Решение № 603 от 21.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. Бургас, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря МАРИЯ Н. ТОШЕВА като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20212100102168 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена първоначално пред Районен съд гр.Бургас от Н. Д. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: ********, чрез пълномощника си адв. Мария Овагевмова против Г. Р. А., ЕГН ********** с адрес: *************, с която е предявен иск за установяване по отношение на ответната страна, че ищецът е изключителен собственик на придобити по време на брака недвижими имоти, а именно:

2/318 кв.м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр.****, находящ се на ул. ************, с трайно предназначение на територията- „урбанизирана“ и начин на трайно ползване- „ниско застрояване“ (до 10м), целия с площ от 318 кв. м., при съседипоземлени имоти с идентификатори: ****, ****, **** и ****, както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, с адрес: *******, с предназначение „жилище, апартамент“, бр. нива 1, площ по документ 74,01 кв. м., заедно с прилежащите 7,99 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж - ****, под обекта - ***** и *****, над обекта- няма.

Ищецът твърди, че с ответницата са имали сключен граждански брак, в периода от 28.07.2013г. до 19.05.2021г. По време на брака, страните придобили процесните недвижими имоти с нотариален акт № **, том**, рег. № ***/****** г. на нотариус Н. Ников, рег. № 246.

Сочи в тази връзка, че при покупката на имотите са участвали и двамата съпрузи, но не е формирана семейна имуществена общност по отношение на процесното имущество, тъй като същото е придобито изцяло с негови предбрачни средства. Уточнява освен това, че плащанията на цената по договора за продажба са извършени от личната му банкова сметка, като сочи датите на преводите и размерът на сумите, получени от продавача. Заявява също 1 така, че в периода, в който са извършени плащанията на цената на жилището, сметката на ищеца е била кредитирана единствено със средства, придобити от него преди сключване на брака. Представно е извлечение от банковата сметка на А. в „Райфайзенбанк“ЕАД, свидетелстващо за вложени суми по депозити и кредитиране на разплащателната му сметка със суми от тези депозити, с които пък финансови средства са извършени плащанията на цената по договора за покупко-продажба на процесния апартамент.

Ответникът Г.А. в подадения от нея отговор не оспорва факта, че с ищеца са придобили процесния недвижим имот по време на брака им, но се противопоставя на изложеното, че това е станало изцяло с негови средства, които е притежавал преди брака.

Излага твърдения, че преди да сключат брак с ищеца живели няколко месеца в жилище под наем. По това време ответницата имала спестени средства от срочен депозит, от трудови възнаграждения, курсове и частни уроци, с които възнамерявала да закупи жилище. Разполагала и със сумата от 3000 лева, която била дадена от бившия й съпруг за уравняване на дяла й, както и сумата от 20 000 лева- дарение от майка й. Твърди, че всичките си средства предала на ответника за закупуването на жилището. Намира за противоречиви изявленията на ищеца, който в друго производство твърдял различни от настоящите източници на неговите средства.

Изтъква също така, че е участвала в покупката на имотите, като половината от продажната им цена е заплатена с нейни средства, поради което и е вписана като купувач в нотариалния акт. Сочи несъответствие между заявената от ищеца продажна цена на имотите и тази посочена в нотариалния акт.

Предявена е претенция с правно основание чл.23 ал.1 СК, с която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик на описания по-горе недвижим имот, придобит по време на брака, прекратен понастоящем, поради това, че закупуването на същия е станало при пълна трансформация на лични средства на ищеца.

Не се спори по делото, че страните в настоящото производство са бивши съпрузи, които по време на брака са придобили процесния недвижим имот, както и че договорът за покупко-продажба е обективиран в нотариален акт № **, том **, рег. № ***/********* г. на нотариус Н. Ников, рег. № 246. Налице са противоречиви позиции във връзка с изложените в исковата молба фактически твърдения за закупуване на имота изцяло с лични средства на ищеца, като в тази връзка ответницата също претендира участие при покупката, противопоставяйки възражение за наличие на съвместен принос, тъй като е заплатила половината от продажната цена.

Съгласно чл. 21 ал. 1 СК вещните права, включително и право на собственост върху вещи, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съгласно чл. 21 ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното. Следователно, за да се установи, че придобитото по време на брака не е съпружеска имуществена общност следва 2 да се представят доказателства, оборващи тази презумпция, от онзи, който цели оборването й- ищецът. В тази връзка исковете за установяване придобиването на имущество по време на брака с лични средства имат за цел признаване на едно съществуващо правно положение, което се явява правоизключващо по отношение на съпружеската имуществена общност и е основание за признаване на изключително право на собственост по отношение на цялата вещ, макар и придобивният момент да е настъпил по време на брака. Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер може да обуслови извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери приложение в конкретната хипотеза, изключвайки вещно- правния ефект на придобивното основание спрямо другия съпруг.

В подкрепа на твърденията на ищеца, че е налице трансформация на негови лични средства са представени банкови извлечения и удостоверения, свидетелстващи за открити и прекратени депозити в „Райфайзенбанк“ ЕАД и извършени преводи с основание покупка на недвижим имот, като в приобщените документи са посочени сметката и имената на бенефициента. При анализ и проучване на горните писмени доказателства е видно, че Н.А. е открил три срочни депозита в цитираната кредитна институция съответно под №*****/******г., №******/ *********г. и №*********/*******г., както и че след прекратяване на тези срочни депозити са извършени плащанията на цената по договора за покупко-продажба, както следва: на 29.08.2013г.-сумата от 8160 лева- предплата /капаро/ и на 09.09.2013г. в деня на сключване на сделката - сумите от 26 000 лева и 39 140 лева, представляваща левовата равностойност на 20 000 евро. Плащането е направено от разплащателната сметка на ищеца по сметката на продавача Н. А. П.- Е. - при действието на последния Семеен кодекс, съгласно който паричните влогове /вземанията/ са изключени от обхвата на съпружеската имуществена общност и по същество имат статут на лично имущество. /Решение №60148 от 02.02.2022г. на ВКС по гр.дело №2208/21г.,II г.о./ Този извод за оборване на посочената презумпция е валиден още повече при съобразяване на конкретиката на разглежданата хипотеза, доколкото в настоящия казус липсват данни и събрани убедителни доказателства, че са извършени постъпления и захранване по сметката от страна на съпругата на ищеца. Напротив при проследяване последователността на учредяване на депозитите /преди сключване на брака/, прекратяването им, откриването на разплащателна сметка, захранена със сумите от влоговете на ищеца, съвпадащи като стойности и извършването на преводите по сметка на продавача се следва логичен и несъмнен извод, че се касае за лични негови средства, които имат извънбрачен произход.

Убедително насрещно доказване на въведените от А. възражения за това, че е предала суми на ищеца, равняващи се на половината от покупната цена, който от своя страна ги е депозирал по своите спестовни сметки по делото не е проведено. В представеното от „Банка ДСК“АД удостоверение е записано, че ответницата е получила от майка си сумата от 11 000 лева на 22.12.2008г., но това съвсем не означава, че такава сума е предадена от нейна страна на ищеца, за да послужи за заплащане на цената по сделката.

Същото се отнася и за изнесената в показанията на свидетелката А. Д. информация, че е 3 предоставила на дъщеря си сумата от 20 000 лева, от продажба на имот през 2011г., цената на който е заплатена от сина и П. Д. Дори да бъде прието за достоверно твърдението, че е получила от сина си продажната цена на апартамента в брой и е предала на дъщеря си 20 000 лева в брой, отново се касае за период твърде отдалечен във времето от датата на процесната сделка, поради което и без приобщаване на каквито и да е други доказателства, че тази сума е получена от ответницата през месец август 2013г. и реално предадена на ищеца, горните изявления няма как да бъдат кредитирани. Казаното важи със същата сила и за твърдението, че А. разполагала със сумата от 3000 лева, получена от бившия и съпруг и с други свои спестявания. Според свидетеля Ч. ответницата имала налични 18 000 евро и търсила апартамент, какъвто и му съобщила, че е закупила, но това обстоятелство, дори да не бъде поставяно под съменние, само по себе си отново не е достатъчно, за да удостовери наличието на такива доходи на последната, както и предоставянето им на ищеца за финансиране на процесната сделка.

При съобразяване на горното съдът намира, че ответницата няма принос за придобиването на процесното жилище, а презумпцията на чл.21 ал.3 СК е оборена, тъй като имотът е придобит изцяло с трансформирани парични средства от личен влог на Н. Д. А.

Искът, предявен от ищеца е основателен и доказан, поради което и следва да се уважи, като в полза на ищеца се признае право на изключителна собственост върху индивидуализирания по-горе апартамент.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да понесе направените в настоящото производство разноски от страна на ищеца в общ размер на 2838.83 лева, от които 762.43 лева- държавна такса, 71.40лева- такса вписване на исковата молба, 5 лева- такса за издаване на съдебно удостоверение и 2000 лева-адвокатски хонорар.

Воден от горното, Бургаски окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по предявения иск на Н. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** срещу Г. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ***********, че ищецът Н. Д. А. е изключителен собственик на придобити по време на брака му с ответницата недвижими имоти, а именно: 2/318 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр.***, находящ се на ****************, с трайно предназначение на територията- „урбанизирана“ и начин на трайно ползване- „ниско застрояване“ (до 10м), целия с площ от 318 кв. м., при съседи- поземлени имоти с идентификатори: *********, ********, ********* и *********, както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********, с адрес: ********, с предназначение „жилище, апартамент“, бр. нива 1, площ по документ 74,01 кв. м., заедно с прилежащите 7,99 кв. м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж - ****, под обекта - **** и ****, 4 над обекта- няма.

ОСЪЖДА Г. Р. А., ЕГН **********, с адрес: ********** да заплати на Н. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************ направените в настоящото производство разноски в общ размер на 2838.83 лева /две хиляди осемстотин тридесет и осем лева и осемдесет и три стотинки/.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

5