Разпореждане № 25816 от 23.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 25816 гр. Варна, 23.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов като разгледа докладваното от Иван Стойнов Частно гражданско дело № 20253110101055 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК, образувано по подадено заявление от ***, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С. Г. П., за сумата от 300 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /28.01.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, сумата от 15,02 лв. възнаградителна (договорна) лихва за периода 28.12.2019 г. – 11.02.2020 г., сумата от 107,04 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 11.02.2020 г. – 21.01.2025 г. и сумата от 160,98 лв. договорна компенсаторна неустойка, които вземания произтичат от сключен между страните Договор за паричен заем Кредирект № 383982 от 28.12.2019 г. Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедният съд дължи служебна проверка дали претендираните вземания съответстват на закона и добрите нрави и не се основават на неравноправни клаузи, доколкото едната страна по правоотношението е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и чл. 21, ал. 1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания, като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяна на потребителя.

Уговарянето на цената на допълнителната услуга за експресно разглеждане с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на клаузата като средство за заобикаляне на забрани. В този смисъл уговорката за допълнителна услуга е нищожно, като несъвместимо с императивна нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране.

/Подробно в този смисъл е и Определение № 2571 от 12.07.2019 г. по в.ч.т.д. № 1064/2019 г. на ВОС, което настоящият състав споделя изцяло./ В тази връзка недължима се явява сумата от 160,98 лв., още повече че със заявлението същата е претендирана като неустойка, дължима на основание чл. 6.2 от Договора, а видно от последния, такава неустойка не е предвидена, а е уговорена дължимостта на сумата като „такса за експресно разглеждане“.

В случая е уговорено заплащането на такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „***в каквато връзка съдът е дал изрични указания до заявителя да уточни от какви видове такси е формирана сумата, като посочи вида, основание и размера на всяка отделна такса. В предоставения на кредитора срок страната е оттеглила заявлението 1 си в частта за сумата от 173,78 лв. Независимо от това обаче, дори и страната да беше уточнила от какви суми е съставена претендираната такава за „такси“, съдът намира, че същата не се дължи за нищо друго освен за управление на кредита, а разходи за това не могат да се събират от длъжника – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, респективно клаузата на чл. 4 от Договора вр. чл. 37 ОУ, предвиждаща такива разходи е нищожна. В горния смисъл е и практиката на ВОС /Определение № 829 от 12.03.2020 г. по в.ч.т.д. № 284/2020 г./, която настоящият състав споделя изцяло.

В случая е уговорена услуга и е предвидено заплащането на такси, които икономически не съответстват на отпуснатата сума. Общата стойност на възнаградителната лихва, на допълнителната услуга за експресно разглеждане и първоначално претендираните такси, е в размер, надвишаващ сумата по отпуснатия кредит. Налице е противоречие с добрите нрави, което цели да заобиколи забраната да се натоварва неоправдано длъжника с допълнителни такси, независимо дали се е съгласил с тях и дали договорът може да се сключи и без тях. Цената на описаната услуга и таксите следва да е инкорпорирана във възнаграждението на кредитора, което претендира от длъжника, а неговия размер е ограничен със ЗПК. Чрез уговарянето на тази допълнителна услуга и такси се цели заобикаляне на прага на възнаграждението с цел получаване на по-високо такова, което не следва да се допуска. Същите не са включени в посочения в договора ГПР.

Недължимостта на главното вземане за таксата за допълнителна услуга води до недължимост и на акцесорните вземания за обезщетения за забава.

По отношение на клаузите в потребителските кредити, към които спада и процесният, по отправено преюдициално запитване е постановено Решение на СЕС по дело C‑714/22, с което е прието, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.

Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В съответствие с указанията на СЕС и с оглед изложеното по-горе следва да се дължи само чистата стойност на кредита, доколкото същият се явява нищожен, поради многобройни пороци, свързани с останалите уговорки, уреждащи нищожни и неравноправни клаузи, водещи до натрупването на разходи за длъжника. Настоящият състав изцяло споделя съображенията в решението на СЕС, които не е нужно да се приповтарят.

В случая отпуснатата главница по кредита е в размер на 300 лв. и само тя се явява дължима, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение в тази част. В останалата част и за всички други вземания заявлението следва да се отхвърли.

В този смисъл и обезщетение за забава следва да се дължи едва от датата на 2 подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тук следва да се съобрази практиката по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на СЕС, която предвижда пълното премахване на обезщетения за забава при такива хипотези.

Относно претендираните разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение, съдът определя същите на 50 лв.

Предвид уважената и отхвърлената част от заявлението дължимите разноски за заповедното производство са в размер на 9,91 лв. държавна такса и 19,82 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя *** със седалище и адрес на управление гр. ***, срещу длъжника С. Г. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***за сумата от 15,02 лв. /петнадесет лева и две стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва за периода 28.12.2019 г. – 11.02.2020 г., сумата от 107,04 лв. /сто и седем лева и четири стотинки/ обезщетение за забава върху главницата за периода 11.02.2020 г. – 21.01.2025 г. и сумата от 160,98 лв. /сто и шестдесет лева и деветдесет и осем стотинки/ договорна компенсаторна неустойка, които вземания произтичат от сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***от 28.12.2019 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „*** със седалище и адрес на управление гр. ***, срещу длъжника С. Г. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, за сумата от 300 лв. /триста лева/ чистата стойност на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***от 28.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението /28.01.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и за сумите в размер на 9,91 лв. /девет лева и деветдесет и една стотинки/ държавна такса и 19,82 лв.

/деветнадесет лева и осемдесет и две стотинки/ юрисконсултско възнаграждение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на длъжника препис от заповедта за изпълнение, на основание чл.

411, ал. 3 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ на заявителя препис от разпореждането.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от уведомяването на заявителя, само в частта, с която е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви осъдителни искове за неприетите вземания по заявлението, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3