Решение № 3302 от 15.05.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 15.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН

КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Алина Тодорова, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 13889 по описа на състава за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/.

Ищецът Х.Ю.О. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, в резултат на описаните в исковата молба физически травми, които му били причинени при пътно- транспортно произшествие, настъпило на 28.05.2013г. на пътен участък от първокласен път Е -773, в района на с. П. обл.Б.. Според твърденията на ищеца, самото произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „БМВ “, модел „318 И“ с рег. № *******КК, който не осигурил дължимото предимство за преминаване на управлявания от пострадалия лек автомобил „Фолксваген поло“с рег. № *******, но предприемайки маневра „завой на ляво“, реализирал удар с него. Противоправният характер на поведението на водача на лекия автомобил „БМВ “, модел „318 И“ с рег. № *******КК бил установен посредством влезлия в сила съдебен акт по НОХД № 484/2013г. на РС А. . В резултат на удара, ищецът получил счупване на дясната главулечна ямка. За лечението, ищецът направил принудителен разход в размер на сумата от 396 лева, необходими за медицински услуги и консумативи. Тъй като гражданската отговорност на собственика и водача на лекия автомобил „БМВ“ модел „318 И“ с рег. № *******КК била застрахована от ответното дружество, ищецът претендира за осъждане на ответника да му изплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, в размер на сумата от 50 000 лева (след допуснато увеличение на иска от 17.11.2016г.), заедно със законната лихва, считано от датата на причиняването на деликта на 28.05.2013г. до окончателното изпълнение на задължението, както и да заплати обезщетение на имуществени вреди в размер на сумата от 369 лева, заедно със законната лихва, считано от предявяването на иска до деня на окончателното плащане (съгласно уточнителна молба от 18.11.2015г.). С оглед изхода на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника - да му заплати и направените съдебни разноски за настоящето производство. Процесуалният представител на ищеца претендира за осъждане на ответника да му заплати дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Предявената претенция е оспорена от ответника „З.К.О.- клон Б.“ КЧТ, който не отрича твърденията на ищеца за настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие, за причиняването на вредите и техния характер и за наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, покриваща риска от възникване на деликтна отговорност на водача на лекия автомобил марка „БМВ “, модел „318 И“ с рег. № *******КК, но оспорва предявените срещу него претенции за изплащане на обезщетение и законна лихва, като неоснователни. Чрез процесуалния си представител, ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, като твърди, че неправомерния характер на поведението на застрахования от него водач не бил установен. Настъпването на вредоносния резултат било предизвикано от противоправното поведение на самия пострадал (ищеца). При условията на евентуалност, ответникът поддържа тезата за съпричиняването на вредоносния резултат в значителна степен от страна на пострадалия (ищеца), поради нарушение на чл. 137а от ЗДвП, свързано с неизползване на предпазен колан. Ответникът оспорва и размера на претендираното застрахователно обезщетение, като поддържа твърдение за неговата прекомерност, с оглед действителния вида и характер на травмите. По изложените в отговора на исковата молба съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство препис от Протокол от 04.12.2013г. по НОХД № 484/2013г. по описа на РС А. установява съдържанието на одобреното от наказателния съд Споразумение от същата дата, чиито правни последици сочат извършеното от Р.Р.С.противоправно деяние - На 28.05.2013г. на пътен участък от първокласен път Е -773, в района на с. П. обл.Б., в качеството на водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 И“ с рег. № *******КК, Р.Р.С.извършил нарушение на чл.5 ал.1 от ЗДвП, чл.6 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.37, ал.1 от ЗДвП, чл.47, ал.1 от ЗДвП чл. 84, ал.2 от ЗДвП, чл.102 от ППЗДвП и поради това реализирал удар с лек автомобил „Фолксваген поло“с рег. № *******, в следствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на неговя водач Х.Ю.О.. Увреждането се изразявало в трайно затруднение на движението на десен крак. По отношение на посочените факти, настоящият съд е обвързан в доказателствени изводи на основание чл. 300 от ГПК.

Въз основа на направеното от процесуалния представител на ответника признание на факт, съдът прие, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на собственика и на водача на процесния лек автомобил „БМВ 318 И с рег. № *******КК е била застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява и от приетата като доказателство Застрахователна полица № 28112002341439.

Като доказателство по делото са приети медицински документи: Епикриза от МБАЛ „Б.“ АД София резултати от рентгенографски и други изследвания, които установяват факти и данни за здравословното състояние на ищеца –след настъпването на процесното ПТП. Данните в споменатите медицински документи са обект на анализ от допуснатата съдебно-медицинска експертиза.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р К.) мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

·

В следствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил неразместено напречно счупване на главулечна ямка на десен долен крайник;

·

Уврежданията са типични и се намират в пряка причинно- следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието;

·

След постъпване здравно заведение, ищецът е бил подложен на антитромбатична профилактика и е приемал болкоуспокояващи медикаменти.

·

Възстановителният период за пострадалия е продължил около 6 месеца. От претърпяната злополука е изминал значителен период от време – повече от една година и състоянието на пострадалия е възстановено. Няма данни за настъпили усложнения, в резултат на причинените при ПТП травматични увреди. Според вещото лице е възможно – пострадалия за изпитва спорадични болки в мястото на счупването при рязка промяна на климатичните условия, температурата и влажността.

Заключението на приетата без оспорване комплексна съдебно- медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р К.) и транспортна техника и технология (инж Ф.) мотивира категоричен извод, за следните подлежащи на установяване факти:

·

Управлявания от ищеца лек автомобил „Фолксваген поло“с рег. № ******* е бил оборудван с презпазни колани;

·

При настъпване на удара, водача Х.Ю.О. е използвал предпазен колан, който е ограничил съществено вида и характера на травматичните увреждания.

В показанията си, разпитания свидетел Х.А.А.поддържа твърдение, че имал непосредствени впечатления от здравословното състояние на пострадалия след момента на настъпване на процесното ПТП. Свидетелят посещавал ищеца в болницата, в гр. Б., в която пострадалия бил настанен за лечение след пътния инцидент. Според впечатленията на свидетеля, докато бил в болницата, пострадалия не можел да се храни самостоятелно, не можел да става от леглото и да обслужва сам хигиенните си потребности. Постоянен придружител на пострадалия в болницата, който да го подпомага била майка му, но ищецът ползвал още и и помощта на другите си роднини и приятели. В последствие, на ищеца му било забранено - за целите на успешното лечение - да стъпва на контузения си крак за срок от 6 месеца. Едва след седмия месец от момента на пътния инцидент, ищецът започнал да се придвижва самостоятелно, но чрез помощно средство и продължил да приема обезболяващи медикаменти, както и да се оплаква от болки. Според впечатленията на свидетеля, пътният инцидент и произтичащата от него травма повлияли категорично негативно върху психологическия и социални статус на ищеца- животът му се променил, той престанал да се занимава активно със спорт и престанал да посещава увеселителни заведения, рядко излизал на разходка и отказвал на предложенията на свидетеля в тази насока.

Като доказателства по делото са приети /приложени на лист 40,

41 и 42 от делото/ без да бъдат оспорени като съдържание фактура № **********/27.06.2013г. - за сумата от 40 лева, платени от ищеца за патерици; фактура № 150/07.06.2013г. – за сумата от 179 лева, платени от ищеца за специализирана повдигаща седалка; фактура № 1256/13.06.2013г. – за сумата от 150 лева, платени от ищеца за медикаменти; Математическите изчисления, извършени от настоящия състав на съда мотивират извода, че направените от ищеца разходи, свързани с лечението, възлизат общо в размер на сумата от 369 лева.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.

Предявеният иск се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/, ответникът дължи да заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинените от застрахования при него водач неимуществени вреди.

Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № ******* – да обезщети ищеца за причинените му имуществени и неимуществени вреди.

Наличието на валидно застрахователно правоотношение ответникът не оспорва, а представената и приета като доказателство застрахователна полиза установи по несъмнен начин. А доколкото понесените от ищеца телесни увреждонша осъществяват деликт, то съдът приема, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за реализиране на деликтна отговорност на причинителя на вредата, респ. за възникване на задължение за изплащане на обезщетение от неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Налице е неправомерно поведение на водача на лекия автомобил„БМВ 318 И“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност ответникът не оспорва, че е била застрахована от него. В тази насока, съдът съобрази предвидените от чл. 300 на ГПК правни последици на влязлото в сила Споразумение от 04.12.2013г. по НОХД №

484/2013г. по описа на РС А..

Посредством заключението на приетата без оспорване комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза съдът достигна до извода, че настъпването на ПТП се намира в пряка причинно- следствена връзка с осъществените от водача на процесния лек автомобил „БМВ 318 И“ нарушения на ЗДвП, за които е бил признат за виновен от наказателния съд. Причините за настъпването на процесното ПТП се основават изцяло на поведението на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована, а ищецът няма принос в настъпването на вредоносния резултат, поради нарушение на чл. 137а от ЗДвП, както се твърди, тъй като при настъпването на процесното ПТП той е използвал предпазен колан, с какъвто автомобилът му е бил фабрично оборудван.

С оглед правните последици по чл. 300 от ГПК на влязлото в сила Споразумение от 04.12.2013г. по НОХД № 484/2013г. по описа на РС А., както и с помощта на заключението на приетата без оспорване съдебно-медицинска експертиза (д-р К.), съдът установи естеството и характера на телесните увреди, които ищецът е получил в следствие настъпването на процесното ПТП.