Решение № 2974 от 24.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2974 гр. Варна, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело № 20223110112421 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по предявена искова молба от „К.“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Л. В. В. с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи в полза на ищеца следните суми:

- 1500,00 лв. – представляваща главница по сключен между страните Договор за кредит с номер ОL00013915/27.02.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното погасяване;

- 289,25 лв. – незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва за периода от 29.04.20202г. до 27.12.2020г.;

- 176,68 лв. – лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 28.12.2020г. до 24.02.2022г.

Твърди се в исковата молба следното: Ответникът е сключил индивидуален договор за кредит с номер ОL00013915/27.02.2020г. с ищеца, по силата на който е получил в заем сумата от 1500,00 лв. Падежът на заема е бил 27.12.2020г. Договорът между страните бил сключен онлайн. Ответникът го е подписал, въвеждайки уникален четирицифрен код, изпратен му от системата на ищеца. Общият размер на сумата, която ответникът се задължил да върне била 2890,00 лв., при лихвен процент на заема от 40,10 % и ГПР от 48,36 %. Изготвен бил съответен погасителен план. Към момента на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК задължението на ответника е в размер на 1965,93 лв. – главница, договорна лихва и лихва за забава.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Излага се, че исковата молба е неоснователна. Излага се, че между страните не е сключен действителен облигационен договор, а ако е сключен, същият е нищожен. Липсват доказателства, че кредитът е бил отпуснат и усвоен от ответника. Договореният лихвен процент нарушава добрите нрави.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От л.7 до л.15 на делото е приложена кореспонденция между страните, видно от 1 която ответникът е кандидатствал за отпускане на заем в размер на 1500,00 лв. На л. 7 „разкажете ни малко повече за вас“ ответникът Л. В. е попълнил свои лични данни като е написал номера на личната си карта и телефонния си номер. Въведен е начин за получаване на отпусната сума – „банкова сметка“. Ответникът е изпратил своя снимка с лична карта, за да бъде верифициран профилът му. Попълнено е поле за ЕГН, както и адрес на местоживеене. Попълнено е поле „начин на усвояване“, като е посочен IBAN. Изпратено е съобщение до ответника, че на 27.02.2020г. е извършено нареждане на сумата от 1500,00 лв. по сметка на ответника в ЦКБ. Посочен е код на ePay.bg за плащането. Липсват данни за ГПР и ГЛП.

Към настоящото дело е присъединено и ч.гр.д. с номер 4256/2022г. по описа на ВРС.

В присъединеното дело е приложен индивидуален договор за потребителски кредит с номер OL00013915, сключен между страните. Доколкото договорът е сключен в ел. форма, липсва положен подпис в писмения документ на К.получателя. В този договор е посочено, че ответникът е дължал и неустойка в размер на 1100,75 лв. Заявлението по реда на чл. 410 ГПК е отхвърлено за това вземане.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение между „К.“ ЕООД и ответника по Договор за потребителски кредит, изпълнението си по този договор, настъпването на изискуемост на вземанията, както и размера на всяко вземане.

В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и останалите направени правоизключващи възражения.

Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не успя да установи всички положителни факти и обстоятелства, от които да се докаже, че между страните е налице валидно договорно правоотношение. Не се установи изпълнение по такъв договор, нито се установи дължимата от ответника сума в какъв размер е. На първо място следва да се посочи, че съдът кредитира единствено приложените извлечения от електронните файлове с кореспонденция между страните. Това е така, защото по твърдения на ищеца договорът е бил сключен в електронна форма. Именно поради това няма положен мокър подпис на приложените документи по заповедното производство и същите не представляват годно доказателство. В тези електронни файлове не се установява нито размер на ГЛП, нито размер на ГПР. Не става ясно какъв е уговореният лихвен процент за възнаградителна лихва, нито какви други вземания е имал ищецът, доколкото в заповедното производство е поискано изплащането и на неустойка. Няма представени доказателства, че ищецът е изпълнил задължението си и е предоставил на ответника сумата от 1500,00 лв. Липсва платежно нареждане, липса всякакъв друг документ, установяващ плащането/усвояването, освен изпратен имейл до ел. адрес на ответника, с твърдение, че сумата била изплатена и с това – усвоена. Следва и да се посочи, че ищецът не доказа размера на вземанията си, въпреки разпределената доказателствена тежест и допуснатата в тази връзка ССЧЕ.

Именно поради изложеното предявените искове останаха недоказани и като такива са неоснователни.

С оглед изхода на спора разноски не се дължат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „К.“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Л. В. В., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Л. В. В., ЕГН **********, дължи 2 в полза на ищеца „К.“ ЕООД, ЕИК ***, следните суми:

- 1500,00 лв. – представляваща главница по сключен между страните Договор за кредит с номер ОL00013915/27.02.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното погасяване;

- 289,25 лв. – незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва за периода от 29.04.20202г. до 27.12.2020г.;

- 176,68 лв. – лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 28.12.2020г. до 24.02.2022г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер 4256/2022г. по описа на ВРС.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3