задължението, за обезпечението на изпълнение на което е сключена процесната неустойка, е потребителят да изпълнява точно всички свои задължения по договора за мобилни услуги и да не прекратява договора по своя инициатива предсрочно. Извод за връзка между евентуалните вреди от неизпълнение на задълженията по договора за мобилни услуги и предсрочното му прекратяване от една страна и от друга страна - размер на неустойката следва да може да се обоснове, за да се приеме, че така уговорената неустойка съответства на типичните й функции обезщетителна, обезпечителна и санкционна. Характер и размер на тези вреди са 5 определящи при преценката за валидността на клаузата за неустойка с оглед на типичните й функции по чл. 92 от ЗЗД. В случая размер на неустойката в тази хипотеза съдът приема, че е прекомерна до степен обосноваващ извод, че тя не съответства на типичните за неустойката функции. Това е така, защото неустойката са уговорени съобразно оставащия срок на договора и то без ограничение във.