Решение № 766 от 03.07.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1318/2025
- Вид
- Решение № 766
- Подписан
- 03.07.2025
- В сила
- 26.07.2025
- Състав
- Светослав Николаев Узунов
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 368, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 461, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 487 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 638, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 766 гр. Пловдив, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330201318 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А. К. Х., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 24-0273-000546/25.09.2024г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ Хисар, с което на А. К. Х., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 250 лв. на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП. Моли се същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото НП е връчено на 20.02.2025г., а жалбата е подадена на 21.02.2025г. Освен това същата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
1
Административнонаказателното обвинение е повдигнато за това, че на 26.08.2024г. в 17,50 часа в община Калояново, на общински път № PDV1057 км 0+950 между с. Житница и с. Калояново, с посока на движение западизток, жалбоподателят като водач на л.а. марка Мерцедес с рег. № ****, лична собственост, регистрирано на територията на България и неспряно от движение, няма сключена валидна задължителна застраховка за автомобила, който управлява, извършва следното нарушение – като собственик на МПС не е сключил застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, което се установило след извършена справка в РСОД – нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН, не само че не са опровергани, но и изрично са потвърдени от актосъставителя И., който при разпита си пред съда заяви, че категорично поддържа заявеното в АУАН. Актосъставителят посочва, че той е съставил акта и подписът в графата „актосъставител“ е негов. Свидетелят изрично сочи, че е посетил ПТП, извършено с автомобила на жалбоподателя, като това от своя страна се подкрепя и от липсата на възражения в издадения АУАН.
По отношение на въпроса дали е било установено управление на автомобила от страна на жалбоподателя, следва да се посочи, че същото не се явява елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради което без значение се явява фактът кое лице е управлявало автомобила. От значение е единствено дали същият е бил спрян от движение, като видно от справката за собственост на автомобила безспорно същият не е бил спрян от движение. Отделно от това се установява, че автомобилът е участвал в движението, доколкото се е движил по общински път и е претърпял ПТП. Установява се от справката за собственост и че негов собственик е бил именно жалбоподателят Х..
От жалбоподателя не са представени доказателства, оборващи констатациите в АУАН, че автомобилът е имал сключена застраховка към момента на извършване на нарушението. От извършена служебна справка в сайта на Гаранционен фонд е видно, че същият е имал сключена застраховка на 24.07.2023г. със ЗД Бул Инс АД. Датата на прекратяване на застраховката е 2 била на 09.05.2024г., което предпоставя, че по същата не са били заплатени вноските и след изтичане на 15-дневния срок за заплащане на същите, посочени в полицата, на основание чл. 368, ал. 4 от КЗ, застраховката е била прекратена. Застраховката е била и с крайна дата на покритие 23.07.2024г., т.е. дори да бяха плащани вноските по същата, е щяла да изгуби покритието си преди настъпване на процесното деяние. Отделно от това, след тази застраховка не се установява да е налице друга сключена застраховка от лицето. Жалбоподателят твърди, че не е могъл да плати задължителната застраховка, но в такъв случай е следвало да не допуска участието на автомобила в движението. По отношение на възраженията на жалбоподателя, свързани с имотите му и заплащането на ток от негова страна, същите не се явяват предмет на настоящото производство, поради което и съдът не дължи по-нататъшното им обсъждане.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед рег.№ 317з-7973/30.08.2021г. се установява компетентността на наказващия орган, а компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на чл. 647, ал.1 КЗ.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 26.08.2024г. за нарушение от същата дата, а НП - на 25.09.2024г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна – установен автомобил, който е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност. Както вече се посочи, управлението на автомобила не е елемент от фактическия състав на нарушението, за разлика от състава по чл. 638, ал. 3 от КЗ, при който 3 е необходимо да е установено управление на МПС чужда собственост.
Изрично е посочено, че жалбоподателят е собственик на автомобила, което се установява и от справката за собственост.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В нормата е предвидено, че задължението за сключване на застраховка гражданска отговорност тежи само върху собственика на автомобила. В тази насока и дължимото му поведение е било да сключи валидна застраховка за гражданска отговорност след изтичане на срока на валидност на предишната застраховка.
На следващо място, видно от приложената справка от Гаранционния фонд, към момента на извършване на нарушението автомобилът не е имал сключена застраховка. Видно е, че последното прекратяване датира от 09.05.2024г. Нарушението е извършено над 5 месеца след прекратяване на застраховката, като очевидно за този период процесният автомобил не е притежавал нито застраховка, нито удостоверителен знак по чл. 487 от КЗ. От субективна страна, жалбоподателят е имал не само възможност, но и задължението да провери както дали са били заплатени вноските по полицата, така и дали е бил наличен удостоверителния знак по чл. 487 от КЗ, и да се увери дали автомобилът е имал сключена застраховка, преди да допусне включването му в движението.
Съдът не намира в случая да е приложим и чл. 28 от ЗАНН.
Административното нарушение е формално, на просто извършване, при което няма настъпили общественоопасни последици, но има застрашаване на обществените отношения, свързани с гарантиране на правата на участниците в движението по пътищата, и по-конкретно – с възможността на пострадалите при евентуално възникване на ПТП да бъдат обезщетени за претърпените от тях вреди от застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на вредата. Така с факта на прекратяване на застраховката, при участие в движението на автомобил без сключена такава, се поставят в опасност горепосочените обществени отношения, което е и основание законодателят да предвиди такъв състав на административно нарушение в закона. Отделно от това същите са били застрашени в значителен период от време с оглед датата на прекратяване на застраховката, предхождаща констатирането на 4 нарушението както вече се посочи с повече от 5 месеца, а и с оглед на настъпилото ПТП, макар и без други участници.
Съгласно чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, предвидената глоба е в абсолютно определен размер от 250 лв., който е съобразен от административнонаказващия орган.
Предвид горното, обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на въззиваемата страна, но доколкото такива не са били претендирани страна, нито са налице доказателства за извършването на такива, разноски не следва да бъдат присъждани. На жалбоподателя следва да се възложат сторените в хода на производството разноски за явяване на свидетел в съдебно заседание в размер на 40 лв. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д.
№ 98/84 г., ОСНК, съгласно което а ко наказателното постановление бъде потвърдено и ако в производството има сторени разноски от страна на съда (за възнаграждения на вещи лица, свидетели и т. н.), то те се възлагат на жалбоподателя, който с инициирането на производството е станал причина за извършването на тези разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№
24-0273000546/25.09.2024г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ Хисар, с което на А. К. Х., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 250 лв. на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение на чл. 483, ал.
1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА А. К. Х., ЕГН ********** да заплати в полза на РС-Пловдив сумата в размер на 40 лева, представляваща сторени в производството съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5
6