Решение № 222 от 05.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Стара Загора, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20225500500263 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В. М. В. от гр. Ч. против решение № 29/04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 862/2021 г. на Чирпанския районен съд, в частта с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът за сумата от 8711,30 лв., представляваща цената на двукратната обработка в повече на 362,971 дка земеделска земя за стопанската 2019 г.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за неоснователност на исковата претенция в обжалваната част.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно, немотивирано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди, че по делото било установено със свидетелски показания, че обработката на земеделската земя е била извършена през есента на 2018 г. и пролетта на 2019 г. със специална техника за косене и мулчиране. Било установено и това, че е заплатил 12 лв. на дка за тази обработка. Твърди, че за договора за изработка наличните свидетелски показания били достатъчни, за да докажат съществуването на договорните отношения между ищеца и свидетелите.

Плащането по сключения договор можело да се установява с всички доказателствени средства и изключвайки показанията на свидетелите относно плащането, съдът е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила.

Освен това нормата на чл.162 ГПК позволявала на съда при наличие на 1 доказаност на основанието на иска, но при липса на доказателства за неговия размер, да приложи своята преценка за размера или да се позова на заключение на вещото лице. Освен това твърдят, че претендираната сума попадала в годишната данъчна декларация като декларирани разходи за 2019 г. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск в обжалваната част.

Въззивникът е оспорил въззивната жалба. Излагат съображения и искат решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество – неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск по чл.82 ЗЗД – за присъждане на сумата от 8711,30 лв., представляваща цената на обработка на ливада, пасище или мера – косене и мулчиране за 362,971 дка, представляваща вреда. Ищецът (сега въззиваем) е твърдял в исковата си молба, че е отглеждал дребни преживни животни – кози. В таи връзка сключил с Община Б.Д. договор № 49 от 20.07.2015 г. за наем на общински мери общо с площ от 870,018 дка, находящи се в землището на с. В., за срок от 5 години. Имотите му били отдадени под наем за паша на 290 бр. ДПЖ (дребни стопански животни), регистрирани в интеграционната информационна система на БАБХ с животновъден обект № 6044-0009.

Уговорена била наемна цена от 5 дка. Договорът бил прекратен предсрочно, считано от 01.02.2020 г. Ищецът е твърдял, че съгласно чл.12 от договора е бил длъжен да прочиства пасищата от камъни и храсти, както и да не допуска замърсяване с битови, строителни, производствени, опасни и др. отпадъци.

Той стриктно изпълнявал своите задължения по договора, но не и Община Б.Д., защото нямало данни от началото на действието на договора до неговото прекратяване кметът да е извършвал проверка за спазването на условията по него и за нуждата от приложението на чл.37м, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, каквото задължение имал ежегодно. Твърдял е, че спазването на условията по ал.1 на посочения по-горе текст се установявало въз основа на изготвена и предоставена от БАБХ официална справка за всички регистрирани към 1 февруари на текущата година в интегрираната информационна система на БАБХ животновъдни обекти. От тази справка по отношение на ОЕЗ със собственик В. М. В. се установявало, че към 1 февруари 2019 г. той 2 притежавал 121 бр. ДПЖ, който бил с 41,72% по-малък от броя на ДПЖ, които е притежавал към датата на сключване на договора, когато козите били 290 бр. Това означавало, че договорът следвало да бъде изменен, като площта се определи в съответствие с процентното намаление на броя на животните, т.е. с 362,971 дка. Твърдял е, че в продължение на една година той е обработвал и заплащал наем за пасища и мери, за които не е следвало съгласно чл.37м, ал.4, т.1 ЗСПЗЗ. Твърдял е, че през есента на 2018 г. – месеците октомври и ноември, и през пролетта на 2019 г. (месеците април и май, той извършил двукратно почистване на пасищата и ливади, като за целта използвал хора със специална техника. Цената за обработката – косене и мулчиране, била в размер на 12 лв. за дка или за площта от 362,971 дка възлизала на 4355,65 лв. или за двукратната обработка – 8711,30 лв., която сума не е могъл да заяви за подпомагане в пълен размер и за него била вреда пряка и непосредствена последица от неизпълнението на законовите задължения и договорните отношения от страна на ответника. Твърдял е, че поради бездействието на общината е бил принуден да обработва пасища в повече от допустимото, без да може да ги заяви за подпомагане, респ. да получи субсидия в пълен размер за цялата наета земя. Искал е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 8711,30 лв., представляваща цената за двукратна обработка в повече на 362,971 дка земеделски земи за стопанската 2019 г.

С молба от 31.05.2022 г. ищецът е уточнил, че процесният договор е поставен под особен режим – неговото сключване се базира освен на волята на страните и на разпоредбата на чл.37и ЗСПЗЗ. Общината, освен изрично уговорените договорни задължения, имала и задължения, вменени й от законодателя, в т.ч. и по чл.37м, ал.1 ЗСПЗЗ. Община Б.Д. не е изпълнила своите задължения, произтичащи от закона, а именно ежегодно да извършва проверки за спазване на условията по чл.37и, ал.4, 7 и 9 ЗСПЗЗ по сключените договори за наем на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд и да предприеме съответните мерки по чл.37м, ал.4 ЗСПЗЗ. Наемателят не следвало да влезе негативните последици от неизпълнението, което счита, че е по чл.5 от договора.

Ответникът Община Б.Д. (сега въззиваем) е считал иска за неоснователен. Не е оспорил факта, че с ищеца са сключили договор № 49 от 20.07.2015 г., съгласно който са му предоставени под наем мери и пасища в землището на с. В., общинска собственост, в размер на 870,018 дка, които ще се ползват за паша на 290 броя ДПЖ, при цена 5 лв. на дка, за срок от 5 години. Не е оспорил твърдението, че договорът е прекратен с анекс № 1 от 02.03.2020 г. Твърдял е, че в изпълнение на задълженията по чл.37, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ комисия, назначена със заповед на кмета на общината, е извършил на 07.02.2019 г. проверка на всички сключени договора за наем или арента на 3 мери, пасища и ливади от общинския поземлен фонд, за което е съставен констативен протокол. Било констатирано, че броят на отглежданите животни (животински единици) и ползваните от тях мери, пасища и ливади отговарят на нормите на ЗСПЗЗ. Твърдял е, че ищецът не е уведомил общината за намаления брой животни и не било ясно от кой момент техният брой е намален з преди проверката или след нея. Твърдял е, че за 2020 г. ищецът не е имал животни и отново не е уведомил общината за това. По тази причина, след извършена справка било установено, че той няма животни, което било причината за прекратяването на договора. За платените 8711,30 лв. нямало писмени доказателства. Съгласно чл.12 от договора той имал задължение за почиства пасищата от камъни и храсти, но нямал задължение да кандидатства за субсидия въз основа на площта на имотите, които е наел. Негов бил изборът каква площ ще заяви за субсидия.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че страните са сключили договор № 49 / 20.07.2015 г. за наем на общински пасища и мери, вписан в Служба по вписванията гр. Ч. под дело № 3043, том V, № в тома 19, вх. per. № 3041 от 07.08.2015 г. По силата на този договор Община Б.Д. е отдала под наем на В. М. В., като наемател, недвижими имоти - мери и пасища публична общинска собственост, находящи се в с. В. с обща площ 870,018 дка, подробно индивидуализирани в чл.1, ал.1 от договора, за паша на 290 броя ДПЖ, регистрирани в интегрираната информационна система на БАБХ с животновъден обект № 6044-0009. Уговорена била годишна наемна цена - 5 лв./дка. Срокът на договора бил 5 години и е влезнал в сила от 01.10.2015 г. Приел е за установено, че с анекс № 1 от 02.03.2020 г., също вписан в Служба по вписванията гр. Ч. под дело № 388, том II, № в тома 82, вх. р. № 769 от 06.04.2020 г., страните са се споразумели, че на основание чл.37м, ал.4, т.2 ЗСПЗЗ във връзка с чл.101, ал.2 ППЗСПЗЗ предсрочно прекратяват договора, считано от 01.02.2020 г. Приел е за установено, че в изпълнение на задълженията по чл. 37м, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ, кметът е установил, че броят на отглежданите животни (животински единици) и ползваните от тях мери, пасища и ливади от общинският поземлен фонд на ищеца не отговарят на нормите на ЗСПЗЗ, за което бил съставен констативен протокол.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че кметът на общината е действал неправомерно – чрез бездействие и несъблюдаване на императивна правна норма – чл.37, ал.4, т.1 ЗСПЗЗ, коаято му налага изискването да следи за броя на отглежданите пасищни животни и спрямо тях да редуцира размера на отдадената под наем земеделска земя (пасища).

Неизпълнението на договорните задължения на ответника се изразявало в неоснователно изменение на договора, като съгласно посочения по-горе текст е следвало да бъде изменена площта и приведена в съответствие с 4 процентното намаление на отглежданите животни. По тази причина ищецът е реализирал загуба, като е заплатил в повече наемна цена. Но по делото не били събрани достатъчно доказателства за установяване на твърдяното двукратно почистване на пасищата и ливади през есента на 2018 г. и пролетта на 2019 г., за което били заплатени 8711,30 лв. Не били представени писмени доказателства за извършените разходи за косене и мулчиране, а от гласните доказателства също не се доказвали твърденията.

Решението в обжалваната му част е правилно като краен резултат.

Съображенията на въззивният съд са следните:

Не е спорно по делото, че страните са съконтрагенти по договор от 20.07.2015 г., съгласно който Община Б.Д. предоставя под наем на въззивника В. М. В. мери и пасища публична общинска собственост, находящи се в землището на с. В., подробно индивидуализирани в чл.1 от договора, с обща площ от 870,018 дка. Договорът е сключен за 5 години, считано от 01.10.2015 г., т.е. до 01.10.2020 г. Уговорен е месечен наем в размер на 5 лв. на дка.

Имотите са били предоставени за паша на 290 бр. кози. Към 01.02.2019 г., според данните в интегрираната информационна система на БАБХ, наличните животни в животновъдния обект на въззивника били 121 бр.

Комисия, назначена със заповед на кмета на Община Б.Д., извършила проверка съгласно чл.37м и чл.34и, ал.4 ЗСПЗЗ на договорите за отдаване под наем на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд и въз основа на получена справка от БАБХ за броя на животните, отглеждани от всеки един ползвател на пасища и мери, констатирала, че към 01.02.2019 г. всички изброени земеделски производители (в т.ч. и въззивникът, фигуриращ с 18,15 животински единици според справката на БАБХ от 01.02.2019 г.) отговарят на нормите на ЗСПЗЗ съгласно броя на отглежданите животни (животински единици) и ползваните от тях мери, пасища и ливади от общинския поземлен фонд.