Решение № 40 от 03.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Пловдив, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. П.а като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330101797 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602 против Х. Б. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ....., ИТН:...., имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 790,38 лева през периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г, която не била платена.

Предвид забавата, се дължала и сумата от 70,10 лева - лихва за периода 02.07.2021 г.24.10.2022 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7685/01.11.2022 г. по ч.гр.д. № 15236/2022 г. на ПРС, връчена редовно по чл.

47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор, чрез назначения особен представител, с който исковете се оспорват по основание и размер. Моли за отхвърлянето им и намаляване разноските на наср. страна, като прекомерни.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в който е отразено, че задълженията са за отопление, сградна инсталация, БГВ и услуга разпределение.

Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.

Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за имот, находящ се в ....

Собствеността за ответника се доказва от приетия НА за ПП на НИ от 02.08.1996 г.

/л.59/, който не е оспорен. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.

Възраженията в ОИМ не се споделят.

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово 2 разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.

По делото е прието заключение на съдебно – техническа експертиза /л.60-65/, в което експертът отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ за сградна инсталация, отопление и БГВ. АС, обслужваща жилищния блок, е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител. Технологичните разходи в размер на 16,991896 MWh са за сметка на ЕВН. В процесния период, всички - 1 брой отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за дистанционен отчет /през имота н е преминава щранг лира/. За това отоплително тяло е била начислявана потребената ТЕ по ежемесечен дистанционен отчет на ИРУ, монтирани на същото, като ИРУ за отчет са технически изправни. Имало е монтиран 1 бр. водомер за топла вода, като начисляванията на изразходваната такава са ставали отново на база отчетни показания от устройството – дистанционно. За имота на ответника не са прилагани изискванията на т.6.7, вр. с т.6.5. от Методиката. Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца.

Разпределението и начисляването на ТЕ, са извършвани в съответствие с нормативните изисквания. Заключението не е оспорено, няма основание да не бъде кредитирано, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.

Следователно установява се, че начислените количества ТЕ касаят реално потребление на доставените услуги, които са отчетени посредством наличните и годни за това уреди в имота. ТЕ е била доставена и подавана, предвид присъединяване на отоплителните тела към топлопреносната мрежа, реална консумация е била налице, предвид наличието на отчетени данни за потреблението, чрез ИРУ.

Ответникът е задължен и за разходите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация.

След като обектът, който ползва, се намира в топлоснабдена сграда, трябва да поеме припадащата му се част от разходите за ТЕ, свързани с общите части /Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана на РБ за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. от Закона за енергетиката; произнасяне на СЕС с Решение от 05.12.2019 г. по преюдициални дела С- 708/17г. и С- 725/17г./.

Поради изложеното, съдът намира, че ответникът дължи цената на реално доставените услуги. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, което изчислява разпределеното количество ТЕ на база данните от СТЕ, тези, предоставени от ищеца и нормативно определените цени на услугата.

Експертът е обосновал, че за процесните периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат изцяло с претендираните суми. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

Доколкото ищецът проведе пълно и главно доказване на претенциите си, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК, исковете като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване, като последица. Възраженията на особения представител, изразяващи съответна защитна позиция, не се споделят.

По отговорността за разноски:

3

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева –ДТ, депозити за СТЕ и ССЕ в общ размер от 500 лева; 400 лева - възн. за особен представител, като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от 100 лева за настоящото производство, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото и 50 лева за заповедното.

За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 1075 лева, а за заповедното производство – 75 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. Б. Г., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, следните суми: 790,38 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в ....., ИТН:.... за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.; 70,10 лева - обезщетение за забава за периода 02.07.2021 г.- 24.10.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.10.2022 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7685/01.11.2022 г. по ч.гр.д. № 15236/2022 г. на ПРС.

ОСЪЖДА Х. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: .......да плати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 1075 лева /хиляда седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 15236/2022 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4