Решение № 14916 от 11.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14916 гр. София, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20221110118383 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по искова молба на М. П. И. против „........” ООД, с която са предявени са искове с правна квалификация чл.128, т.2, чл.222, чл. 224 във вр. с чл.228, ал.3 КТ, чл.226 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът М. П. И. твърди, че сключила с ответника „........” ООД безсрочен трудов договор от 11.10.2019 г., на длъжността „Технически ръководител строителство“, в отдел офис и място на работа – гр.София. В раздел 1, т.2 от договора била уговорена брутната месечна работна заплата в размер на 1000 лв., а съгласно раздел 2, т.1 същата се изплащала до 20 число на месеца, следващ месеца, в който е положен трудът. За периода м.10.2019 г. м.10.2020 г. работодателят изплатил на ищеца в брой сумата от 950 лв., останала неплатена сума в размер на 8 731.78 лв. за периода м.октомври.2019 г. –м. септември 2020 г., след приспадане на данъци и задължителни осигуровки.

Поради тежко заболяване и претърпяна хирургична операция, не била в състояние да изпълнява трудовите си задължения след м.септември.2020 г. На 16.09.2020 г. подала писмени заявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Получила потвърждение на получаването на 18.09.2020 г. Въпреки това ответникът не издал писмен документ за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това подала жалба на 02.11.2020 г. до ИТ, която издала задължително писмено предписание, в резултат на което ответникът прекратил трудовото правоотношение на 18.11.2020 г. със заповед № 33/18.11.2020 г. Въз основа на тези твърдения, моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 8731.78 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение по трудов договор от 11.10.2019 г. за периода м.октомври.2019 г. – м.септември.2020 г. вкл., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху всяка една от главниците в общ размер на 1764 лв. за периода м.10.2019 г. до м.09.2020 г., както и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 2055.58 лв. за 26 дни за 2019 г. и за 26 дни за 2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва върху всяка една от главниците в размер на 253.89 лв. за периода от 1

18.11.2020 г. до 05.04.2022 г., както и на основание чл.222, ал.2 КТ обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и на основание чл.226, ал.3, вр. ал.1, т.1 от КТ сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на неиздаване на необходимите документи, удостоверяващи прекратяване на трудовото правоотношение за времето т 16.09.2020 г. до 18.11.2020 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът „........” ООД в срока по чл. 131 ГПК, не е подал отговор на исковата молба. В първото по делото открито съдебно заседание от 07.03.2023 г. изразява становище за неоснователност на предявените искове и представя доказателства.

С молба, депозирана в открито съдебно заседание от 20.06.2023 г., ищецът е поискал изменение размера на предявените искове, като с протоколно определение от същата дата съдът е допуснал исканото изменение, с което исковете се считат предявени за следните суми: по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ – сумата в размер на общо 10 264,66 лв. представляваща неплатено трудово възнаграждение по трудов договор от 11.10.2019 г. за периода м.октомври 2019 г. – м.октомври 2020 г. вкл., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 1 953,89 лв., представляваща мораторна лихва върху всяка една от главниците за периода м.10.2019 г. до м.10.2020 г.; по иска с правно основание чл. 224 във вр. с чл.228, ал.3 КТ – сумата от 1 272,73 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни за 2019 г. и за 22 дни за 2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 178,18 лв., мораторна лихва върху всяка една от главниците за периода от 18.11.2020 г. до 05.04.2022 г.; по иска с правно основание чл.222 КТ – 1 928,57 лв., обезщетение, поради прекратяване на трудовото правоотношение, поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата; по иска с правно основание чл.226 КТ – 2 071,43 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на неиздаване на необходимите документи, удостоверяващи прекратяване на трудовото правоотношение за времето от 16.09.2020 г. до 18.11.2020 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 07.03.2023 г. по реда на чл.146, ал.1 ГПК, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало на 11.10.2019 г. по силата на безсрочен трудов договор, както и че трудовият договор между страните е бил прекратен на 18.11.2020 г. Това се подкрепя и от представения по делото трудов договор № 715/11.10.2019 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „технически ръководител строителство“ при работодателя, като в раздел I , т. 2 е уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лв., а в раздел II, т. 1 е предвидено задължението на работодателя да заплаща дължимото се трудово възнаграждение до 20-то число на месеца, следващ месеца, в който е положен труда.

Съгласно раздел IV работникът има право на 20 работни дни платен годишен отпуск съгласно чл. 155 КТ, а в раздел V е уговорено, че срокът на договора е за неопределено 2 време.

По делото е представена заповед № 33/18.11.2020 г., с която на основание чл.

327, ал. 1, т. 1 КТ работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищцата, считано от 18.11.2020 г. и е предвидено на служителя да се изплатят следните обезщетения: 1 000 лв., представляващо обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ и 590,91 лв. – обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 13 дни, като е издадена и ведомост за сумата от 1 497,82 лв., представляваща сбор от посочените обезщетения.

Съгласно представената по делото длъжностна характеристика, трудовите задължения на работника, изпълняващ длъжността „технически ръководител“, са следните: осъществяване непосредственото оперативно-стопанско, техническо и административно ръководство на строителния обект; упражняване контрол на строителната площадка; подробно проучване ПСД и работните чертежи; разглеждане и предаване работните проекти на изпълнителите; организиране воденето и съхраняването на цялата техническа документация; контролиране и координиране работата на подизпълнителите и поддържане връзка с инвеститора; контролиране допускането до експлоатация на производствени машини и съоръжения след техническо обслужване, модификации или отстраняване на повреди; изготвяне обобщено (калкулативно) табло и анализиране резултатите; осигуряване отстраняването на повреди и неизправности на машини и съоръжения; планиране техническото обслужване; осигуряване работата с производствените машини и съоръжения да се извършва само от квалифицирани и правоспособни лица; осигуряване необходимите предпазни средства и инструктаж на обекта във връзка с охраната на труда и противопожарната защита; недопускане извършване на робота при опасни и вредни за здравето условия; контролиране качеството на строителството и материалите, доставяни на обекта, както и съхранението на строителните материали; приемане от бригадирите на извършената робота по количество и качество, отчита изпълнението на строителството и го предава на инвеститора; своевременно съставяне актове на всички извършени работи и съставя нови актове на коригирани и впоследствие признати работи от инвеститора; участване в разработването на необходими на предприятието планове, стратегии и план - графици; изпълняване и други задължения, възложени от ръководителя на предприятието, свързани с работата му.

По делото е представено удостоверение за декларирани данни с изх. № 150192201207639/25.02.2022 г. на НАП, Териториална дирекция Велико Търново, ведно с приложена справка за актуално състояние на всички трудови договори на ищеца. Представени са още справка от 11.09.2020 г. на НАП за осигурителния доход на ищеца за социално осигуряване по данни от декларации от Наредба Н-13 към КСО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., както и справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране, от която се установява, че за периода м.01. – м.11.2020 г. М. И. е била осигурена при работодателя за следните рискове: пенсия, болест и майчинство, трудова злополука и безработица.

От представената по делото мултидетекторна компютърна томография КТ № 106334/07.07.2020 г. на МБАЛ „А..........“ ООД се установява състоянието на ищцата след хистераднексектомия и тазова лимфна дисекция по повод карцином на маточната шийка, като в заключение е посочено, че липсват КТ данни за локален рецидив и дисиминация в областта на абдомена и малкия таз; лимфоцеле двустранно по хода на външни илиачни артерии; остеопороза с end-plate фрактура на тялото на L3.

От представеното по делото писмо с изх. № 20081170/08.12.2020 г. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до М. П. се установява, че във 3 връзка с подадени от ищеца жалби, агенцията е извършила проверки по спазване на трудовото законодателство при ответника, като е констатирала, че ответникът не е издал документ, с който писмено да прекрати трудовото правоотношение на ищцата от момента на получаване на писменото изявление на работника – 16.09.2020 г.

Работодателят е издал заповед № 33 за прекратяване на трудовия договор на ищцата на 18.11.2020 г. и същият е прекратен, считано от същата дата.

От представената по делото електронна кореспонденция между страните се установява, че на 16.09.2020 г. М. И. е изпратила до работодателя заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т.

1 КТ, считано от деня, следващ деня на получаване на заявлението, поради влошеното здравословно състояние на служителя. Със заявлението е поискано работодателят да оформи необходимите документи за трудовия стаж на работника, както и да заплати на ищеца трудовото му възнаграждение по чл. 128, ал. 2 КТ и обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 319 КТ, като с уведомление с изх. № 009/18.09.2020 г. работодателят е поискал от ищцата да представи Решение от ЛКК № 0000358 от 16.09.2020 г.

По делото е представено експертно решение № 3252 от 09.10.2019 г. на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД – Плевен, от което се установява, че ищцата е освидетелствана с 91 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ, поради общо заболяване, считано от 09.10.2019 г. до 01.10.2021 г., като е констатирано, че лицето може да изпълнява посочената в производствената характеристика професия, а за противопоказни условия на труд е посочено: системни физически усилия. Представена по делото е и производствена характеристика, в която е посочена заеманата от ищцата длъжност, а именно „технически ръководител строителство“.

Представени са три броя болнични листове № Е20200951664/01.09.2020, № Е20200951680/08.09.2020 г. и № Е20202055690/16.09.2020 г., от които се установява, че ищцата е била в отпуск, поради временна неработоспособност, в периода от 31.08.2020 г. до 16.09.2020 г.