Решение № 339 от 16.06.2020, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

339/16.6.2020г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, девети състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети май, две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 24/2020 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от В.П.Д., действаща като майка и законен представител на малолетното дете В. Х.Т., срещу Х.Т.Х., в която са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединяване, искове с правно основание, както следва: 1/чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете на ищцата; 2/чл.

127, ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на детето при майката; 3/чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични отношения на детето с бащата; 4/чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за осъждане на бащата да плаща месечна издръжката на непълнолетното дете, чрез майката в размер на 200 лв., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска; 5/чл. 149, ал. 2 СК, за осъждане на ответника да плати на детето, издръжка за минал период от 05.01.2019 г. до 05.01.2020 г., т. е. обща сума в размер на 960 - /деветстотин и шестдесет/ лева, както и в условията на алтернативност - ако ответникът признае, че договорената месечната издръжка за минал период е в размер на 160 - /сто и шестдесет/ лева, и че я е плащал на две части от по 80 - /осемдесет/ лева, искът да се счита предявен, считано от 05.08.2019 г. до 05.01.2020 г. за сумата от по 160 - /сто и шестдесет/ лева, т. е. за общ размер 960 - /деветстотин и шестдесет/ лева.

Ищцата твърди, че са съжителствали с ответника, около три години, през който период е родено и детето – В. Х.Т.. Поради сериозни неразбирателства са се разделяли като двойка, но в името на детето майката се е връщала при ответника.

В края на месец януари 2017 г. майката потърсила баща си, за да я прибере от съвместно обитаваното с ответника жилище, находящо се в гр. Д., ***. От тогава родителите живеели разделени като първоначално, предвид ниската възраст на детето, са се разбирали относно режима на лични контакти на детето с бащата, но с израстването на детето отношенията им във връзка с това се обтегнали. Майката твърди, че работи по трудов договор и реализира месечен доход около минималната работна заплата. Благодарение помощта на своята майка и приятели, успявала да полага необходимите грижи за сина си. Твърди се, че ответникът е в работоспособна възраст и работи като служител в спедиторска компания в гр.

Д., живее в собствено жилище, продал е земеделски земи, от които получил добър доход, както и, че няма други деца или заболявания, които да водят до разход от реализирания от него месечен доход, поради което има възможност да заплаща издръжка за детето в поискания размер. Намира, че размерът на претендираната издръжка е съобразен, както с възможностите на ответника, съответно грижите, които майката полага, така и с възрастта и нуждите на детето. Твърди, че ответникът подпомага майката в отглеждането на детето като плаща месечна издръжка от 160 лв. на две вноски от по 80 лв.. Счита че предложения режим на лични контакти на бащата с детето е съобразен с начина, по който бащата до момента се е срещал с детето, както и то самото е привикнало. Моли съдът да постанови решение, с което на ищцата да бъдат предоставени упражняването на родителските права и да бъде определено местоживеенето на малолетното дете при нея. Предлага да бъде определен режим на лични контакти на ответника с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя в месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя /с преспиване/; всяка нечетна година на Коледните празници от 10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември /с преспиване/; всяка четна Нова година от 18.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на 01 януари с преспиване; 30 - /тридесет/ дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск и периода следва да е предварително уточнен между родителите до 30 май на съответната година. При изпълнение на режима на лични контакти на детето с бащата, същото да бъде вземано и връщано от/в дома, който обитава с майката. Ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лева, чрез неговата майка и законен представител по банкова сметка, *** - /пето/ число на текущия месец, считано от датата на завеждане на исковата молба - 06.01.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законовите основания за изменение или прекратяване на така присъдената издръжка.

Претендира се издръжка за малолетното дете за периода от 05.01.2019 г. до 05.01.2020 г. на обща стойност от 960 - /деветстотин и шестдесет/ лева. Алтернативно, ако ответникът признае, че договорената месечната издръжка за минал период е в размер на 160 - /сто и шестдесет/ лева, и че я е плащал на две части от по 80 - /осемдесет/ лева, то моли искът да се счита предявен, считано от 05.08.2019 г. до 05.01.2020 г. за сумата от по 160 - /сто и шестдесет/ лева, т. е. за общ размер 960 - /деветстотин и шестдесет/ лева. Претендира разноски.

Въпреки предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

В открито съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. Прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение на основание чл. 238 ГПК.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Родителите на В. Х.Т., роден на *** г. /удостоверение за раждане л. 6/, не са имали сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала, като от съвместното им съжителство имат едно дете. Детето посещава детска градина «***» в гр. Ш.

/служебна бележка л. 7/.

От представения Трудов договор /л. 9/ се установя, че майката получава основно месечно възнаграждение в размер на 700 лв., а от представената Служебна бележка - че е в неплатен отпуск от 23.04.2020 г., поради създалото се извънредно положение в страната и невъзможността друг да се грижи за детето.

От приетият по делото Социален доклад се установява, че в момента основните грижи за детето полага майката, която задоволява потребностите му от ежедневни грижи, храна, облекло, здравеопазване и обучение. Гарантира сигурността му при отглеждането му в семейна среда. Притежава добри жилищни и битови условия, както и че притежава необходимия родителски капацитет да се грижи за детето. При отглеждането на детето е подпомагана от майка си.

Заключението в социалния доклад е, че майката осъзнава своите задължения и отговорности като родител за задоволяване на базисните и емоционални потребности на детето си. В интерес на детето е да поддържа контакти и с двамата си родители, с оглед изграждането на психически и емоционално стабилна личност.

От приетата по делото Справка за осигурителния доход рег. № 5182/27.03.2020 г., се установява, че в периода от една година назад майката е осигурявана върху доход от 600 лв., а ответника - върху доход 1445 лв.

От свидетелските показания на В. В., без родство със страните, се установява, че страните са разделени от три години, като през този период основни грижи за детето полага майката, като бащата подпомагал с 70-80 лв. периодично, но не постоянно.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

Относно искането за постановяване на неприсъствено решение: От една страна съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. В този смисъл в настоящото производство формално са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове: ответникът е получил съобщение по чл. 131 ГПК и не е представил в срок отговор на исковата молба, същия е редовно призован, но не се яви в съдебното заседание и не направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка (чл. 238, ал.1 ГПК); с определението на съда на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (чл.

239, ал. 1 ГПК). С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответникът следваше да установи изпълнението на претендираните парични задължения. В случая, ответникът чрез поведението си е проявил незаинтересованост към настоящото производство, т. е. същият не може да черпи права от собственото си бездействие. От друга страна по арг. чл. 239, ал. 4 ГПК постановеното неприсъствено решение не подлежи на обжалване /неприсъственото решение не се мотивира, в него само се посочва, че е постановено въз основа на предпоставките за издаване на такова решение и именно защото не съдържа констатации за спорното право, то не подлежи на обжалване/, докато съгласно разпоредбата чл. 127, ал. 2, изр. 2 СК, решенията на първоинстанционния съд по тези искове подлежат на обжалване по общия ред. В случая тази законова разпоредба се явява специална спрямо разпоредбите на ГПК, от където съдът извежда, че постановяване на неприсъствено решение по такива искове е недопустимо, поради което следва да бъде постановен съдебен акт по общия ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК. Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т. е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.