Решение № 396 от 03.12.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Плевен, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20214400500572 по описа за 2021 година Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд ,VІІІ-ми гр.с.№260364 от 12.05.

2021г.,постановено по гр.д.№5278/2020г.по описа на същия съд е прието за установено ,че Ц. М. Д. ,ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. “Неофит Рилски“№2,ап.58 дължи на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от изп.директор Й.В. сума в общ размер на 879,72лв.,от които

786,95лв.главница,представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2017г. до 31.01.2020г.,както и 92,77 лв.лихва за забава за периода от 03.01.2018г.до 04.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното погасяване на задължението .Със същото решение на ПРС на основание чл.78 ал.1 ГПК Ц. М. Д. е осъден да заплати на„ТоплофикацияПлевен” ЕАД сумата от 75 лв.,направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1346/2020г.На основание чл.78 ал.1 ГПК Ц. М. Д. е осъден да заплати на„Топлофикация-Плевен” ЕАД сумата от

1

495лв.,направени разноски за исковото производство. Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на ищеца “Холидей и Райзен“ ЕООД .

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от ответника пред ПРС Ц. М. Д. чрез назначения му особен представител адвокат Р.Х. от ПАК.Решението на ПРС се обжалва като неправилно,необосновано,постановено в нарушение на материалния закон,при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Изложени са доводи,че съдът не е мотивирал и обосновал атакуваното решение съобразно събраните доказателства по делото,че неправилно е ценил доказателствата по делото ,неправилно е определил кое е спорното между страните в противоречие на становището на ответника ,неоснователно е ценил заключението на допуснатата ССЕ.Твърди се,че неправилно ПРС е приел,че по делото има достатъчно доказателства ,че имота на ответника и сградата,в която той се намира са топлоснабдени и са в режим на ЕС,вследствие на което между страните са възникнали облигационни отношения.Посочено е,че съдът се е позовал на показание на топломер на абонатната станция №3 на ул. “Неофит Рилски“№2 за процесния период,който документ е частен и е оспорен своевременно относно дата и съдържание,което оспорване се поддържа и пред въззивната инстанция.Твърди се,че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на този документ,който не е потвърден и от фирмата за дялово разпределение.В тази насока относно доказателствената стойност на оспорения документ са изложени подробни доводи и съображения.Твърди се,че ПРС е формирал своята воля в противоречие на разпоредбите на ЗУЕС, като неправилно е приел,че процесният имот се намира в режим на етажна собственост,което обуславя извода за необоснованост на съдебното решение. Изцяло се поддържат направените в писмения отговор възражения,както и всички изявления,искания и възражения,направени в хода на производството пред ПРС.Описани са представените от ищеца писмени доказателства,като въззивникът счита,че от същите не се установява, че имотът на ответника и сградата,в която се намира са топлоснабдени,че сградата е в режим на ЕС, поради което излага доводи,че последният не е потребител на ТЕ,а ОУ на дружеството ,публикувани във в-к-„Нощен труд“ и във в-к“Посоки“са неприложими спрямо ответника по делото.Относно приетата от ПРС съдебно2 счетоводна експертиза е взето становище,че същата не следва да се цени на осн.чл.202 ГПК,тъй като ВЛ не е извършило оглед на имота,неправилно е посочила какъв е броя на водомерите и на отоплителните уреди ,без да е конкретизирало въз основа на какви доказателства е направило своите констатации и без конкретни данни,че „Холидей и Райзен“ е дружеството за дялово разпределение за конкретната сграда.Изложени са доводи,че съдът не се е произнесъл относно наличието на правен интерес у ищеца. В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС и постанови друго по съществото на спора,с което искът по чл.422 ГПК бъде отхвърлен като неоснователен ,като се признае за установено,че Ц. М. Д. не дължи на „Топлофикация-Плевен“ЕАД гр.Плевен претендираните суми в общ размер на 879,72лв.Направено е искане съдът да се произнесе,че не се дължат направените разноски от ищеца в заповедното и в исковото производство,поради липса на основание.В съдебното заседание на 03.11.2021г.пред ПОС въззивникът чрез назначения му особен представител адвокат Р.Х. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения.

Въззиваемото дружество „Топлофикация-Плевен“ЕАД гр.Плевен, представлявано от изп.директор Й.В. чрез своя пълномощник адвокат И.А. от ПАК е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че жалбата е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Изложени са доводи,че от събраните по делото доказателства е установено,че Ц. М. Д. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Плевен,ул.“Неофит Рилски“№2,ап.58,че сградата ,в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен“ АД и въззивникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.Посочени са различни разпоредби от ЗЕ относно начина на отчитане и разпределение на ТЕ.Изложени са доводи,че ,за да е налице хипотезата на чл.153 ал.2 ЗЕ за пълно прекратяване на топлоснабдяването на цялата сграда,следва да е подадено заявление от 2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване,че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия,а в случая такива доказателства не са представени.Посочено е,че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ,ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права се считат за потребители и следва да поемат ползите и 3 тежестите ,свързани с употребата на общата вещ.Твърди се,че правилно ПРС е приел,че за Ц.Д. като собственик на недвижим имот,находящ се в сграда етажна собственост е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ТЕ за отдадена сградна инсталация.Изложени са доводи,че правилно ПРС е приел,че въззвникът дължи на „Топлофикация-Плевен“АД суми за главница-за отдадена ТЕ от ИРУ,за отдадена ТЕ за сградна инсталация и за услуга дялово разпределение ,както и лихва върху главницата.В заключение въззиваемото дружество моли Окръжния съд да потвърди обжалваното решение на

ПРС като правилно и законосъобразно.Претендират се и направените по делото разноски.В съдебното заседание на 03.11.2021г. пред ПОС въззивамата страна чрез своя пълномощник адвокат Д.Д. от ПАК поддържа доводите, изложени в писмения отговор.Претендират се разноските за въззивната инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Третото лице-помагач „Холидей и Райзен“ЕООД гр.Варна не е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК и не е взело становище по жалбата.

Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното ч.гр.д.№1346/2020г. по описа на ПРС безспорно се установява,че същото е образувано на основание подадено от “Топлофикация Плевен“ ЕАД гр.Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №781 от 10.03.2020г.,с която е разпоредено длъжникът Ц. М. Д. от гр.Плевен, ул. “Неофит Рилски“№2,ет.15,ап.58 да заплати на кредитора „Топлофикация-Плевен“ЕАД гр.Плевен,представлявано от Й.В. следните суми: 786,95лв.-главница за доставена топлинна енергия за периода от

01.11.2017г. до

31.01.2020г.;92,77лв.,лихва за забава за периода от 03.01.2018г.до 04.03.2020г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от датата на 4 подаване на заявлението -10.03.2020г.до окончателното изплащане на вземането,както и направените деловодни разноски:25лв. ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.В самата заповед е отразено,че вземането на кредитора произтича от следните обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11. 2017г.-31.01.

2020г.за имот на адрес гр.Плевен,ул.“Неофит Рилски“№2, ет.15, ап.58,с потребителски №10245.

Горепосочената заповед е връчена на длъжника Ц.Д. при условията на чл.47 ал.5 ГПК чрез залепване на уведомление,поради което и на осн.чл. 415 ал.1,т.2 ГПК,ПРС е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.На това основание кредиторът-„Топлофикация-Плевен“ЕАД гр.Плевен е предявил иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането си –главница и лихва в горепосочените размери.Така предявеният установителен иск с правно осн.чл. 422 ГПК е предмет на разглеждане в настоящото производство.

С молба-уточнение,постъпила в ПРС на 31.03.2021г./л.89 от делото на ПРС/ ищецът „Топлофикация-Плевен“ ЕАД е уточнил претенцията за главницата в размер на 786,95лв.по пера за процесния период 01.11.2017г.до 31.01.2020г.,която включва:сумата 0,69лв., представляваща сума за отопление с ИРУ, сума за топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация за същия период в размер на 690,75лв. и сумата в размер на 98,73лв.,представляваща услуга за дялово разпределение.

За да уважи изцяло иска по чл.422 ГПК,ПРС е приел,че ответникът е собственик на недвижим имот,находящ се в гр.Плевен,ул.“Неофит Рилски“ №2, ап.58,че сградата ,в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ЕАД.Съдът е счел,че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост ,присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение ,са клиенти на топлинна енергия.

Първоинстанционният съд е приел,че на осн.чл.145 ал.1 ЗЕ ответникът дължи суми за ТЕ ,измерена от уреди за дялово разпределение,че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ,ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права се считат за потребители и следва да поемат 5 ползите и тежестите ,свързани с употребата на общата вещ,а ответникът като собственик на имот в сграда етажна собственост има задължение да заплаща месечните суми за ТЕ за отдадена сградна инсталация.Съдът е приел,че се дължат и претендираните такси за услугата дялово разпределение,че ответникът ,който не е погасил в срок задълженията си към „ТоплофикацияПлевен“ЕАД дължи и претендираната лихва за забава върху главницата.Тези правни доводи на ПРС са правилни,законосъобразни,кореспондират с представените по делото доказателства и се възприема изцяло от въззивната инстанция.

От представените по делото доказателства:справка от АВ Плевен,,договор за покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в нот.акт №140 от 03.09.2003г.,дело №294/2003г.,нот.акт №137/2006г.за учредяване на договорна ипотека безспорно се установява,че ответникът Ц.

М. Д. е собственик на имот,находящ се на адрес:гр.Плевен, ул. “Неофит Рилски“ №2,ап.58 .

Правилни и обосновани са изводите на ПРС ,че имотът собственост на ответника се намира в сграда присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ЕАД.Неоснователни са изложените в тази насока възражения на особения представител на въззивника,че няма доказателства,че процесният имот е топлоснабден.В тази насока са представените с ИМ писмени доказателства-препис извлечение от сметка и счетоводна справка за задължението на Ц.Д. за имот на ул.“Н.Рилски“№2,ап.58,с абонатен №10245.В счетоводната справка е посочено,че в имота има 2 броя водомери ,3 бр.уреди и дяловото разпределение се извършва от „Холидей и Райзен“ ЕООД/трето лице-помагач на страната на ищеца/. По делото са представени и фактури,издадени от „Топлофикация- Плевен“ЕАД за стойността на дължимите суми за доставена и незаплатена ТЕ за всеки месец от процесния период 01.11.2017г.-31.01.2020г.Доколкото не е установено счетоводството на дружеството ищец да е водено нередовно,по аргумент на чл.182 ГПК представените счетоводни справки и фактури , изготвени на база вписванията в редовно водени счетоводни книги се ползват с доказателствена сила.Фактът,че сградата на ул.“Неофит Рилски“№2 е топлоснабдена се установява и от представените от ищеца писмени доказателства:показания на топломер за абонатна станция№3,списък на етажните собственици в бл.