Протокол № 626 от 17.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 626 гр. Пазарджик, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265200600054 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдими Г. С. К. се явява, редовно призован.

За него се явява адв. П. П. от АК - Пазарджик – редовно упълномощен отпреди.

Частният тъжител и ответник по жалбата К. С. Л. се явява лично, редовно уведомен.

За него се явява и адв. Н. Я. от АК – Пазарджик – редовно упълномощена отпреди.

Явява се свид. С. Н. П. ред.пр.

По хода на делото:

АДВ. П.: - Да се даде ход на делото.

АДВ. Я.: - Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетелката С. Н. П..

С. Н. П.: - Със снета по делото самоличност. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да кажа истината.

Тогава стягахме сватба. Стояхме отвън под лозницата. Пред нас е една голяма поляна. Напред, назад, навътре, навънка и по едно време видях, че започнаха да се бият, чак да се бият не, ама да се дърпат. Виждам Л. К.а, че се дърпат с А.

Отворих вратата и започнах да тичам, явно е бой вече. Отидох и заварих Н. на земя, Л. беше върху него. Аз като съсед, като комшия, как искате го приемете, виждам, че Г. с К. се дърпат и се бият. Виждам, че Н. е на земята. Отидох дръпнах Л. и викам: Како Л., не така, недейте да се биете, какво е това, говорете? Знам, че кака Н. не е добре, хванах я за ръката, вдигнах я, видях, че тук е цялата в кръв, обърнах се и в това време К. и Г. си разменят юмруци. Г. беше с една тояга. Удари К. с тоягата. Г. ръкомахаше. Не мога да си спомня къде го удари, то са минали толкова години, не мога да помня с точност. С една тояга ръкомахаше, удариха се. К. имаше кръв отзад на темето /сочи с ръка отзад/, имаше рана и кръв. Аз се изплаших, видях, че и Н. има кръв и се изплаших.

Въпрос на съда: Когато Г. размахваше с тоягата, К. с лице към Г. ли беше?

СВ. П.: - Когато Г. замахваше с тоягата аз тогава се оправях с кака Н.. В този момент кой е бил с лице не мога да кажа.

Въпрос на съда: В гръб ли му беше, видяхте ли го това?

СВ. П.: - Да, в гръб му беше Г.. Може би с периферията си, но го забелязах, да видяла съм го това. По Г. поне не съм видяла да е имало увреждания.

Адв. П.а: - Кога видяхте този удар, когато бяхте в къщи още или там когато бяхте?

СВ. П.: - Ударът с тоягата когато му удря главата го видях когато бях вече при тях. Н. ми беше отдясно с Л., Г. и К. ми бяха отляво. Когато беше този удар Г. и К. бяха може би на 3-4 метра от мен. Сигурна съм, че този удар с тоягата, която държеше Г., той мина в гръб на К. и го удари, защото те се въртяха. Това го видях когато бяхме на място на поляната. За един път съм 2 видяла, че го удари, за повече пъти не мога да кажа. Видях, че К. и Г. се бутат.

Въпрос на съда: Видяхте ли К. да нанася удари в областна на главата на Г.?

СВ. П.: - За отбранителни удари да, дали е в главата, корема или кръста.

Като се бият двама човека съответно и единия отговаря и другия се пази.

Единият напада, другия се пази и обратното. Сега кой кого и как?

Не постъпиха повече въпроси към свидетелката.

Със съгласието на страните свидетелката беше освободена от съдебната зала.

Съдът прикани страните към спогодба.

Спогодба не беше постигната.

АДВ.П.: - Нямам доказателствени искания.

АДВ. Я.: - Нямам доказателствени искания.

Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

АДВ.Я.: - Моля да потвърдите присъдата, като правна и законосъобразна. Считам, че от събраните по делото доказателства в двете инстанции не се оправдаха твърденията на защитата. Съгласно т. 3 от Постановление № 12 от 1973 г. - неизбежна отбрана не може да бъде налице когато самият пострадал в настоящият момент подсъдимият е провокирал съответното нападение. От събраните по делото доказателства подсъдимият и неговата майка са провокирали излизането на пострадалия, на частният тъжител и съответното оръжие газов пистолет. На следващо място защита и съответно сви. К.а твърдят, че пистолетът е бил избит от ръката на пострадалия. Т.е. ако наистина е имало нападение, така както се твърди, но не се доказа на следващо място, ако това нападение е прекъснато с избиването съответно на пистолета от ръката на частния тъжител, то в следващият момент не са налице обстоятелствата да се твърди, че е самият подсъдими е действал в 3 условията на неизбежна отбрана. След като самият подсъдим твърди, че в началото е бил отбраняващ се, но в процеса след като е избил пистолета и е станал нападател, то също не може да бъде приложен института на неизбежната отбрана. В тази връзка считам, че изложеното в жалбата е неоснователно и неоснователно е твърдението за приемането на съдебномедицинско удостоверение. Беше приета СМЕ от д-р С., който категорично твърди, че не може нараняванията на подсъдимия да са причинени в този инцидент и да са получени в този инцидент, поради което моля да потвърдите присъдата и присъдите сторените разноски на частния тъжител.

АДВ. П.: - Поддържам искането си от предходните прения да постановите оправдателна присъда или да приемете, че е налице реторсия и го освободите от наказателна отговорност.

По отношение на неизбежната отбрана изложих подробни съображения миналия път, аз ще ви моля все пак да обърнете внимание на това, че избивайки пистолета от ръката на К. Р., той е паднал на земята в близост до него и това не води автоматично до прекратяване на нападението.

Обстоятелството, че той е могъл отново да вземе пистолета е аргумент в тази насока и съдебната практика го приема. Освен това чисто житейски в случая това е било и доказано като възможност защото друг човек в близост посяга и взима пистолета, т.е. той е бил в обсега на лицата, които са се намирали на място. Отделно от това от останалото му поведение става ясно, че намерението му да нападне продължава. Дори днес се говори за това, че двамата са останали в изправено съС.ие и са си разменяли удари т.е. и Л. също е посягал, аргумент, че макар да започне по един начин нападението с пистолет, то прераства във физическа саморазправа, което продължава да представлява нападение. И в крайна сметка доказва, че неговото намерение не е изчезнало. Само за контраст обръщам внимание, че в тъжбата Л. твърди нещо съвсем друго, че е бил паднал на земята и са му нанасяни удари, нещо драстично различаващо се от това, което се установи по делото. В този смисъл аз считам, че получените от него наранявания са изцяло причинени при условията на неизбежна отбрана. В такъв смисъл бяха подробните ми съображения първия път.

Следва да се подчертае, че днес разпитаната пред вас свидетелка всеки път казва нещо различно от предния път. В първа инстанция твърдеше, че 4 ударът е нанесен отзад и тогава тя го е видяла от дома си. При втория разпит тя заяви, че е имало удар един и той е бил лице в лице и това пак го е видяла от дома си. А днес казва, че е имало удар отзад и го е видяла на место. За мен са силно противоречиви показания на които съдът следва да обърне внимание дали да им даде вяра. Начина, по който тя излага да е нанесен удара противоречи на механизмът, който вещото лице изложи, който каза, че ударът следва да е нанесен фронтално или отстрани, а не отзад. В този смисъл е налице отново противоречие относно механизмът на настъпване на нараняването на К. Л. и сериозно поставя под въпрос показанията на свидетелката, за която Л. и неговият защитник заявяваха защо не може да се яви свидетелката. Искам да кажа, че достоверността на показанията на свидетелката са сериозно компрометирани.

Пред Вас беше изслушано повторно вещото лице Д., който заяви, че за него липсва безсъзнателност, в която да е изпаднал К. Л. по време на инцидента, поради което липсва и сътресение на мозъка единственото увреждане, което попада в чл. 130 ал.1.

Допълнително беше изслушан и звукозаписа от обаждането на тел. 112, в което обаждане на Л. говори за адекватност, той отговаря на всички поставени въпроси от оператора адекватно и в този смисъл това доста противоречи на твърдението да е изпадал в безсъзнателно съС.ие, да има прекъсване на връзката на Л. с обективно заобикалящия го свят, за времетраене, което да доведе до извод до съС.ие, което да е сътресение на мозъка, временно, неопасно за живота. В този смисъл абсолютно се опроверга извода на РС, че такова увреждане е налице, а всички останали увреждания на Л. са от категорията на чл. 130 ал. 2 каквито са и тези по Г. К.. В този смисъл, считам, че са налице всички основания за налагане на реторсия и освобождаване на подсъдимия от наказание ако приемете, че реторсията е налице. Моля за Вашият съдебен акт в този смисъл.

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Г. К.: - Съгласен съм с казаното от адвоката ми.

ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия Г. К. : Искам да ме оправдаят.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

5

След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с решение.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.50 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6