Определение № 1552 от 21.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1552 гр. Пловдив, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501359 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, подадена чрез пълномощника адвокат В. Г., против Разпореждане № 5325 от 19.02.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 21215/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Йеттел България“ ЕАД по чл. 410 от ГПК против Б. Н. К..

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и постановяване на същото в противоречие с процесуалния закон. Поддържа се, че на 31.01.2025 г. чрез ССЕВ е подадена уточнителна молба, с която са изпълнени дадените от съда указания, но на 06.02.2025 г. било получено съобщение, че електронният подпис е невалиден и молбата няма да бъде входирана. Веднага била подадена нова молба, но тя отново не била депозирана по делото, поради което съдът е приел, че не са изпълнени указанията. Счита се, че молбата е следвало да бъде входирана и на заявителя да бъдат дадени изрични указания да бъде представена подписана.

Иска се отмяна на разпореждането и продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд.

Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

Производството по делото е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Йеттел България“ ЕАД по чл. 410 от ГПК против Б. Н. К., ЕГН ********** от *** за заплащане на следните суми: 377,77 лева, представляваща дължими и 1 незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, 1 187,45 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, 332,17 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.

С Разпореждане № 34619 от 10.12.2024 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да отстрани констатираните нередовности в заявлението, като посочи поотделно какви суми като вид и размер се претендират по всяко едно от упоменатите правоотношения (договори и допълнителни споразумения) при съответствие между сбора на отделните вземания и общия размер на претенцията, посочен в т. 9а от заявлението (от изложеното в последното не може да се направи еднозначен извод за това – по кое правоотношение кои точно са неплатените суми, на каква стойност възлизат и за какви услуги се отнасят); посочи по какъв начин e формиранa сумaта за неустойка за предсрочно прекратяване; във връзка с кой договор се дължи и за какъв период е начислена; посочи на какъв размер възлизат предсрочно изискуемите лизингови вноски и за какъв период са начислени; след изпълнение на всички указания да формулира конкретно искане за съответните суми – с основание, размер и периоди.

На 20.12.2024 г. по делото е постъпила уточнителна молба от заявителя, според която се представя поправено заявление за издаване на заповед за изпълнение, но такова не е приложено.

С Разпореждане № 2081 от 21.01.2025 г. съдът повторно е указал на заявителя да отстрани нередовностите в заявлението с предупреждението, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, заявлението по чл. 410 от ГПК ще бъде отхвърлено.

На 31.01.2025 г. чрез ССЕВ е подадена молба от заявителя, но същата не е регистрирана в информационната система поради липса на КЕП, за което подателят е уведомен незабавно.

На 06.02.2025 г. чрез ССЕВ е подадена нова молба от заявителя, но същата отново не е регистрирана в информационната система поради липса на КЕП, за което подателят е уведомен незабавно.

С Разпореждане № 5325 от 19.02.2025 г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение поради неизпълнение на двукратно дадените указания.

Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Жалбоподателят твърди, че е изпълнил дадените от заповедния съд указания с електронно изявление, подадено чрез ССЕВ. Следователно се касае за процесуално действие на страната, извършено в електронна форма, по отношение на което са приложими разпоредбите на чл. 102а – 102з от ГПК.

Съгласно чл. 102б, ал. 2 от ГПК съдилищата не може да отказват приемането на електронни изявления, с които се извършват процесуални действия, когато са спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на ЗЕДЕУУ и изявленията са подписани с КЕП, когато законът изисква саморъчен подпис за 2 валидността на определени изявления. В случай на технически нередовности съгласно чл. 102г, ал. 2 от ГПК лицето, извършващо действието в електронна форма, се уведомява незабавно на посочения от него електронен адрес.

Съгласно чл. 102д, ал. 1 от ГПК след регистриране на постъпил електронен документ в информационната система, чрез която се извършват процесуални действия в електронна форма или се заявява извършването на удостоверителни изявления, автоматично се генерира и се изпраща потвърждение до страната за получаването му, съдържащо съгласно чл. 102д, ал. 2 от ГПК регистрационен номер, име на адресата, време на получаване на входящия електронен документ, информация за достъп до електронния документ и до всички приложени към него документи.

От посочените разпоредби става ясно, че електронните изявления на страните се регистрират в информационната система на съда, само ако отговарят на изисквания на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на ЗЕДЕУУ и са подписани с надлежен КЕП. По аргумент от противното не се регистрират електронни изявления, които не са подписани с КЕП, какъвто е настоящият случай. В изпълнение на разпоредбата на чл. 102г, ал. 2 от ГПК след констатиране на техническата нередовност подателят незабавно е бил уведомен, че изявлението му няма да бъде администрирано, като му е указано в какво се състои нередовността и по какъв начин следва да бъде отстранена.

Въпреки това заявителят не я отстранил, а е направил ново електронно изявление, което също не отговаря на изискването да е подписано с КЕП.

Доколкото не е била изпълнена разпоредбата на чл. 102б, ал. 2, за съда не е съществувало задължение да регистрира в информационната система направените от заявителя електронни изявления и да дава указания за отстраняване на нередовностите им, както твърди жалбоподателят. Освен това в случая подателят на електронното изявление не е получил необходимото съгласно чл. 102д, ал. 1 от ГПК потвърждение за постъпване на електронния документ в информационната система, което още веднъж показва, че процесуалното действие в електронна форма не е надлежно извършено, респективно не може да породи желаните от страната правни последици.

Следователно не може да се приеме, че са налице валидни волеизявления на заявителя, с които са изпълнени дадените от заповедния съд указания, поради което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК заявлението следва да се отхвърли.

Заповедният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5325 от 19.02.2025 г., постановено 3 по ч.гр.д. № 21215/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4