Определение № 23899 от 30.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23899 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110150471 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕООД срещу „ФИРМА“ АД, с която е отправено искане за прогласяване нищожността на разпореждане № ******/26.03.2024 г. по т.д. № 2101/2013 г. по описа на СГС, 7 състав, с което първоинстанционният съд по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на датата на влизане в сила на решение № 2461/24.10.2018 г. по в.т.д.№ 1292/2018 г. на САС, ТО, 13 състав.

В исковата молба се излагат съображения за нищожност на посочения съдебен акт, като СГС се е произнесъл извън рамките на своята правораздавателна власт.

Счита, че с това разпореждане е било поправено влязло в сила въззивно решение, като същевременно подчертава, че датата на влизане на съдебното решение не е част от самото решение. От съда се иска да прогласи нищожността на съдебния акт и да присъди на ищеца разноски за производството.

С разпореждане от 16.10.2024 г. съдът е дал указания на ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на иска, да уточни конкретните пороци, водещи до нищожност на процесния съдебен акт и да представи доказателства за внесена държавна такса.

С молба от 04.11.2024 г. ищцовото дружество обосновава правния си интерес с твърдението, че в Софийски градски съд е висящо т.д. № 212/2024 г., образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност от „ФИРМА“ АД срещу „ФИРМА" ЕООД. Пояснява, че съдебното решение на Апелативен съд - София, което относно датата на влизането му в законна сила Софийски градски съд се опитва да поправи по реда на чл. 247 ГПК, касае разпореждане, с което е направен опит за поправка на влязло в законна сила на 03.12.2018г. по отношение на „ФИРМА“ ЕООД, в която връзка сочи, че действията на други участници в производството не могат да влияят по отношение на датата на влиза на решението в сила по отношение на него, доколкото ответниците по постановеното съдебно решение не са задължителни необходими другари, като действията на другите ответници, нито ползват, нито вредят на ищеца. Наред с това за периода от 03.12.2018 г. до датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „ФИРМА" ЕООД твърди да е изтекла общата 5-годишна погасителна давност и да е направено основателно възражение пред търговския състав по несъстоятелността за изтекла погасителна давност и че вземането на банката не е изискуемо и не е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл.608, ал.1 ТЗ. В случай, че датата на влизане в сила на решението обаче, изцяло умишлено и при злоупотреба с права от 1 страна на банката бъде изместена напред, т.е. по-късна дата, каквито действия същата се опитва да извърши и да промени датата на влизане в сила на съдебното решение на 06.02.2020г., е възможно търговският състав да бъде въведен в заблуждение и да се твърди пред него, че „дължимост“ на едно вземане, „ликвидност на едно вземане“ и „изискуемост" на едно вземане, което е единственият белег за провеждане на производство по несъстоятелност, са едни и същи качества/белези, което твърдение от правна гледна точка изобщо не е вярно. С оглед на изложеното намира, че има правен интерес да бъде отменен актът, с който на съдебното решение е променена датата на влизане в сила на същото, като датата на влизане в сила на същото да се счита датата отбелязана на постановеното от Апелативен съд - София решение - 03.12.2018г. В случай на положителен резултат по настоящия иск – прогласяване нищожността на оспорения съдебен акт, то щяло да бъде погасено по давност правото на принудително събиране, поради изтекла 5-годишна давност с оглед липсата на извършени принудителни действия след приключване на съдебното дирене на 27.10.2015 г., съобразно разпоредбите на чл. 439 ГПК.

Със същата молба, съобразно дадените указания ищецът е посочил и конкретните пороци, водещи до нищожност на постановения съдебен акт, както и е заплатил дължимата държавна такса.

С ново разпореждане от 13.11.2025 г. съдът е указал на ищеца да посочи надлежните ответници по делото, като съобрази изискването , че по иска с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК страни в производството са всички страни, участвали в производството, по което е постановен нищожния съдебен акт.

С молба от 01.12.2025 г. ищецът подробно е аргументирал тезата си, че страните участвали в производството в което е постановен атакуваният като нищожен съдебен акт не са задължителни необходими другари. Отправено е искане за изменение на разпореждането, с което са дадени указания на ищеца в частта относно посочване на надлежните ответници с оглед изискването на разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК, тъй като това правило било неприложимо.

С разпореждане от 20.02.2026 г. съдът е предоставил възможност на ищеца да изпълни, дадените с разпореждането от 13.11.2025 г. указания, като същевременно е оставил без уважение искането на ищеца за отмяна на същото по реда на чл. 253 ГПК.

Във връзка с дадените указания, ищецът е депозирал молба от 23.03.2026 г., в която заявява, че поддържа становището си в предходно подадена молба. Наред с това сочи, че искането за прогласяване на нищожност на атакувания съдебен акт е твърде възможно и допустимо да е нищожен по отношение на „ФИРМА“ ЕООД относно датата на влизане в сила на постановеното съдебно решение само и единствено по отношение на него, но да е изцяло правилен и законосъобразен по отношение на друг факултативен, незадължителен другар, който е обжалвал решението съдебен акт.

Настоящият съдебен състав като взе предвид изложеното от ищеца в исковата молба и депозираните уточнителни молби намира, че исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.

На първо място следва да се посочи, че искът за прогласяване на нищожност на съдебно решение е извънреден, извънинстанционен способ за проверка на влезли в законна сила съдебни решения (в този смисъл Решение № 123/4.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, I г. о., Решение № 114/13.10.2014 г. по гр. д. № 1954/2014 г. на ВКС, II г. о., и др.). Със същия ищецът цели отпадане на силата на присъдено нещо, с която влязлото в сила решение обвързва страните по делото (в този смисъл Определение № 58/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 400/2022 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 114 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2014 г., II г. о., ГК и др.).

Според разпоредбата на чл. 270, ал. 1 ГПК когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново 2 решение. Според ал. 2 на същия член, нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. С постановеното решение № 131/1.06.2021 г. по гр. д. № 3652/2020 г. на ВКС, III г. о. върховната инстанция приема, че предмет на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК може да бъде само една категория съдебни актове – решенията и то тези, които са влезли в законна сила и пораждат правни последици между страните по делото, тъй като невлезлите в сила решения подлежат на инстанционен контрол, в рамките на който съдът следи служебно за валидността на целия акт (не само на обжалваната част), а и всяка страна може да релевира доводите си в тази насока и да ангажира и съответните доказателства за установяването им.

В постановения съдебен акт съставът на ВКС е възприел схващането, което този съд споделя, че останалите две категории съдебни актове – определения и разпореждания са извън приложното поле на разпоредбата, тъй като на първо място законодателят изрично е посочил само съдебните решения като предмет на този иск, от друга страна - в гражданското процесуално право разширителното тълкуване е недопустимо, а приложението по аналогия е допустимо само в изрично посочени случаи, каквото в случая няма. По отношение на определенията и разпорежданията, постановени от съда, страната има интерес да ги обжалва само в рамките на процеса по реда и при условията, предвидени в чл. 274-279 ГПК, но не и по реда на чл. 270 ГПК.

На следващо място една от абсолютните предпоставки за предявяване на исковете е наличието на правен интерес, за който съдът следи служебно. Правният интерес поражда нуждата на ищеца от защита. Трайно установена е практиката на ВКС, според която изборът на иск за защита на засегнатите права на ищеца зависи от необходимата и достатъчна по вид и обем защита на тези материални права. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Интерес от предявяване на установителен иск е налице, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на съответното право със сила на пресъдено нещо. (в този смисъл Определение № 855/23.02.2026 г. по гр. д. № 1438/2025 г. на ВКС, IV г. о.).

Правният интерес от провеждане на установителен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за установяване по исков ред на нищожност на съдебен акт – разпореждане на първоинстанционен съд, е конкретен и се извежда от твърденията на ищците в исковата молба - засягане на интереса на ищците от правните последици на определението, което налага търсената с иска защита. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения на ищците, като при оспорването им, ищците следва да ги докажат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за съществуване на правния интерес по всяко положение на делото и когато констатира, че ищците нямат правен интерес, да прекрати производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията. Във всеки конкретен случай допустимостта на предявения установителен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, е обусловена от правния интерес на ищеца, който следва да установи, че е засегнат от правните последици на определението и това налага търсената с иска защита. (в този смисъл Определение № 149/18.03.2016 г. по ч. т. д. № 429/2016 г. на ВКС, II т. о., Определение № 50/21.01.2014 г. по ч. т. д. № 3396/2014 г. на ВКС, I т. о, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и др.).

В конкретния случай настоящият съдебен състав, възприемайки горецитираната съдебна практика, намира, че в случая за ищеца липсва правен интерес от предявяване и разглеждане на иск, с който се атакува разпореждане, с което първоинстанционният съд е извършил преценка относно датата на влизане на решението на въззивния съд в сила. Така постановеното разпореждане, независимо от посоченото в него основание, не се ползва със сила на пресъдено нещо, нито с него се „поправя“ въззивното съдебно 3 решение. Всеки съд в рамките на висящо исково производство и при наличие на спор по този въпрос (дори в производство по несъстоятелност, в какъвто смисъл са изложени твърдения от ищеца, и във връзка с наведено възражение за изтекла погасителна давност) е властен да извърши самостоятелна преценка относно датата на влизане на въззивното съдебно решение по отношение на настоящия ищец „ФИРМА“ ЕООД. За последния също е налице и възможност да предяви иск по чл. 439 ГПК, позовавайки се на погасителна давност, доколкото в производството по чл. 270, ал. 2 ГПК въпросът за погасяване на правото на принудително изпълнение и за качеството на кредитор на ответника няма да бъде разгледан.

С оглед на горното ищецът не обосновава конкретен правен интерес от провеждане на съдебно производство за прогласяване на атакувания съдебен акт за нищожен. Както се посочи, интересът следва да е конкретен, а не евентуален - че съдът по несъстоятелността би могъл да бъде „въведен в заблуждение“ относно датата на влизане на съдебния акт в сила, съгласно уточнението, направено с молбата от 04.11.2024 г. Следва да се посочи, че този въпрос е относим към правилността на изводите на съда по несъстоятелността и постановените от него решения в това производство, а не към конкретния правен интерес на ищеца да иска прогласяване на нищожност на съдебно разпореждане относно датата на влизане на съдебното решение в сила.