Определение № 787 от 25.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 787 гр. София, 25.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Въззивно частно наказателно дело № 20251000601027 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.341 и следв. от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Р. М.,защитник на подс.И. Т. К.,срещу определение на ОС-Перник от 26.06.2025г.,в частта с което първостепенният съд е отказал да прекрати съдебното производство по н.о.х.д.№155/2025г.по описа на съда,и да върне делото на прокурора поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила във вреда на обвиняемия.В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения при изготвянето на обвинителния акт,които са довели до неяснота в обвинението срещу И.

К.,касаещи описания механизъм на осъществяване на пътно-транспортното произшествие.Според жалбоподателя не са посочени скоростта на движение на лекия автомобил,управляван от пострадалия Т. Б.,къде са настъпили по широчина и дължина на пътното платно трите последователни удара с участието на превозното средство-л.а.“Ауди А3“ /управляван от Б./,първият в защитната мантинела на пътя,както и вторият и третият,при които други два автомобила се блъскат в посочения автомобил на пострадалия,като според обвинителната теза третият се оказва фатален за пострадалия.Като друг довод за несъответствие на внесения обвинителния акт с разпоредбите на чл.246,ал.2 и ал.3 от НПК се изтъква обстоятелството,че прокурорът не е посочил дали при първия и втория удар пострадалият Б. е получил изброените в същия наранявания,или това е станало само в резултат от удара с л.а.“Фолксваген“,управляван от подс.И. К..Няма посочване и на точното разположение на тялото на пострадалия,който след като е напуснал управлявания от него автомобил,участва в движението вече в качеството на пешеходец.Липсва и конкретизиране на скоростта,с която е настъпил удара между л.а.“Фолксваген“ и л.а.“Ауди А 3“,държавното обвинение се е задоволило единствено да посочи скоростта на движение на управляваното от подс.К. превозно средство преди възприемане на опасността.Също така като недостатък на внесения за разглеждане обвинителен акт от категорията на посочените в 1 чл.248,ал.1,т.3 от НПК се изтъква и липсата на данни относно зоната на видимост на водача К. при движение в тъмната част от денонощието на къси светлини.Посочената в обвинителния акт осветеност от 2-3 изолукса като величина не е равна на дължината на зоната за осветеност или видимост за водача на лекия автомобил.Посочена е единствено опасната зона за спиране на л.а.“Фолксваген“ при определената скорост за движение на автомобила.Също така според жалбоподателя липсва описание в обвинителния акт на обстоятелството дали след настъпилия удар между л.а.“Ауди А 3“ и „Ауди А 8“,управляван от свид.Я. С.,превозните средства са излъчвали светлина /включени фарове,аварийни светлини или габарити/ или са били тъмни обекти,разположени на неосветен пътен участък.Липсва и посочване на съществено за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство-от какво разстояние е могъл водачът на л.а.“Фолксваген“ е могъл да възприеме статичния към този момент л.а.“Ауди А 3“ и дали е имал конкретно възможност да предотврати удара,включително при движение със съобразена скорост.

От друга страна според жалбоподателя е допуснато и друго отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила във внесения обвинителен акт:повдигнато е обвинение срещу подс.И. К. за нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП,без да се конкретизира прецизно приложимия материален закон.Текстово държавното обвинение е посочило,че подсъдимият не е съобразил скоростта си с редица неблагоприятни фактори,които са изброени в чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП.От друга страна цифрово обвинението е за нарушение на цялата цитирана разпоредба на закона,включително и второто й изречение.Според защитата в случая се касае да неясно формулирано обвинение,което ограничава и нарушава правото на защита на подс.К..Това е така,защото съгласно константната съдебна практика двете изречения на чл.20,ал.2 от ЗДвП очертават две различни нарушения-първото се отнася до предвидимо препятствие на пътя,а второто касае всички случаи на възникнала опасност за движението.

Прави се искане САС да отмени атакуваното определение на ОС-Перник и да върне делото на досъдебното производство за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения при съставяне на обвинителния акт във вреда на подс.И. К..

Съдът,след като се запозна с материалите по делото и доводите,наведени в жалба на защитника на подсъдимия,намира за установено по делото следното:

Жалбата адв.Р. М.,защитник на подс.И. Т. К.,е неоснователна, респективно атакуваното определение на ОС-Перник е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.Съображенията на настоящия съдебен състав за това са следните:

С определение на ОС-Перник от 26.06.2025г.,постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д.№155/2025г.,първостепенният съд е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила във вреда на обвиняемия,като е приел,че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.Наведените пред настоящата инстанция доводи по линия на защитата са били поддържани и пред първостепенния съд,като ОС-Перник е приел,че всички поставени въпроси са такива по 2 същество на обвинението,по които съдът ще вземе отношение с крайния си първоинстанционен съдебен акт,а от друга страна-обвинителният акт отговаря на императивните изисквания на чл.246 от НПК.Това е и становището на държавното обвинение и на повереника на частните обвинители.

Според настоящия съдебен състав внесения за разглеждане в ОС-Перник обвинителен акт по обвинението на И. Т. К. по чл.343,ал.1,б.“в“,вр.чл.342,ал.1 от НК,отговаря на стандартите,посочени в чл.246 от НПК.Изтъкваните в частната жалба доводи за отстраними допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във вреда на предаденото на съд лице при изготвянето на обвинителния акт са неоснователни.В този смисъл изводите на първия съд по този въпрос са правилни.

Според САС в обвинителния акт присъства необходимия обем от факти,които да формулират фактическата рамка на обвинението.Въпросите,които поставя защитата пред първостепенния съд и в последствие в депозираната частна жалба, освен ,че са такива по същество на обвинението,биха могли да намерят отговор и в рамките на първоинстанционното съдебно следствие,като например този със скоростта на движение на л.а.Фолксваген Голф“ с ДК № ******** към момента на удара с пострадалия Т. Б..

Следващият,поставен въпрос в частната жалба-по отношение на мястото на настъпване на ударите между различните превозни средства по дължина и широчина на платното за движение,е такъв от компетентността на експертите,изготвили авто-техническа експертиза,респективно КМАТЕ,и също така би могъл да бъде изяснен в рамките на първоинстанционното съдебно следствие.

На стр.4-стр.5 от обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът изрично е посочил,че смъртта на Т. Б. се дължи на тежка съчетана травма,като всички изброени увреждания са причинени при управлението на л.а.“Фолксваген Голф“ от подс.И. К. и настъпилия удар между това превозно средство в отворената предна лява врата на л.а.“Ауди А3“,като тялото на пострадалия се е намирало в изправено положение между нея и преден ляв калник на превозното средство /стр.3 от обв.акт/.Никъде прокурорът не твърди,че са настъпили други увреждания спрямо пострадалия Б.,които да не са причинени от настъпилото транспортно произшествие с управляваното от подсъдимия моторно превозно средство.

По отношение на довода относно зоната на видимост /осветеност от късите светлини на автомобила/,този въпрос също така е от компетентността на автоекспертите.Същият също така може да получи отговор в рамките на съдебното следствие пред ОС-Перник,където в най-пълна степен ще намери приложение състезателното начало и където страните имат равни процесуални права.

По отношение на твърде съществения въпрос относно момента на възникване на опасност за движението по отношение на подс.И. К.,е необходимо да се отбележи,че на стр.3 от обв.акт държавният обвинител изрично е посочил,че управляваният от подс.К. лек автомобил се е движил със скорост от 95 км./час,с включени къси светлини „в участъка,в 3 който по пътното платно били изпаднали части от автомобила на пострадалия“.

Следователно според държавното обвинение моментът на възникване на опасност за движението по отношение на подсъдимия е този,в който същият е възприел наличието на части от друго превозно средство по платното за движение в неговата посока.Дали е бил предотвратим удара за подс.К.,включително и при движение със съобразена скорост, е въпрос по същество на делото,същият бе следвало да получи отговор в първонистанционния съдебен акт.Що се касае до това дали първите два аварирали автомобила са излъчвали светлина,следва да се отбележи,че повдигнатото обвинение касае нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП- и е и за движение с несъобразена скорост с атмосферните условия-в тъмен пътен участък.Последният въпрос също така подлежи на изясняване в рамките на първоинстанционното съдебно следствие.

По наведения довод за допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила,касаещо посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието,за което подс.И. К. е бил предаден на съд,този съдебен състав споделя мнението на първия съд за това,че такова не е допуснато.Действително държавният обвинител не е конкретизирал номера на изречението на чл.20,ал.2 от ЗДвП /доколкото разпоредбата съдържа две изречения със задължения за водачите на МПС/,но следва да се изтъкне,че всяко обвинение представлява съчетание от факти и право.Както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в неговия диспозитив,прокурорът много ясно е посочил за нарушението на коя разпоредба от ЗДвП,към която препраща бланкетната диспозиция на чл.342,ал.1 от НК,е предаден на съд подс.К.,като няма никакво съмнение във волята на държавното обвинение.

С оглед на всичко,посочено по-горе, САС намира атакуваното определение на ОСПерник за правилно.

Водим от горното и на основание чл.345,ал.1 от НПК ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на ОС-Перник от 26.06.2025г.,постановено по н.о.х.д.

№155/2025г.по описа на съда,като правилно.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5